Тя е момиче със сърце като по Павел Вежинов. Дали заради свободата, която й дава конският бяг, или заради смелостта да прескача препятствия, Рени Веселинова е от онези редките, за които се съмняваме дали не са престанали да се раждат, както твърди Донка пред Сашо в романа "Нощем с белите коне".

Когато се налага, той държи юздите здраво. Достатъчно смел е да рискува да яхне кон без опит само за да я впечатли и да се движат редом един до друг. Деян Веселинов е от онези мъже, които знаят как да си поискат, за да получат.  Двамата са непрекъснато заедно - близо 4 години. От събуждането си сутрин, през целия работен ден, та чак до края на вечерта. И във всички екскурзии, и пред всяко препятствие те са рамо до рамо - ходом, в тръс или в галоп.

Тя язди от малка, той се качва за втори път на кон

"По-голямата част от ежедневието прекарваме заедно и обикновено се храним заедно - и вкъщи, и на работа. Рядко се случва да хапваме отделно", казва Рени. Не го е впечатлила с изкусни кулинарни умения, защото за Деян не е най-важното жената да се вихри в кухнята. Въпреки това не й отнема тази женска роля, като отчита, че тя прекарва там около 5 пъти повече време от него.

"Нейните готварски умения определено не са първото, което научих за нея. Нито съм търсил да ги притежава целенасочено. Това, което ме впечатлява обаче в нея, е, че винаги може да сготви нещо вкусно с наличните в хладилника продукти и да комбинира такива, които на пръв поглед са несъвместими", казва той.

Съгласни са да живеят в ранчото, но когато им дойде времето

Разговорът тече на откритата веранда в ранчото "Ездимер", където Рени е прекарала по-голямата част от юношеството си. Семейната конеферма, само на 36 километра от София, е вдъхновена именно от нейната страст - ездата и прескачането на препятствия, които са увенчани с няколко награди.

"Всъщност баща ми ме запали по конете и започнах още в ученическите си години да тренирам прескачане на препятствия. На него дай му уестърн филми, каубои, коне и покрай моите тренировки татко усети, че ми харесва и че ездата ще остане постоянна моя страст. Така започнахме лека-полека - едно конче, второ конче, трето конче. След това направихме фермата, където сега има 9 коня. Понякога има и гостуващи коне", разказва Рени.

Рени е с няколко награди за прескачане на препятствия

Учи се да владее алюрите на гърба на кобилата си Роксана, която в момента се възстановява след бременност. На манежа се появява с друга, доста дръпната кобила - Елица, която всъщност е на баща й. До нея плътно е Деян - качващ се за втори път на коня, но никак не изглежда притеснен. Неговата Есен го понася сякаш яздят всеки ден заедно. Когато е срещнал Рени, не е знаел за нейната страст, нито е очаквал, че някой ден тази свободолюбива и смела повелителка на конете ще носи фамилията му.

Запознават се в коридорите на Нова телевизия. В шумна редакцията. В работна среда - като колеги.

"Аз сновях между спортния отдел и нюзрума, непрекъснато напред-назад. И искам - не искам, пътят ме отвеждаше към мини нюзрума на предаването "На кафе", където тя работеше. От пръв поглед не знаех, че отношенията ни ще се задълбочат, ако трябва да съм честен. Но още щом я видях, усетих, че имам интерес, което за мен е достатъчно. След това този интерес се увеличи в следващите месеци, по време на срещите ни. И, може би, някъде към четвъртия месец започнах да гледам по-сериозно на отношенията. За първи път я заведох на среща - у тях", признава той.

Всъщност не било точно първа среща...

Любимото им хоби е пътуването заедно

"Просто лесно ни се случи комуникацията като цяло. Бяхме много отворени един към друг и много леко ни вървеше разговорът. В началото бяха елементарни диалози - за по 10 минути на стълбите на телевизията. Но се разговорихме и една вечер, по мой спомен, си писахме кой какво прави и накрая той се озова вкъщи", смее се Рени. Още тогава е осъзнавала, че има интерес към Деян, но не е предполага как ще се развие връзката им.

"Беше ми много хубаво и сега, и тогава да си говоря с него - леко, забавно, весело. Не мога да кажа, че съм подхождала към него с някакви намерения и големи надежди. Всичко се случи от само себе си - тръгна добре и си продължи добре", казва тя.

Сърцето му пленява със зелената крем супа, която Деян смята за най-вкусното нещо, което е опитвал. Рецептата Рени предоставя за гастрономите в края на интервюто.

Рени Веселинова/ Деян Веселинов

"В нея има нещо зелено - тиквички, обикновено с някакво студено мезе, което се слага отгоре. Тънко нарязана пастърма, например. Много вкусно. Пълнените й чушки са като мусака - в плънката със ситно нарязани картофи", казва Деян.

За двамата храненето на открито е едно любимо преживяване в топлите летни дни. Деян се надява и на циганско лято тази година, за да може двамата да прекарват повече време в грил приключения. Казват, че грилът, досущ като огъня, им носи онова усещане за уют и романтика, което разпалва апетита. За тях преживяването може да е и семейно, и с приятели. Затова и се настаняваме на тяхната маса - във външната кухня на ранчото.

"Обикновено си правим грил преживявания на морето, на плажа често. Кой е по-големият месар от двамата не мога да кажа, аз лично не съм важен фактор в приготвянето на месото, но в изпичането се справям. За мен грилът е най-приятното готвене, защото е лесно и бързо", казва Деян докато зарежда грила с прясното месо, което е избрал от специалната серия на LIDL.

Рени по-често готви всичко останало

"Последно си правихме грил на морето и си създадохме традиция. Понеже сме няколко приятели с каравани там и се случваше част от тях да се върнат до София и после обратно при нас. Та от тази година всеки петък, когато някой от компанията пристига, ние, които все още сме на морето, го посрещаме подобаващо. Пали се грила, прави се месце на грил, салатка, като вечерта протича с голямо количество шотове. Забавляваме се много, не знам как чак сега се сетихме за тези петъци", казва Рени.

Това е тяхното бягство от ежедневието. Бягство, типично за конете, които са символ на небето и неукротимата воля. "Първия път като видях Рени на кон беше точно тук в ранчото, доста отдавна. Преди около 4 години. Беше ми интересно, тъй като конете са красиви, умни животни и изпитвам здравословен респект към тях заради размерите и силата им. Така че определено ме впечатли как умело се държи на седлото, уверено води коня и прави каквото иска с него", спомня си Деян. Казват, че в семейството им двамата си разменят юздите.

"Усещаме се много добре един друг и знаем в дадената ситуация кой може да се чувства по-комфортно да бъде водещия и да получи подкрепа от другия. За тези снимки Деян се качи за втори път на коня. Учудващо по-добре се справи от първия път - не очаквах. Вниманието ми беше върху други неща и даже в самия момент не оцених колко добре се справя той при второто качване, но в един момент осъзнах, че този път кобилата Есен не е вързана на дългото въже, което първия път аз държах. Сега се справи сам", отбелязва Рени.

Деян предпочита грила, защото се приготвя лесно и бързo

А Деян гарантира, че след още две качвания ще прескача и препятствия даже. Представяме си тези активни, ангажирани градски млади хора в друга среда, малко сюрреалистична на моменти. Грил, зеленчуци от градината, за която се грижи семейството на Рени, в равнината, сгушена между планината и оградена от бали със сено. Край малкото езеро в края на къщата вече се чуват щурците, а Рени и Деян сякаш не са изморени от дългия работен ден и шофирането до ранчото. В последните месеци Рени разработва рубриката си за интересни и нетрадиционни градски места - Hot Spots - част от проекта URBN. А Деян слезе от телевизионния екран, за да се посвети на авторските си спортни рубрики, последната от които е "Три мача за уикенда".

Ами ако останат завинаги в спрялото време на ранчото?

"Родителите на Рени се занимават основно с поддържането на ранчото. Нашият принос към мястото е нулев, само посетители сме - гости и консуматори. Иначе аз лично не си представям скоро да се случи да заживея извън града, защото шумотевицата там не ми е най-важното, но е част от живота ми сега. Мисля, че в близките 15 години това няма да се промени, но аз обичам баланса. Магията на това място е много силна, близо е до София и се надявам по-често да бъдем там. Трябва да има и град, и шум и напрежение, за да оцениш по-добре почивката после", казва той.

Деян и Рени пазаруват заедно и предпочитат грил с приятели пред скъп ресторант

И тук са на едно мнение, защото самата Рени си представя да заживее там едва след като навърши 50 години.

"Знам, че бих се чувствала добре, но обичам и да ми е шумно - коли, клаксони, хора", казва тя.

Въпреки това така и не си тръгват от къщата. Разговорът ни им напомня, че Деян е този, който е казал първи обичам те. И една забавна случка - как се събрали да живеят заедно.

"Не беше въпрос дали искам да се преместя при него. Бяхме на море на Градина, седнали пред караваната, говорим си, гледаме морето. В един момент Деян ми казва: "Ще ти кажа нещо, което после няма да обсъждаме". Гледаше право към водата, а не към мен. И казва категорично: "Мисля, че искам да живея с теб". Не го и обсъждахме, аз се пренесох", разкрива Рени. "За мен това беше нормално развитие на отношенията ни. Бях го обмислял, нямах никакъв отпуск точно тогава, а срещите ни ставаха все по-чести. Нямах почивни дни, правих всякакви гимнастики, за да я виждам, докато тя си е цял месец с караваната на Градина. Гледах календара, съчетавах дни и смени, за да успявам. И осъзнах, че трябва да живеем заедно, а и исках да видя реакцията й, за да знам как да изиграя ситуацията след това", казва Деян.

Няколко години след първите любовни признания двамата все така обичат да пътуват - Италия, Испания, Португалия, Малта.

"В Мадрид беше страшна жега, а Деян за малко да си провали медения месец. Заспа на плажа в Барселона и му изгоря левият глезен. Два дни куцаше и нищо не можеше да обуе", разкрива за едно от горещите им преживявания в буквалния смисъл Рени.

"Тогава в клиника в Барселона бе наш добър приятел - вратарят Владо Стоянов. Той имаше истински проблеми с крака, отидохме да го видим и беше малко странно, защото аз куцах колкото него. Изглеждах по-зле от пациента. Какво да правиш, слънце, горещини", смее се Деян.

Гледайки ги, не можеш да си ги представиш - него, като срамежливото малко момче, и нея, като разсеяното спънато момиченце с ожулени колена. Макар да не се познават от малки, сякаш са изживели заедно цял един живот. И някак един живот не им стига.

"Ние в Нова телевизия пак работихме заедно и се водеше, че работим заедно, но работното ни време беше различно и в продължение на година-две се разминавахме по график - пътувания, командировки, часово дори. Последната година, откакто работим по видео оформлението на Dir.bg, сме почти 24 часа заедно, но не забелязвам това да е променило динамиката на отношенията ни. Има си определени моменти, в които виждам, че тя има нужда да свърши нещо, аз да свърша свои работи. Балансираме, не се притискаме, но и не се изморяваме един от друг. Тя сама преценява кога трябва аз да взема решение, кога тя", казва Деян.

Знае прекрасно какво мечтае да получи Рени - сив питбул със сини очи. Но не казва кога ще й сбъдне желанието, за да не разваля изненадата. Защото си има работа с майсторката в най-причудливите подаръци.

"Веднъж ми подари изненадващ подарък - картина, на която е изобразена аудиограмата на звуков файл", казва Деян. "Нещо като ЕКГ на моя глас, който казва неговото име", обяснява Рени. Научаваме и една тяхна тайна - от сватбения им обет. За знаковата в живота им цифра 4. "Цифрата 4 може да се каже, че е свързана с нашия семеен живот и неговия нетрадиционен сватбен обет, в който първи Деян бе забелязал, че на 4-тия месец вече бяхме заедно, на 4 август ми предложи брак и на 4 юни се оженихме", казва Рени.

А знаят ли колко тежи сърцето на коня?

Около 4 килограма и в него са събрани всички достойни качества - вярност, смелост, интелигентност и сила. Връзката между човек и кон е неразривна, а конят дори може да играе ролята на ментален лечител в живота на ездача си. Красотата и природата на конете пленяват човешкото сърце, а веднъж докоснал сърцето на коня, човек печели приятел завинаги. Да се докосне конското сърце е лесно. Необходимо е просто човек да покаже чисти намерения и добър нрав, да погледне кончето в очите и то само ще разбере. Привързва се силно и обича силно.

"Ренката има доста от качествата на любимите й коне. Има много свободна душа, ненатоварена от битовизми. Категорично си приличат по отдаденост, вярна е на принципите си. Наслаждава се на свободата, така както конят на времето, прекарано заедно с ездача или със стадото. Съответно тя е като тях - хем е свободна, хем вирее добре в партньорство", казва Деян.

Но и Рени открива много сходни качества между него и любимците си.

"Много е всеотдаен. Конете са изключително всеотдайни, особено когато си намерят техния човек. Дори в ранчото, всеки кон си има неговия човек и това се вижда. Например аз, като вляза в конюшната и отида при моята кобила Роксана, тя си слага главата на рамото ми. Кобилата на баща ми не харесва хора, голям непукист е - Елица, която е с мен на снимките. И не в смисъл, че ще ритне или ухапе някого, а игнорира. Но когато баща ми се появи - тя цвили, маха с глава. Всеки човек си има един кон, който е неговият. Моят човек е Деян. И той ме кара да се чувствам по същия начин - да се чувствам неговия човек", казва Рени.

Ако един кон даде 4-килограмовото си сърце на даден човек - оттам нататък е лесно. 4 е цифра на смисъла, на алюрите. След нея се смята, че свършват несгоди и страдания. Тя е чистилището на душата и огънят, през който трябва да мине всяко същество, за да заслужи своето достойно място във вечния живот. Оставяме Рени и Деян точно там - под милион звезди и 9 верни коня с 4 килограма любов в сърцата.

 

Ето я и обещаната рецепта от Рени Веселинова за причудлива "Зелена крем сума":

4-5 тиквички

250 мл течна готварска сметана

чесън 1 скилидка

пресен копър

сол и пипер на вкус

пастърма или филе Елена

зехтин

 

Тиквичките се нарязват на кубчета и се запържват с малко зехтин. След като омекнат, се сваряват. Добавя се течната сметана и се разбърква добре. Овкусява се със сол, черен пипер, чесън и копър. След като сервирате супата, добавяте малки парчета пастърма или филе Елена.

 

 

Интервюто и концепция: Криси Димитрова

Фотограф: Студио КАРЕ за #URBN

Грим: Десислава Далукова

Видео: Павлин Даскалов

Монтаж: Павлин Даскалов

РМ: Йоана Грозданова

Екипът на #URBN благодари за гостоприемството на "Ездимер" - фермата за коне, която ни подари момент на свобода и романтика