Как можеш да промениш света? Отговорът е: Намери 7 жени, пусни ги на свобода и гледай как Дяволът трепери в тяхно присъствие. Думите са на американския писател, оратор и радиоводещ Ерик Метаксас. Смятаме да следваме словото му.

За тази цел ще съберем на една сцена 7 вдъхновяващи българки на 15 юли за втора поредна година в рамките на събитието She's the One (18+). Всяка от тези жени има своя собствена магическа сила, но общото помежду им е, че покоряват сърцата, повдигат духа и дори само с появата си носят надежда и смисъл.

Мястото е амфитеатърът пред Иновационния форум "Джон Атанасов" в "София Тех Парк".

Започваме с регистрация в 17.30 ч., като за гостите ще има и коктейл, а лица под 18 години няма да се допускат. Събитието ще се проведе при гарантирано спазване на всички противоепидемични мерки.

Има ли работа, която не е за момичета? Едва ли, но пък има работа, която само определени момичета. Особено, когато се касае за помощ към (не)видимите жертви на насилието. Защото насилието е вирус, по-страшен от коронавирус. В това вярва тя - Надежда Дерменджиева, изпълнителен директор на "Българският фонд за жените" - единствената организация, която подкрепя местни неправителствени организации, работещи за правата на жените. Бори се за изкореняването на половите стереотипи, за премахването на всички форми на дискриминация и насилие над жени и момичета и за постигането на реална равнопоставеност между половете. С една дума - феминистка.

Надеждата на Надежда са младите. Влюбва се в каузата като студентка и се посвещава да докаже, че феминизмът не е нещо страшно, свързано с "мустакати жени, които мразят мъжете".

Надежда иска да походи в обувките на Симон дьо Бовоар и никога няма да забрави историите, които е чула на горещата линия за жени, станали жертва на насилие. Говори за това "Без упойка" и превръща тъгата в ярост за промяна. И защото ценим смислените примери без филтър, Надежда ще излезе на сцената на She`s The One - събитието на Dir.bg, което за втора поредна година Ви среща със силните, успели и интересни жени на България.

- Бунтарка, суфражетка, новата Клара Цеткин - как би се описала самата ти?

Като феминистка. Да кажем, че на суфражетките малко им е минало времето, просто защото това е движението за политическия вот. Така че бих се описала като феминистка.

- Това не е ли дума, която те притеснява?

Не, не ме притеснява. Гордея се. Предизвиква много интерес и не на последно място - подкрепа. Не срещам обиди или някаква негативна реакция. Хората ме питат - "Какво си представяш?". И аз им отговарям, че не е нужно да си го представям - то има дефиниция - "човек, който вярва в политическо, икономическо и социално равенство между половете".

- Какво те насочи към работа в тази сфера? Как започна?

Започнах много случайно и много смешно. Бях завършила бакалавърска степен по "Гръцка филология" и се чудех да уча ли още, да работя ли...А нито ми се учеше, нито ми се работеше. Майка ми, от една страна, ме натискаше да запиша магистратура по "Политология", за да стана дипломат в Гърция. Баща ми ме натискаше да уча икономика, за да оглавя някоя гръцка банка, ако може (смее се). А пък аз мислих, мислих и им казах, че ще запиша най-странното нещо, което намеря на сайта на Софийския университет. Ей така напук. И отворих една вечер, прегледах всички специалности във всички факултети. И във Философския факултет намерих много странно звучащата магистратура "История на жените и половете". И си представих едни жени, които седят и пият коктейли, като си говорят за дрехи и рецепти. Бях извън всякакви срокове, но се записах, като написах едно прочувствено писмо. Допуснаха ме до изпит, взех го и първата ми лекция, която продължи пет часа беше "История на правата на жените".

Това беше един абсолютен шамар за мен, защото беше нещо ново като знание. От друга страна беше любов от пръв поглед. Тоест, аз осъзнах, че съм феминистка и винаги съм била, защото винаги съм вярвала в равноправието, силата на жените, в моята собствена сила - че не се нуждая от някого. Включително това с половинките е доста грешно за мен - човек е цял. Тогава осъзнах, че никога в живота си няма да се занимавам с друго нещо. Съответно, нямах много конкуренция на пазара на труда, защото бяхме само две студентки в тази магистратура. А тя беше на много високо ниво, защото е европейска магистърска програма.

Свързах се с няколко неправителствени организации, но пак съдбата си знае работата, защото пак съвсем случайно една приятелка ми се обади да ме попита дали още си търся работа. И когато отговорих положително, тя ми каза, че от "Български фонд за жените" си търсят човек.

И така общо 7 години, от които последните 5 съм изпълнителен директор. А общо в сектора съм повече от 10 години.

- Ние често виждаме в медиите, за съжаление, жертвите на домашното насилие, но кои са невидимите жертви на домашното насилие?

Невидимите жертви сме всички ние. Тоест т.нар. "проблеми на жените" са проблеми на обществото. Най-видимият проблем може би е домашното насилие, изобщо насилието над жени. Но ние всички плащаме за това. То бърка директно в джоба ни. Икономиката губи, развалят се семейства. Насилието е един вирус и е по-страшен от коронавирус. И много бързо насилието в дома се пренася на улицата и в училище. Но всички ние виждаме този ежедневен сексизъм, който много фино се прокарва - от това твоят колега непрекъснато да те прекъсва, през т.нар. Mansplaining - тоест някой непрекъснато да се чувства длъжен да ти обяснява нещо, само защото си жена, до стереотипа, че жените сме лоши шофьори. За което апропо няма никакви доказателства и статистики. Не само няма доказателства, а според данни на КАТ жените шофьори правят по-малко катастрофи.

Като добавим и обидите, сексуализацията на жените в рекламите или това, че непрекъснато жените продават прах за пране...Аз не се раждам с това умение - да пера, защото съм жена. От друга страна това е обида за мъжете, защото прането не изисква интелектуални умения и физическа мощ. То изисква да сипеш един прах за пране в пералнята и да натиснеш едно копче. Но живеем с мисълта, че това е женска работа. Така че ние всички сме жертви.

- Битува ли в българското общество, все още, в 21 век, мантрата, че мястото на жената е "боса, бременна и до печката"?

 О, категорично. И то не само според мен. Има изследване на "Евробарометър" от 2018 г. Българите сме абсолютни рекордьори по т.нар. джендър стереотипи или полови стереотипи. 81 процента от българите вярват, че главната роля на жената е на майка и домакиня. Така че боса, бременна и до печката не само, но и финансово зависима от съпруга си или партньора си. Което води след себе си до всички други проблеми, за които четем в медиите.

- Как би дефинирала успеха в работата си и считаш ли се за успешна?

Успеха бих дефинирала с две думи - любов и страст. Аз почти съм се сляла с фонда. Това е работа, която ме буди нощем, с която заспивам и се будя. За която непрекъснато мисля какво мога да променя - в работата, в света, в обкръжението си. А страстта е страшна сила, голям ускорител. Особено, когато се съчетае с яд - когато виждаш някаква несправедливост. Тогава нищо не може да те спре. И още преди да започна да работа във фонда и то като директор, тоест когато имаш някаква свобода на действие, такива неподозирани сили бликнаха в мен. Така че да, чувствам се успешна. Не защото съм богата, а защото в това, което правя има смисъл.

- В чии обувки искаш да повървиш?

Искам да повървя в обувките на Симон дьо Бовоар (френска писателка, феминистка и философ - бел.ред). Мисля, че е изключително интересна историческа личност, много харизматична и изключителен ум. В тези времена да напишеш "Вторият пол"....

- Има ли равноправие между жените и мъжете в България и ако не - постижимо ли е?

Не, няма равноправие. Аз лично не се заблуждавам, че ще доживея да го видя. Но пък живея с надеждата, че мога да накарам хората да излязат на улицата и да се борят за това равноправие. И всъщност мисля, че един от най-големите митове в обществото е...всъщност политиците излъгаха хората, че нищо не зависи от тях. Аз изобщо не съм съгласна и имам пресен пример. Протестът срещу насилието срещу жени, който организирахме през миналата година, събра на улицата над 1000 души. И въпреки цялата епопея с Истанбулската конвенция в крайна сметка бяха направени промени в Наказателния кодекс и домашното насилие беше криминализирано. Защото се борихме две години, не се отказахме. Изкарахме хората на улицата и имаше някакъв резултат. Сега, дали е задоволителен, няма да коментирам. Но категорично смятам, че равноправието е постижимо, стига да има политическа воля за такава промяна. В момента няма. Затова трябва да има граждански натиск.

- Смяташ ли, че няма такава политическа воля, защото властимащите основно са мъже?

Да, смятам. Въпреки че като цифри България стои горе долу добре, като брой жени в политиката. Но Истанбулската конвенция беше провалена от жена - Корнелия Нинова.

Така че то не е само до мъже. То е до такова вкореняване на тези стереотипи и такава интернализирана омраза...

- Виждаш ли промяна в начина на мислене на младите мъже в България по отношение на равноправието?

Когато се записах в тази магистратура през 2009 г имаше точно два феминистки блога и познавах може би още пет феминистки в България, от които четири ми бяха преподавателки. А всичките ми приятели ме съсипваха от шеги и майтапи. 10 години по-късно виждам огромна промяна. Виждам млади мъже на шествията за правата на жените, как споделят наше съдържание в интернет, на протестите. Виждам как младите мъже се борят как да взимат бащинство, как не вярват на стереотипа, че българинът е някакъв мъжкар или агресивен, или как да си "батка" е най-якото нещо. Виждам промяна и съм изпълнена с надежда, въпреки че контекстът в момента е ужасен.

- Работата ти е свързана с много тежки емоционални моменти. Част от тях ти разказа в книгата си "Без упойка". Как релаксираш?

Не релаксирам. Или релаксирам с борба. Колкото и странно да звучи, цялата тази тъга, която се излива около мен - защото много често срещам жени, които като разберат къде работя и започват да ми разказват, ей така от нищото, за което аз съм неподготвена...та тази тъга, вливайки се в мен се превръща в яд, в ярост за промяна. На света, на България, на тези жени. Но в крайна сметка всичко опира до щастие, щастие в обществото. За мен феминизмът е равнопоставеност, а равнопоставеността е щастие.

- Коя е надеждата на една Надежда?

Моята надежда са младите. Ние правим един феминистки лагер за момичета. Една седмица в годината. Събираме много малка група - около 15 момичета. И само за пет дни виждам промяната. Как те започват да вярват в себе си, просто виждам как им се сменя погледът, не знам как да го опиша. Много е интересно. Правим този лагер за пета поредна година и винаги се получава. Винаги има едно две момичета, които се противопоставят и спорят. И накрая на петия ден виждам едни момичета, които са готови да се борят с несправедливостите.

- Твоят въпрос към Биляна Савова - основател на фондация "Множествена склероза - Мога Сам" ?

Какво си казваш сутрин, когато се събудиш и се погледнеш в огледалото?

- Писателката Здравка Евтимова пък те пита - как българската жена се бори с домашното насилие и активна ли е в тази посока?

Не може да се обобщи. Българките се борим всеки ден и по различни начини. Ежедневната борба на някои жени е да останат живи. Виждаме други, които подкрепят приятелките си, които са жертви на насилие. А едни 1000 от нас са всяка година на 8 март на улицата на протест срещу насилието.

- Има ли случай, който никога няма да забравиш?

Да. Никога няма да забравя, когато за първи път работих в "Български фонд на жените" и бях останала една вечер сама в офиса. Звънна телефонът и отсрещният глас, за който до ден днешен не съм сигурна дали беше на момиче или момче, ми каза "Преживях сексуално насилие". Този глас никога няма да забравя. Историята не я помня, защото тя е история на много други. Но да чуеш тази реплика срещу себе си е ужасно.

 


 

 

Събитието на Dir.bg се провежда за втора поредна година и има за цел да ви срещне очи в очи с тези силни, успели и интересни жени. В разговор с тях журналистът Ренета Веселинова ще ги провокира да разкрият най-невероятните и съкровени случки от живота им - от най-горещите и драматични точки, през неочакваните обрати до момента на охлаждането, отърсването и оцеляването.

"Поканихме точно тези дами, защото знаем, че има какво да научим от тях. Защото ценим смислените примери без филтър. She`s The One e сцената за дами, които има какво да разкажат за успеха и пътя към него. Добрият пример е заразителен и ние вярваме в това. Даваме сцена на популярни личности, но и на такива, за които искаме да има още публичност и място в медиите", казват организаторите от Dir.bg.

Подробности за She's The One на 15 юли можете да намерите на сайта на събитието.

Конференцията She's The One се осъществява с подкрепата на партньорите A1, Philip Morris Bulgaria, Вина PIXELS, "Крадецът на Ябълки", RiceUp! и White Water. Домакин: София Тех Парк.

 

Още за събитията на Dir.bg

През 2019 година информационният портал Dir.bg стартира традицията да дава сцена на популярни и непопулярни личности от различни сфери, които са пример за успех, справяне с живота и активна дейност в обществото.

Събитията She"s The One през март 2019 и He"s The Man през ноември същата година, вече привлякоха на сцената си хора с различни истории и уроци - част от тях са рали-състезателка, шефка на модна агенция, готвач-пътешественик, уникален мозъчен хирург, сценаристът на най-хитовите сериали, най-младият писател с 8 книги, най-добрият графити майстор, чиито произведения греят по целия свят.

А сред известните личности, които говориха от сцената, бяха гранд дамата на българския театър Стоянка Мутафова, любимият актьор Юлиян Вергов, един от най-актуалните журналисти Светослав Иванов, психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова, футболната легенда Стойчо Младенов.