Ники Илиев е добре познат както с режисьорската, така и с актьорската си работа. Всеки от филмите му - "Живи легенди", "Чужденецът" и "Нокаут" е рекордьор по гледаемост в България, за годината на своята премиера. В момента Ники е в Пловдив, където се заснема най-новия си филм "Завръщане", който ще можем да гледаме на голям екран само след броени месеци.


Между дългите снимачни дни Ники се включи като звездно жури в конкурса "Най-красива абитуриентка" на Dir.bg и заедно с Дара, Диляна Попова и миналогодишната победителка Елица Луканова, ще изберат най-достойната участничка. Пред Life.dir.bg Ники разказа повече за своите критерии, снимките на "Завръщане" и още...

Вижте снимки на Ники >>

Част си от звездното жури на тазгодишния конкурс "Най-красива абитуриентка" на Dir.bg. Какви качества ще търсиш в участничките?

Освен красотата, която е относително понятие, ще гледам естествеността, както и чаровното и позитивно излъчване. Търся натуралното, онова, което не е толкова прикрито от грима, прическата и т.н. Участничките не трябва да се правят на по-големи или да копират други жени, които харесват, било то популярни или не. Трябва да се придържат към своята уникалност, а визията им да изразява тях самите, вместо някоя модна тенденция.

Ти какъв абитуриент беше?

Нито съвсем бунтар, нито обикновен абитуриент... Носех костюм, но отдолу бях с блуза, вместо с риза и вратовръзка. Не съм правил някакви "изгъзици" с коли или друг вид тежко пристигане на бала, което да привлече вниманието. Реално не му отдадох такава значимост.

Останал ли ти е някой ярък спомен от бала, който да споделиш?

Спомням си, че един приятел ме караше до там и отивайки, аз се показах на прозореца, подобно на останалите. Тогава разбрах, че това не е толкова добра идея. Честно казано ми се видя опасно и безсмислено, беше тъпотия. Така че оттогава, като човек, който го е правил, не одобрявам подобно подаване през прозорците на движещ се автомобил - със сигурност е забранено, но е и рисковано. Иначе самата вечер беше забавна. Бяхме във Военния клуб в София, после на дискотека, след което обикаляхме по улиците през нощта, а на сутринта отидохме във Френската гимназия, в която завърших. Имаше традиция, че в деня след бала завършилите абитуриенти трябва да обикалят стаите, все още облечени в официалното си облекло.

Имаш интересна история около самото завършване. Ще я споделиш ли?

Бях се провинил с представление, което направихме за един празник... Искаха да ме изключат, заедно с още пет души, така че не ни връчиха официално дипломите и учителите ни гледаха накриво.

Какво беше това представление, че сте си навлекли такива проблеми?

Осмиваше учителите - някакъв тийнейджърски бунт от наша страна, който обиди ръководството на училището и те искаха да ни порицаят за него. Оказа се, че няма как да ни изключат 20 дни преди завършването, но пък бяхме групичката, която бе отритната от официалната част по връчването на дипломите.

Но в крайна сметка, макар и неофициално, си ги получихте, нали?

Да.

В момента снимаш новия си филм "Завръщане" в Пловдив. Твоите продукции винаги носят дълбоки послания и имат способността да вдъхновяват зрителите. Това ли да очакваме и от новата ти лента?

Да, надявам се да бъде точно такава. Нещо повече - да бъде по-вдъхновяваща и заредена с още повече позитивност от всички останали до момента. Правя го за хора на моята възраст, както и по-млади. Хора, които търсейки себе си, са пътували в чужбина, но са се прибирали обратно у дома и са преоценили мястото, от което са тръгнали, разбирайки, че щастието е в тях и не е необходимо да го издирват другаде.

Това ли разказва сюжетът на филма?

Точно така. Става въпрос за група приятели, които се прибират в родния си Пловдив и решавайки да помогнат на един от тях, преоткриват много неща в самите себе си. Има няколко любовни истории, но и абсурдно-комични моменти. С този проект искам да се върна към първите си филми, в които има сериозна тема, но на моменти бива поднесена по забавен начин. Така зрителят бива въвлечен емоционално, но същевременно се забавлява, както често се случва в живота.

Сценарият е твое дело. Казват, че човек пише най-леко, когато творбата му се базира на собствения му опит. Има ли твой личен мотив в тази история?

Почти във всеки герой има частица от мен и по време на снимките казвам на Бойко Кръстанов, Орлин Павлов, Сашо Кадиев и Башар Рахал коя точно е тя. В образите им съм вложил свои лични моменти, не изцяло, а като основа, вдъхновена от преживяванията ми. После съм ги развил с въображението си. Мисля, че това е най-добрата система за един автор, защото когато пишеш 100% истинска история, обикновено нещата не са достатъчно интересни, а ако на 100% си измисляш - не е достатъчно истинско.

Как се роди идеята за "Завръщане"?

След като снимахме "Нокаут" двамата с Башар говорихме, че искаме да направим филм заедно. Еди ден той дойде с изначалната идея, след което се събрахме във вилата му в село Лесичарка. Прекарахме една нощ в мислене какъв точно да бъде сюжетът, като накрая си стиснахме ръцете и аз започнах да пиша.

Отново си сценарист, режисьор, актьор и продуцент на лентата... Как съумяваш да издържиш на подобна тежест?

Не е лесно, но този път сме трима основни и пълноправни продуценти - Башар, Богомил Грозев и аз. Заедно постигаме добра синергия, защото си разпределяме функциите и отговорностите не падат само върху един човек. Разбрали сме се, че ако двама клонят в една посока, то тя е правилната. Отделно, никой не може сам да вземе решение за нещо, без да се посъветва с другите. От продуцентска гледна точка това прави ситуацията далеч по-правилна, защото така не отсъждаш на база емоции и лични предпочитания. По този начин не нося 100% отговорност като продуцент, което е супер. С Башар често говорим за сценария и той ми дава обратна връзка, така че сверявам с него идеите, което е добре, защото не се осланям само на субективното си мнение. Относно актьорската игра, за щастие, имам достатъчно опит, така че да мога едновременно и да играя, и да режисирам. Поне така си мисля. Но това вече не ме притеснява, защото знам, че имам един актьор по-малко, на когото трябва да обяснявам и да мисля за изграждането на образа му. Много е трудно, но имайки предвид, че не го правя за първи или втори път, започвам да се хващам правилната посока.

Снимките започнаха преди броени дни, а премиерата на "Завръщане" е обявена за месец октомври т.г. Това не е ли кратък период за заснемането и финализирането на такава продукция?

Така е, но понеже работим с фондация "Пловдив - Европейска столица на културата 2019", за тях, а и нас, е важно филмът да излезе в рамките на тази година. Все пак решихме, че е възможно и сме направили добър план до премиерата, а и след това. Монтажистът ми Любомир Илиев е на терен с нас и след като ние заснемем нещо, той взема материала и започва да прави груб монтаж. След това пак ще се монтира и ще се оправят цветните корекции и звука. За рекламната кампания вече имаме и партньорства с bTV, "Пловдив - Европейска столица на културата 2019" и други частни компании. На мнение съм, че когато знаеш какво искаш и имаш добър план, краткият срок е изпълним.

Като бивш модел и настоящ актьор, суетен мъж ли си?

Бих казал да, няма какво да крия, защото ако човек види профилите ми в социалните мрежи, ще забележи, че доста присъствам в тях. Суетен съм, но използвам това в полза на професията си. Двете неминуемо са обвързани. Качвайки снимка, която харесвам, един вид промотирам и рекламирам проектите, по които работя. Опитвам се да ограничавам суетата, но от друга страна тя е важна за успеха.

Какво правиш, за да поддържаш добрата си фигура?

Покрай филма ми се наложи да направя няколко по-специални неща, за да вляза в нужната форма, понеже ролята ми е на спортист и треньор. Иначе основният ми спорт е кикбокс, на който ходя 2-3 пъти седмично. Отделно обичам сутрин да тичам с кучето си, а после да тренирам на лостове. Посещавам и фитнес залата, като там правя повече кондикционни упражнения.

Доста тренировки ти се събират.

На мен това ми доставя удоволствие и ме кара да се чувствам добре.

Спазваш ли някакъв специален режим на хранене?

Да, за да изиграя образа си в "Завръщане" се наложи. Запазих тренировките, но започнах да спазвам системата за хранене, наречена фастинг. Това означава да се храниш в определен прозорец от време, в случая - 8 часа от деня. Да кажем, че започна да се храня в 10 ч. сутринта, което означава, че до 18 ч. трябва да съм поел всички необходими калории. До 10 ч. на следващия ден не ям нищо, единствено пия вода и малко кафе.

Ограничаваш ли се в храната?

Не. Научно доказано е, че понеже организмът има 16 часа, в които не се храни, след като преработи поетата храна, започва да дърпа от мазнините в тялото. Така гориш около 16% повече мазнини, отколкото ако се храниш по 3 или 5 пъти на ден. В даден момент организмът се наглася и човек спира да се чувства подут и да усеща тежест. Откакто се придържам към този режим, забелязвам, че има страхотни резултати. Храня се стабилно, като в момента ям повече протеини (пилешко месо, ориз, варени яйца, протеинови барчета, шейкове и т.н.), а се чувствам много добре и нивото на мазнините ми падна значително, като мускулите обаче се запазиха.

Имаш ли до себе си нова любов?

Не, нямам.