Последна, но не и по значение, на сцената на събитието She's the One, се качи жената, чието лице присъства в почти всеки дом в страната ни през делничните сутрини. Името ѝ е Деси Стоянова и през последните осем години телевизионните зрители я познават като лъчезарната и усмихната водеща на предаването "Преди обед", в което неин екранен партньор е Сашо Кадиев. Кариерата ѝ обаче започва много преди да заеме мястото си в сутрешния блок на националния ефир.

И по-точно през 1998 г., когато постъпва на работа във вестник "Сега", където първоначално е назначена в международния, а по-късно във вътрешно-политическия отдел на медията. Четири години по-късно се присъединява към семейството на bTV, като продължава да отразява новини на политическа тема, но междувременно е и автор на редица филми документални филми в bTV Репортерите.

Деси Стоянова, Татяна Лолова и Биляна Савова

Филмът ѝ "Двойният живот на Ванко 1" печели първа награда в конкурса за разследваща журналистика на асоциация "Разследващи журналисти" през 2003 г. За репортажите си за незаконно строителство в Еленския балкан печели специалната награда на европейския кинофестивал на екологична тематика "Зелена вълна 21 век" през 2007 г. А същата година получава и наградата в категория "Телевизия" на журналистическия конкурс "Робер Шуман" за филма си "Трафик".

Ето защо тя достойно заема място сред седемте вдъхновяващи българки, събрани на място в рамките на събитието She"s the One, макар участието ѝ да започна с признанието, че слушайки останалите лекторки, самата тя се чуди с какво е заслужила да бъде сред тях. Причините, разбира се, са много.

Деси признава, че като малка изобщо не е харесвала въпроса каква иска да стане като порасне, поради простата причина, че за разлика от всички бъдещи полицаи, космонавти, лекари и пожарникари тя не е знаела и не е разполагала имала готов отговор.

Ситуацията се променя някъде между 4 и 6 клас, когато най-сетне установява с какво точно иска да се занимава в бъдеще. Тогава, благодарение на любовта си към четенето, решава, че иска да бъде писател, само че никога не завършва първия си роман, разказващ за ученици с детски драми, от който по онова време е написала не повече от 10 страници в тетрадка.

В крайна сметка обаче, тази страст към писането предопределя съдбата ѝ, отвеждайки я във Факултета по журналистика в Софийския университет

"Нямам никакви идея с какви представи и очаквания са бъдещите журналисти. Тези, които гледат към професията в момента, но аз подходих с много хъс, идеализъм и желание. Започнах да работя от втори курс. Това беше най-големият ми късмет. Попаднах на страхотни учители във вестник "Сега" и още от първия ден видях журналистиката в действие без патос. На терен - с функцията ѝ на куче пазач, на четвърта власт, която държи другите три власти в страната под критичното си око. На хората, които сега започват, им е много трудно. Трябва да са много внимателни в избора си от кого да се учат. За жалост добрите учители са по-малко от времето, когато аз започнах, преди 20 години", сподели тя.

Деси не е от хората, които изпитват съжаление, когато отправят поглед назад в миналото. Напротив, тя твърдо заявява, че ако ѝ се наложи отново би направила същия избор и пак би извървяла пътя, по който е преминала.

Днес тя съвсем ясно помни снимките на първия си ефир в "Преди обед", както и противоречивите чувствата, обзели я в онзи миг.

"Бях много притеснена и несигурна. 6 февруари, понеделник, 2012 г. Денят, в който стана наводнението в село Бисер. Кадри на унищожени къщи и животи. На този трябваше да стартира фон нашето жизнерадостно предаване. То трябваше да бъде ведро и позитивно, а започна в изключително мрачен, драматичен момент и не беше никак лесно", спомни си Стоянова, която днес е водила над 1800 епизода на предаването.

Разбира се, след толкова много време ситуацията вече се е променила и тя не е същият човек, застанал пред камерата преди почти десетилетие. Днес е напълно уверена в работата си, а в това отношение ѝ помага не само дългогодишния опит, но и добрата подготовка, която според нея е от ключово значение за успеха.

"Нереално е, че е минало толкова много време. Означава, че вече ми е втора природа. Няма притеснение и стрес. Или поне не на нивата отпреди 8 години. Можеш да черпиш с пълни шепи от положителното, от позитивната емоция, която всъщност работата ти носи", категорично заяви водещата.

Естествено, като всяка друга професия, и нейната идва с определена цена. В случая журналистиката се плаща по линия на личния живот и понякога отнема от времето, отредено за семейството. Но съпругът ѝ Владислав Русев, с когото са женени от 2006 г. насам, напълно я разбира и подкрепя, тъй като той също се изявява в същата сфера.

"Това, което ни е помогнало да се съхраним вече 20 години като двойка, е, че той винаги е успявал да поеме моята свръхемоционалност, да ме подпре, когато съм разклатена, да прояви разбиране, бих казала и да ме изтърпи. Това, че е толкова спокоен, стабилен и различен от мен в начина, по който реагира", издаде Стоянова в свое скорошно интервю за Dir.bg.

Освен журналист и съпруга, Деси също така е и майка.

"Надявам се в крайна сметка да съм била достатъчно добър родител за децата си и нещата, които не съм успяла да направя, да не са били важни. Идеални хора и родители няма. Всички правим грешки. Въпросът е какви са те."

Тя се чувства много добре на мястото си, защото професията ѝ носи щастие.

"Да имам и пълнота у дома, където са скъпите ми хора. Това са важните неща. Стъпвайки на здравето, както каза Здравка Евтимова, понеже хората сме доста глупави, както изтъкна Биляна Савова, и го подценяваме, докато не се случи неочакваното. В този смисъл се чувствам много добре. И последният път, когато си мислех за успеха, си дадох сметка, че искам да съм успяваща жена, а не успяла. Защото е безпредметно да гледаме на успеха като последна гара. Както каза Татяна Лолова - успехът не се складира, той умира всяка вечер..."

Татяна Лолова и Деси Стоянова