Следващата жена, качила се на сцената на тазгодишното събитие She"s the One, е най-добрият адвокат сред алпинистите и най-смелият планинар сред юристите. Името ѝ е Петя Колчева и тя е първата и единствена засега българка, видяла света от най-високата му точка - връх Еверест, откъдето Земята наистина изглежда кръгла, както казва самата Петя.

Всъщност, макар правото да е нейното призвание, страстта ѝ безспорно са възвишенията, които не само разпалват любовта между нея и съпруга ѝ Камен в студентските им години, но и досега я съхраняват, а понякога дори и лекуват.

"Може да звучи странно или дори комично, но когато развалим отношенията помежду си, отиваме на експедиция и точно това ги спасява. Хората се събират в името на радостта - дали ще танцуват, или играят шах заедно, ще се присъединят към читателски клуб или друго - трябва им радостно събитие, през което да преминат двамата, извън ежедневието. В името на съвместното щастие, те са склонни да споделят и всички несгоди по пътя. При нас така се случи, че спойката се оказа Планината", споделя тя.

Петя се пошегува, че причината, поради която мъжът ѝ е неизменна част от всяко нейно катерене, най-вероятно се крие в това, че той е ревнив. Истината обаче е, че тя му има пълно доверие и доказва този факт всеки път, когато поемат към следващото предизвикателство. Камен е математик, но също така е и планински спасител, а на много места дори го наричат лечител. Това е и причината Колчева да е категорична, че би го взела със себе си, ако се озове на самотен остров.

Наред с всички роли, които изпълнява във своето ежедневие, тя е майка, а децата ѝ неведнъж са били част от експедициите им с Камен. Тя говори с изключителна любов за наследниците си и дори признава, че едната от дъщерите им вече се катери по-добре от нея.

"Дъщеря ми е и лекар, и алпинист. Бе в един от приемните кабинети покрай пандемията с коронавируса. След интензивна работа се изолираше. Успокояваше ме: "Ако си прецизен и спазваш протокола и изискванията на професионализма, няма да се заразиш". Така е. Първичният инстинкт за самосъхранение всъщност е да изискваш най-доброто от себе си. Моята професия като адвокат също е доста предизвикателна - като финансовите кризи, които се редуват. И там е като на война. Знанията, упоритостта и желанието да се представиш по най-добрия начин навсякъде - това е пътят."

Петя е на мнение, че височинният алпинизъм е философско състояние на духа, помагащо ѝ за себепознанието, затова напълно подкрепя думите на застаналата преди нея на сцената на събитието актриса - Татяна Лолова, която каза, че духът стои над всичко. Именно волята, знанията и уменията помагат на човек да достигне всяка една своя цел.

Колчева призна, че всеки изкачен връх, ще остане завинаги в сърцето ѝ. Разбира се, никога няма да забрави Еверест, който е бил нейна мечта. По онова време, стояща горе, се е чувствала изключително спокойна, тъй като обичайните тълпи отсъствали.

"Беше краят на сезона и бяхме сами. Не сме чакали на безкрайните опашки, които виждаме по документалните филми. Това е изключително предимство", разказа тя.

А коя е първата мисъл, преминала през съзнанието ѝ на 8 848 м надморска височина?

"Слава Богу, свърши се! Край, няма повече!", каза Петя с усмивка на лице.

Едва след това започва да се оглежда и забелязва една от най-красивите и спиращи дъха гледки, ширнала се пред очите ѝ - слънцето, което се подава от дъговиден хоризонт, обливайки един по един всички върхове наоколо в оранжево-златисти цветове. Но независимо от удовлетворението, дошло с реализирането на бляна, по-късно отново идват страхът и напрежението.

"В определен момент разбираш, че трябва да се върнеш обратно долу, а повечето сакатлъци стават на слизане. По-сложно е, а и вече я няма мотивацията към върха", сподели Колчева.

Въпреки немалкото си постижения на няколко коренно различни фронта, тя не се определя като самоуверена личност. Напротив, винаги се е чувствала като втория най-добър играч, а не лидер.

"Качествата ми са да накарам останалите да покажат най-доброто от себе си. Успявам да ги обединя и вдъхновя", заявява откровено.

За себе си казва, че е упорита до степен да е проклета, въпреки това осъзнава, че най-ценното нещо в живота на човек е да се научи как да балансира и да се радва на малките неща, изпълващи битието му.

Тя обича в ежедневието ѝ да има ред, ето защо всяка вечер предварително изготвя програмата си за следващия ден. На този навик я учи нейната баба, която през детските ѝ години постоянно я кара да изброи на лист хартия всички свои задачи за идните 24 часа, при това с приблизителен час на изпълнението им. А разборът на свършеното идва преди изготвянето на следващия списък.