Силвия Петкова е благословена с много разнообразна и дълбока палитра като актриса, енергия, и естествено присъствие, които струят от нея и на сцената, и от малкия екран, и в киното. Тя реши да напусне "Театър София" наскоро, където изигра много успешни роли, а хлапетата я познават като Пипи, но по телевизията хората й се радват в сериала "Пътя на честта". Гласът й е познат с много от материалите в "Storytel".

Силвия има много непринудено излъчване, веднага те печели, лесно е да те убеди в достоверността на каквото и да било, тя може да е всичко, и сериозна, и смешна, а когато е само Силвия по-често е философски настроена. От съзерцанията я изваждат само любимите й мъже - Зоран и синът им Сива.

-Силвия Петкова, макар от едно известно време много хора да ви чувстват близка, покрай факта, че ви виждат често на малкия екран, вие бяхте много харесвана и аплодирана в Храма на Мелпомена, защо напуснахте "Театър София"?

Десет години съм щатна актриса в този чудесен Театър. Просто дойде момента за промяна при мен. Реших да изляза на свободна практика с намерението да играя повече. Имам много творческа енергия и потенциал, които вярвам, че ще бъдат ползвани по предназначение, когато вече съдбата ми ще е в моите ръце.

-В "Съгласие" играта ви беше отлична, защо спря този спектакъл?

Любим спектакъл беше за мен "Съгласие". Смислен, дълбок, докосващ, човешки. За съжаление пандемията се оказа проблем, защото на 30% публика, нямаше как според мен да се изплащат хонорарите на няколко от гост актьорите. Ще бъда щастлива ако го възстановим, когато тези трудни за живото изкуство времена отминат.

-Разкажете интересна история, случка, съвет или нещо, с което ще запомните работата си там?

Всичко ми е било интересно. Съзнателният ми живот е минал там. Всички срещи с изключителни режисьори като Николай Поляков и Иван Добчев. Това са едни хубави години, в които съм била всеотдайна и благодарна за шансовете.

-А какво ще стане с Пипи?

Пипи за жалост не се играе още с идването на корона вируса в България.

Ще видим какво ще стане, когато отново започнат да се играят детските представления в "Театър София."

-Ще се присъедините ли към друга трупа или си почивате от театъра?

За сега нямам предложения все още, но вярвам, че пътят ми на сцената ще продължи и то с още по-голяма сила.

-Героинята Кера в "Пътят на честта" с какво обогати актьорската ви палитра?

За мен ролята е много интересна и по някакъв начин хем близка, хем далечна от мен. Трудно беше да намеря различните начини, по който да изиграя едно и също нещо. Предизвикателство бяха нюансите, които бяха важни за ролята. Отделно динамичният начин, по които протича заснемането на сериалите напоследък, си е доста добра школа за мен като актриса.

-Какво най-интересно сте чували в двата полюса по адрес на нея?

Честно казано избягвам да чета коментарите. Моята аудитория си споделя с мен все хубави неща. Какво се случва по форуми и други дискусии - нямам идея.

-Хората как коментират всичко, което се случва с нея, в сериала, заговарят ли ви?

Доста хора ме спират и изказват възхищението си от сериала. Нещо, което въпреки, че ме обхваща свян, ме прави много щастлива.

поред вас, защо хората, макар и на пръв поглед да имат всичко, което би следвало да ги направи щастливи, не са? Кое е това, нещо, което ни пречи да се насладим на земния си път тук и сега?

Този въпрос е точно в десетката. Тези теми са много моите и постоянно разсъждавам над подобни въпроси. Мисля си, че просто не оценяваме навреме онова, което имаме и забравяме да благодарим за онова, което нямаме, а то е най-важно. Въпрос на нагласа е според мен. Щастието е личен избор, а не съдба!

-Когато успеете да си намерите лично време, само за вас, какво правите?

Или си пълня гореща вана и се наслаждавам на питие, или пътувам сред природата, или пиша, чета, слушам музика. Най-любимо ми е когато вкъщи си стоим цялото семейство, по цял ден по пижами.

-Как се забавлявате тримата у дома?

Ами всеки си прави негови си неща. Или пък гледаме заедно филми. Обичаме да танцуваме и шумно да си играем.

-Сива какви неочаквани въпроси задава, от какво се вълнува, какво е отношението му към това, че мама е популярно лице и я "дават по телевизора"?

За сега е доста рационален, бисерите все още са отделни сбъркани думички, не цели изречения. Много обича космоса и много пита за планетите. Относно моята публичност, за него не е нещо странно, възприема като съвсем нормално да чува гласа ми или да вижда лицето ми по радиа и телевизии.

-Това че татко му е режисьор, а майка му актриса, как се отразява на игрите ви?

Не се отразява. Игрите са си игри, независимо от професиите на родителите.

-Вие, когато бяхте дете, каква искахте да станете, актриса на кое място беше?

Таксиметров шофьор или археолог (смее се). Актриса реших чак в 12-ти клас да стана.

-Времената, в които живеем на какви философски размисли ви навеждат?

Цял живот си философствам. Сега не е нещо по-различно. Мъчно ми е, че ни дистанцираха още повече и вече рядко се докосваме до смисленото и същинско общуване.

-Кое е най-важното ви постижение дотук?

Не съм мислила за пътя си като постигане на неща. Просто следвам съдбата и интуицията си. Може би това, че не се отказах от пътя си, че се борих и успявах в професията си. Също, разбира се, това че станах майка и се стремя да съхранявам семейството си.

-Какво ви пазите от капаните на суетата, и оставате така естествена и непринудена?

Не е съзнателно. Просто съм такава. Живея си живота свободна от чужди изисквания за кое е приемливо и кое - не. Просто съм себе си и онова, което ми е на сърцето ми е на устата. Стремя се действията ми да се подчиняват на моето разбиране за естетика, морал и всичко важно в живота в едно общество.