Те са три. Жени. На микрофона. Те са абсолютно лишени от фалш и готови да застанат на живо под прожекторите, разказвайки за всичките си страхове, тревоги и ежедневие, без много да му мислят "какво ще си кажат хората". Защото са доказали, че са уникални и защото разчитат на най-мощното оръжие за масово заразяване - това е смехът.

Жените зад най-големия стенд-ъп спектакъл в България - ONE NIGHT STAND, се завръщат с гръм и трясък. Елисавета Белобрадова (Letiashtata Kozzila Erato), Красимира Хаджииванова и Оля Антонова са готови да споделят смеха като универсален антидепресант с най-новото си шоу Hell of a Night. Премиерата му се мести в Joy Station на 27 ноември.

Вижте снимки на трите >>

Но преди да ги чуете и видите на микрофона, вижте техните "размисли и страсти" преди шоуто тук.

Момичета, как стигнахте до идеята да направите премиера на страховете си в Hell of a Night? Малко са артистите, които рискуват да излязат пред публика оголени като нерв и, както казвате вие, "да разтворят гръдния си кош" пред абсолютно непознати.

Елисавета: Всичко стана съвсем спонтанно и случайно. Явихме се една голяма компания на един оупън майк, хареса ни и започнахме. Докато се усетим, стигнахме до зала 1 на НДК. Просто животът и на трите е абсолютна лудост. И стенд-ъпът е част от нея.

Елисавета

Какво да очакват зрителите от шоуто - вербален ритник в корема, кроше за предразсъдъците, едно 100 процентово забавление за всеки, който има смелостта да нарича нещата с истинските им имена?

Красимира: Най-добре никой нищо да не очаква, че после така стават проблемите. Ама аз това очаквах, пък то - крокодил. Елате абсолютно лишени от очаквания, така е най-добре въобще в живота.

Красимира

Освен по вашата грация и мощ Hell of a Night прилича ли по нещо на предишните ви проекти?

Оля: Предният ни спектакъл- "Добрата, Лошата и Красимира" беше едно своеобразно представяне на всяка една от нас пред публиката. Доста лично и доста интимно. Естествено и логично беше вторият ни спектакъл да е още по-неудобен и за нас и за публиката. Страховете са нещо много интимно. Нещо, за което не всеки може да говори свободно. Но и може би едно от най-смешните неща. И така всичките ни проекти си приличат доста - абсолютно всичко е 100% лично и няма нищо измислено в текстовете ни. И аз самата не знам кога този стил излиза от разбирането за стенд-ъп с шегички и пънчлайнове и започва да живее собствен живот като малко по-различен жанр.

Оля

Какво е страхът за вас? Мотивация, фактор за неуспех заради уязвимостта ви под него, или стъпало към желаната цел?

Елисавета: Страхът е много работи. Като начало - бръчки. Като се притеснявам и се сгърчвам от ужас. Затова се налага хидратация. После страхът е голям звяр, с който да се бориш, а аз обичам битките много. Страхът е супер и ме държи на ръба на всичко, на постоянна адреналинова инжекция. Дали няма да изгубя хората, които обичам, дали няма да изгубя работата си, дали утре ще напиша нещо добро, дали ще съм добър човек. Постоянно ме е страх да не стана зла. Страх ме е да не започна да крещя или да не полудея някой ден на улицата и да легна на плочките и да не стана.

Коронавирусът парализира изкуството през отиващата си година, намали публиката, премести срещите с нея онлайн. Успяхте да изиграете многократно отложени спектакли през октомври. Какво беше усещането да сте пак на сцена след карантината? И какви лица и реакции видяхте, променила ли е пандемията гладът за забавление у хората?

Красимира: Успяхме да изиграем набързо точно един и после пак падна мандалото. Видяхме, че хората искат да живеят нормално, не са загубили чувството си за хумор и че светът ще продължи да го има и ние ще продължим да говорим за неудобните неща.

Оля, Елисавета и Красимира

На вас лично как ви се отрази изолацията? Имахте ли личен момент, в който си казахте Hell of a Night, и защо?

Красимира: Отрази ми се супер. Почнах да спя нормално, да нямам адреналинови самоатаки от 8 сутринта до 8 вечерта, въобще - няма да си кривя душата, не беше хич зле. Единственото, което ме побърка, е че забраниха ходенето в паркове и планини.

Оля: На мен ми се разказа играта. Аз съм изключително социален човек, който обича да яде и страшно много ми липсваха разговорите на по чаша вино и храна с близките. За мен това е всичко, което има смисъл в края на деня.

Елисавета: Несигурността в ситуацията ми се отрази много зле на психиката през първия месец. После си дадох почивка и започнах да разсъждавам върху себе си - нещо, за което не съм имала време скоро. Това не беше добра идея. По-добре да бях разсъждавала върху това какво да си приготвя за погребението. Извънредното положение отвори време за размисъл. Не съм убедена, че това въобще е хубаво. Друго си е да блъскаш като говедо по 15 часа и после да губиш съзнание в леглото до алармата. И накрая просто получаваш инсулт и айде чао. Какво ше мислиш, па ше си правиш равносметки.

Елисавета

Мислите ли, че сега, повече от всякога, хуморът трябва да се лее от всякъде като универсално лекарство?

Оля: Убедена съм, че има нужда от разнообразие и контраст в това, което хората консумират като съдържание. За съжаление напоследък информационните потоци са заляти само с лоши новини и лоши прогнози. Хората трябва да се отпускат, трябва да се разсейват и смехът е страхотна терапия, дори и временна.

Оля