Срещнахме се с актьорите Петър Петров, Милко Йовчев и Пламен Димов, които са главните действащи лица в новия български филм "Екшън". Те ни заведоха на три различни места, на които са се случили най-екшън личните им истории. Филмът на режисьора Радослав Илиев със сценарист Тео Чепилов и оператор Борислав Пенчев е нетипчна българска сатира, която ще ви накара да се заливате от смях с приключенията на тримата приятели, гангстери от три континента, индианци, нинджи и... още нещо. Но сега е време да се потопим в премеждията на тримата млади актьори в истинския живот.

Вижте екшън снимките на тримата >>

Петър Петров е Крис

Разкажи ни най-екшън случката, в която си участвал?

Петър: На пръв поглед това е един абсолютно обикновен ден, но искам да отбележа, че беше петък 13-и. Трябва да отида на оглед на една квартира в кв. "Сухата река". За мен обаче кварталът е абсолютно непознат. Бях предупреден, че трябва да бъда точен, защото собственикът е много зает и затова гледам да стигна по най-бързия начин, но закъснявам и в уречения час все още съм на спирката на трамвая. Навигацията ми показва заобиколни маршрути и най-краткият от тях е 10 минути. Аз оглеждам и виждам, че може да се мине през тревичката напряко. И попадам на гара "Подуяне". А аз съм човек, който се е возил два пъти през живота си на влак и изобщо не познавам гарите. Озовавам се на надлеза и насреща виждам блока. Аз съм отгоре, на 4 метра над земята, и се чудя как да сляза, защото ако тръгна да се връщам, ще загубя още час. Решавам, че няма връщане назад и трябва да стигна. От едната страна няма как да стане, защото ще се размажа на асфалта, но от другата - има трева. Отдолу обаче има бетонови блокове, които са наредени през 1,5 м и на височина около 1,5 м и аз решавам, че като някаква нинджа ще скоча на първия, на втория, на третия и ще сляза долу напълно необезпокояван. Обаче...уви! Залитам и незнайно как вместо да скоча, раницата ми се закача на парапета и аз директно се обръщам през глава надолу. Не знам как съм паднал, но се озовавам седнал на земята, целият в кръв и в кал, контузен, а раницата ми виси отгоре. В крайна сметка се оказах долу, никой не спря да ми помогне, въпреки че хората, които минаваха, видяха, че полетях отгоре и паднах. Изпсувах, събрах си нещата и продължих куцукайки. Оказа се, че съм си скъсал менискуса. Накрая стигам и се отбивам до една приятелка на майка ми, която живее в същата кооперация и ми препоръча квартирата. Докато се мия у тях и ѝ разказвам какво ми се е случило, не зацепвам, че зад нея е наемодателят, с когото са съседи. Тогава той каза: "Виж сега, след такова приключение не мога да ти откажа. Ти прецени дали ще вземеш квартирата." И така, вече близо 6 години живея там.

Милко Йовчев е Дани

Милко: Моята най-екшън история... Аз не съм човек, който влиза в екшъни, а съм миротворец и във филма ролята ми е такава, но понякога не мога да реагирам по друг начин. Една вечер и минаваме по "Раковска" с колата на приятел. Нещо объркваме пътя и решаваме, че трябва да обърнем с една леко забранена маневра. С този приятел сме от Варна и сме с колата му с варненска регистрация, което веднага те прави много по-голям нарушител, отколкото всеки друг. И докато обръщаме, малко се забавяме и въпреки че няма никакви коли, отнякъде се появява едно BMW, леко ни подминава, прозорецът се отваря и шофьорът казва: "На село във Варна така ли маневрирате?" При което, моят приятел, който не е толкова спокоен като мен, не им остава длъжен, отвръща с някакви нецензурни реплики, след което те веднага ни блокират отпред и слизат. Бяха доста по-едри от нас, а и аз не съм много боен. Те започват да блъскат по капака, а ние се заключваме вътре и даваме леко назад. Те продължават да ни провокират вербално. На моя приятел не му издържат нервите и дава мръсна газ. Направо им изкърти вратата на колата. Когато ги погледнахме на огледалото, те се държаха за главите. Бяха малки момчета и сигурно бяха взели колата от някой от родителите си. Така че момчетата, ако четат това интервю, могат да се опитат да ни потърсят сметка. (смее се)

Пламен Димов е Тони

Пламен: Наскоро на един приятел му се роди дете. Всичко стана много бързо и в същия ден той имаше репетиции в театъра. И като свърши, ние се бяхме организирали разни хора да го посрещнем. Събираме се цялата група, която тръгна от актьорската школа, и се започва едно празненство на пейките зад театър "София". И лека-полека времето напредва и с него тръгнахме да взимаме провизии. И по пътя тази нашата любов избива в някаква посока и започваме да се борим. Вече е късно през нощта и няма хора по улицата, ние се въргаляме по тротоара, а той, понеже е по-здрав от мен, постоянно ме сгъва. Аз се амбицирам. И докато се борим, спира едно такси и моят приятел нещо се скарва на хората от таксито. Единият от тях го наплюва и работата започва да става много груба. Той тръгва да тича след таксито и аз с него. Те избягаха. Това става в рамките на 10 минути, но в този момент ни се смесват страшно много емоции. Бяхме смотано смешни. След малко таксито се връща и ние решихме да се разправяме. Оказа се обаче те са насочили пистолет срещу нас, а изобщо не съм видял. Много неекшън е моята история (смее се). През това време жена ми се разсърдила и си тръгнала.

А какво ще разкажеш за ролята си в "Екшън"?

Петър: Кастингът беше труден, защото имаше много много хора за ролята, а и доста дълъг - продължи нещо от порядъка на 7-8 месеца. След първия път си казах: "Нямам никакъв шанс. Посмъртно няма да ми се обадят." Радо (режисьорът Радослав Илиев-б.р.) ми се обади втори път. Отидохме да четем ролята на Крис, обаче аз се оказах с много тежък махмурлук на кастинга. Стана много приятен разговор, защото аз им разказах как съм си прекарал предишната вечер по най-безупречно циничния начин, който е възможен. Те явно много се изкефиха и са намерили някакви общи черти между цинизма ми и персонажа и така изкарах още 2 кръга на кастинга. И това беше страшна изненада за мен, защото абсолютно не очаквах. Персонажът е един пич, който обича да цака системата. Човек, който е израснал предимно на улицата, в улични правила, докато неговите връстници са се обучавали в училище. Това го е превърнало не толкова в пораснал мъж, а по-скоро в дете в тялото на възрастен. Това го прави по-сетивен, по-интуитивен и му помага да действа по-първично. Защото порасналия човек е разумен, разумът провокира страх, а страхът провокира съмнение. Когато човек трябва да извърши някакъв трик, в него идват съмненията, че ще се провали. При нашите хора това нещо не стои. Моят човек Крис обича да рискува, един, който категорично отказва - Тони (Пламен Димов-б.р.) и един, който е посредата - Дани (Милко Йовчев-б.р.). Тео Чепилов много добре го е пипнал като троен персонаж. Малко сме като тримата глупаци (смее се). Това ми хареса и в персонажа, че дори когато разумът ти казва "недей, не го прави", ти си казваш "няма връщане назад, щом мога, ще го направя". И в моята екшън случка имаше голяма вероятност да си счупя главата, но когато говори интуицията, малко имаш усещането, че Бог те пази.

Милко: За първи път на кастинг се чувствах много добре. Ради беше позитивен и имах усещането, че ме е харесал още на първия. Той си ме беше избрал и искаше да види другите как стоят с мен. Кастинг сцената, в която аз само мълча, мълча, мълча и накрая казвам: "Пичове, спрете се!" сигурно 100 пъти с най-различни момчета. Ролята ми по някакъв начин е близка до мен, като изключим, че аз не пуша, иначе така обикновено съм миротворецът в компанията, този, който избягва конфликтите, този, който се опитва да вкара здравия разум и иска нещата да са ОК. И когото обикновено никой не го слуша... Не, в това ще излъжа! Моите приятели ме слушат повече, отколкото приятелите на Дани го слушат във филма.

Пламен: Както може би знаете, жанрът е комедия, а най-хубавото е, че почти на всички, които участваме в него, ни е дебют в този жанр. Сценарият е написан преди 5 години и е претърпял доста трансформации. Аз бях работил преди това със сценариста Тео Чепилов и той ми каза да отида на кастинга, който беше трудната част. И след това започнахме да се забавляваме, беше доста приятен процес. Надявам се да си личи в крайния резултат. Имахме много кратко време да го заснемем, което беше единственото стресиращо, но това го има във всеки снимачен процес. Иначе с колегите имахме доста хубаво преживяване. Надявам се продуктът да е добър, хората да го гледат и да се изкефят. Героят ми е wannabe актьор, а в същото време се занимава с хиляди глупости. Сигурно имам. Той е тъпият в компанията, но не казва, че това е най-близкото до мен (смее се). Приема нещата по-леко по-отгоре, за което ми се иска да се препокриваме от време на време. Той е единственият, който има истинска работа, но това не го прави по-сериозен. На Милко персонажа е най-сериозният, а третият е голям играч, бизнесмен. Хубав, приятен персонаж и се надявам да е станал такъв.

Как се сработи с колегите ти в "Екшън"?

Петър: (смее се) Има, да! Свободолюбието. Това, че живея сам, както и персонажът ми. Това, че си позволява да рискува. Това винаги ме е блазнело, не в толкова незаконни неща (смее се). Не че и мен не ме блазни този бунтарски характер - да не се съобразяваш с правилата, които ти се налагат отвън. Тенденциите трябва човек да ги определя сам. В Крис това го има - на пръв поглед той е лошото момче, но всъщност е един човек, който обича свободата и не иска някой да му казва какво да прави, а да си гони мечтите. Защото живеем в страна, в която е трудно човек да бъде свободен в мисленето си, да бъде свободен в действията си, да прави това, което иска и да не се съобразява с чуждите привички и с това на кого да угоди. Особено в нашата професия (актьорската-б.р.), в която искат да си изпълнителен. В "Екшън" това го нямаше. Радо ни оставяше голяма свобода по време на снимките, но като прекалявахме ни го казваше.

Милко: С момчетата много добре ни се получи общуването, защото винаги бяхме от едната страна на барикадата. Ако имаше нещо, за което трябваше да се преборим, винаги бяхме заедно, въпреки че сме доста различни. Не сме били близки в живота преди филма. И сега, макар и да не се срещаме ежедневно, изпитваме взаимна радост дори до ден-днешен. Момчетата са много готини - всеки е различен, а сме и от различни поколения. Аз съм по-голям от останалите. Всеки има някаква различна енергия. Когато току-що си завършил НАТФИЗ, както е Петър, това е една енергия - ти си пълен идеалист, искаш нещата да се случват без компромиси и изкуството да бъде безапелационно. Пацо пък сега е в най-стабилната част от кариерата си, играе в Народния театър, има много роли и е започнал да уляга в най-добрия смисъл. И аз - който така ме е завъртял целият кръговрат след 10 години борба с движенето на един независим театър, какъвто е "Реплика", имам две деца и приоритети ми са леко изместени. Според мен тези неща са хубави за един актьорски екип.

Пламен: С Милко се познаваме отдавна, не сме били много близки. С Петър се запознахме по време на кастинга. Милко има много тънко чувство за хумор. И двамата са креативни. Дори се налагаше режисьорът да ни усмирява малко. Но пък когато решахме, че нещо е хубаво, тримата се обединявахме заедно да го предлагаме и да настояваме за това. Стояхме си един до друг.