Вероятно вече сте гледали българския филм "Доза щастие" и вероятно сте плакали на него, без значение дали сте мъже, или жени, дали сте 20, на 30, или на 60 години. Защото това е много повече филм за живота, отколкото за смъртта, за падението и спасението, който както го разбира и умее да премине през него.

Филмът на режисьора Яна Титова, който направи своята премиера на 8 ноември, разказва историята на журналистката и основател на фондацията "От другата страна" Весела Тотева, която е наркозависима в продължение на 7 години и е създаден по биографичната ѝ книга "Падение и спасение". Родната ѝ дъщеря - Валя, се превъплъщава в ролята на майка си, за да покаже по един много истински и въздействащ начин борбата на Весела с хероина - "любовта на живота ѝ". Участват и изключителните български актьори Александър Алексиев, Димитър Николов, Асен Блатечки, Лидия Инджова, Силвия Лулчева, Васил Бинев, Иван Бърнев, Илка Зафирова, Ирмена Чичикова, Филип Аврамов, Стефан Вълдобрев и малката Ая Алексиева, която се превъплъщава в образа на Валентина - дъщерята на Весела.

Вижте снимки от премиерата >>

Весела Тотева почина на 4 март тази година, след като ѝ прилоша по време на сутрешния ѝ джогинг. Преди смъртта ѝ обаче снимките на филма вече са приключили. За този момент, както и за много събития, свързани с борбата, спасението и живота след това ни разказва Валентина Каролева - порасналата дъщеря на Весела, която днес вече е омъжена за Александър Каролев и имат 8-месечна дъщеря.

Валя е бременна в деветия месец, когато научава за смъртта на майка си.

И макар че е преживяла толкова много, усмивката не слиза от лицето ѝ. Тя е един лъчезарен и позитивен човек, който не обвинява, не мрази, не се заравя в миналото, тя продължава напред.

Здравей, Валя, как си напоследък?

Благодаря, добре. Доста неща се струпаха наведнъж.

Валя, Александър и дъщеричката им

Как върви семейният живот? Как ти понася майчинството?

Доста добре, благодаря. Наскоро обаче си говорих с леля ми и ѝ разказвах как винаги съм си мислела, че ще бъда една много социална майка, ще излизам с бебето навсякъде, а сега съвсем не е така. Предпочитам да съм си вкъщи, където ми е спокойно.

Валя, ти живееш със семейството си в Лондон. Имаш ли намерение да се завърнеш в България?

Да, живея в Лондон, а от следващата година и моят брат, който е на 12 години също ще дойде да живее при нас. Плановете ни през следващите 5-6 години са тясно свързани с Лондон. Но покрай филма "Доза щастие" и покрай фондацията на майка ми, която поехме заедно с мъжа ми Александър Каролев и Алек Алексиев, ще имам доста ангажименти и пътувания до България. Ще разделям времето между София и Лондон.

Ти си завършила образованието си там, нали така?

Да, завършила съм Актьорско майсторство в Лондон. И преди "Доза щастие" имах няколко ангажимента, включително в един сериал по BBC. Докато бях в България, изпуснах няколко кастинга, но филмът "Доза щастие" си заслужаваше напълно.

Всъщност преди филма, се появява книгата на майка ти "Падение и спасение", за чието написване ти също имаш заслуга. Как се случиха нещата?

Преди 7-8 години майка ми започна да пише тази книга. В началото написа около 15 страници и се отказа. После аз заминах за Лондон и една моя приятелка там загуби приятеля си заради наркотици. Прибрах се точно по Коледа и казах на майка "Ти просто трябва да напишеш тази книга! Ние трябва да знаем, че някой се е измъкнал от това. Ние трябва да повярваме в някого!" Направо я накарах да довърши книгата.

А как се "престраши" да изиграеш ролята на майка си във филма? Казвам "престраши", защото емоционалната натовареност е толкова голяма, ти не си била само наблюдател на всички тези събития, ти си участвала в тях, а в същото време трябва да се поставиш на мястото на майка си.

Яна Титова ме покани да изиграя тази роля, но не се съгласих лесно. Колебаех се. Когато бях малка, чисто по детски, съм си мечтала за това, но когато се случи, се стреснах. Трябваше да се върна на онова място, което бях загърбила, изоставила, надживяла. Уплаших се да не отключа в себе си емоции, които не исках да отключвам. Но Яна беше категорична, че ако аз вляза в образа на майка си, ще мога да покажа нещата най-достоверно и най-истински. И съм ѝ благодарна, че ми се довери.

Оказа се, че филмът, вместо да ме вкара в депресия, ми помогна да изляза от някакъв застой.

Можеш ли да посочиш най-тежкия момент от филма, най-трудната сцена по време на снимките?

Една от най-тежките сцени, през която много трудно преминах емоционално, определено е финалният монолог. Всеки път, когато започвах да го изричам, започвах да плача още на първото изречение. Трудно беше заснемането на тази сцена, но все пак успях да се събера и да го произнеса.

Друг труден момент е, в който Весела се извинява на майка си. Там Силвия Лулчева много ми помогна. След тази сцена обаче аз седнах на един стол и се разплаках. В тази сцена аз се извиних от името на моята майка на нейната, извиних се и като Валя на Весела...

Отношенията между родителите и децата винаги са били сложни. Ти мислиш ли, че има за какво да прощаваш на своята майка? А нейната майка също има ли за какво да ѝ прощава според теб?

Ние сме от семействата, които са много близки, които си говорят. Майка ми и баба ми много пъти са си говорили и са си простили всичко, каквото е имало за прощаване. А аз никога не съм обвинявала майка си. Тя никога не е спирала да ме обича, да се грижи за мен.

Образът на Жоро във филма е действителен, нали така?

Да, той си е реално съществуващ човек, жив е.

На няколко места той казва "Искам да си само моя", а освен това никога не комуникира с детето, сякаш е образът на хероина в живота на Весела. Може ли да се изтълкува така?

Да, точно така е. Това беше и замисълът на Яна в самото начало, след като прочете книгата.

А какво би казала за образа на бащата?  В тази история бащата е сякаш някак отсъстващ. Неговата роля в живота на майка ти и в твоя собствен не би ли трябвало да бъде по-голяма?

Според мен баща ми направи всичко, което трябваше. Той беше с нас, когато е трябвало да бъде и не присъстваше, когато не трябва. Но той винаги е бил с нас в най-тежките моменти и ни е подкрепял по неговия си начин. Никога не съм чувствала липсата му.

Ти сякаш всичко си простила?

Да, това е един урок, на който ме е научил именно баща ми. Още докато бях тийнейджър, той ми каза да се науча да прощавам, защото, ако не простя, по този начин ще тормозя повече себе си.

Оттук нататък какво предстои? Какво послание трябва да остане в хората, които гледат филма?

Най-важното е да разберем, че в търсенето на щастието си можем да се загубим, ако се целим само в една точка. Щастието намираме по пътя, а не в целта. Нека с този филм хората да разберат, че да се впуснеш в нещо, което изглежда много забавно в началото, като наркотиците, не свършва добре. Затова и чрез фондацията "От другата страна" искаме да насърчим младите хора да се занимават с много други по-забавни и полезни неща, да се насочат към други начини да изразят себе си - спорт, изкуство и т.н.

Филмът ще бъде и част от дейностите на фондацията, за да общуваме с младите хора и с тийнейджърите, за да информираме и ако можем да спрем някой да вземе грешното решение да посегне към дрогата.

Ти като каква майка се виждаш занапред?

Много искам да изградя отношения с дъщеря си, каквито имахме ние с майка ми. Да бъдем приятелки, да бъдем близки като сестри. Майка ми знаеше всичко за мен и много пъти ме е спасявала, за да не тръгна по грешен път.

Но и ти си я спасявала. Ти имаш заслуга и за написването на книгата, и за "спасението" на майка си, и в крайна сметка влизаш в нейния образ във филма. Чия е главната роля всъщност?

Главната роля може би си я разделяме по равно с майка ми. А и все повече ми казват, че заприличвам на нея.

Дали децата са тези, които могат да спасят родителите си?

Да, могат в много случаи, но родителите трябва да имат доверие в децата си. И мен ме спаси появата на моето дете. Тъй като изгубих майка си, докато бях бременна, очакването на детето ми ме накара да се справя със ситуацията. Децата ни спасяват всеки ден.

Виждаш ли в твоята малка дъщеря нещо от майка си?

Тя е все още много малка, но се надявам да има тази сила, която майка ми подари на мен и на брат ми.