Антон Порязов и Калоян Минев са двама изцяло отдадени на своята работа актьори - те са млади, амбициозни и изпълнени с желание да творят. Първият е познат на българския зрител с ролите си в сериалите "Столичани в повече", "Ние, нашите и вашите", "Откраднат живот", "Под прикритие" и др., а вторият от превъплъщението си в тийн филма "XII а", както и това в уеб поредицата "Следвай ме". Всеки от тях до такава степен е влюбен в изкуството и работата си, че през миналата година решават да запретват ръкави и заедно с още няколко свои колеги да създадат късометражния филм "Covid-20", чиято премиера ще бъде на 26 февруари от 20:45 ч. в Дома на киното, без каквито и да било очаквания за печалба. Екипът, работещ над лентата, влага в нея цялата обич, а единствената отплата, която търси за труда си, е придобития опит, наред с удовлетворението на зрителите, които ще гледат продукцията.

Срещаме се с тях, за да ни разкажат дали Covid-20 е нещо лошо, или напротив...

Вижте снимки от снимачната площадка >>

Нека да започнем с това, дали според вас действително ще има Covid-20, при положение, че светът все още не е преминал през ужаса от Covid-19?

Калоян Минев: Първо, държа да отбележа, че "Covid-20" е художествена измислица. Иначе не смея да правя каквито и да било прогнози, надявам се да не се стига до там, въпреки че то всеки месец излиза нов щам... Постоянно го ъпдейтват този вирус (смее се). Колкото до филма, разбира се, той не е свързан с реални хора, действия и събития.

Антон Порязаов: Аз бих допълнил, че жанрът на продукцията е sci-fi екшън, поне според мен...

К.М.: И според мен (смее се).

А.П.: Освен това, има потенциал за пълнометражен филм, тъй като смятаме, че хората, които ще дойдат на премиерата, ще искат да видят още. Звучи нескромно, но е факт, че "Covid-20" започва като Netflix сериал, който е заснет с много добра техника.

К.М.: Зад която стоят изключителни професионалисти. Имахме огромното щастие да работим с Младен Минев, който е главен оператор. Той има богат 10-годишен опит в индустрията, снимайки различни филми и сериали...

А.П.: Да, моят личен досег с него бе в "Под прикритие".

К.М.: Точно така, спомням си. Иначе Младен и екипът му решиха да ни подкрепят, защото им хареса факта, че искаме да направим нещо различно.

Каква е идеята, която се крие зад вашия проект?

К.М.: Знаеш ли, желанието ни бе да направим първите си стъпки в жанровото кино, понеже живо се интересуваме от него. Но признавам, че имахме голяма доза късмет, каквато всъщност е необходима в нашата сфера като цяло. Може да се каже, че бяхме на правилното място, в правилното време, тъй като снимахме през лятото, когато нямаше толкова строги мерки и не бе необходимо да се тестваме.

А как се роди самата история? Калояне, този въпрос е към теб, понеже знам, че ти всъщност си ко-сценарист, заедно с Марин Рангелов.

К.М.: Истината е, че всичко се случи страшно спонтанно. Четиримата с Любомир Балабанов, Румен Русев и Марин Рангелов положихме основата на сюжета. Една дъждовна пролетна вечер се бяхме събрали в офиса, разсъждавайки над въпроса какъв проект да създадем, за да задоволим желанието си за работа, въпреки тежките условия за изкуството по време на пандемия. Интересното е, че в началото бе абсолютен хаос, тъй като всеки от нас предлагаше някаква идея, засягаща най-актуалната тема през последната почти една година, а именно коронавируса. Впоследствие с Марин се опитахме да комбинирахме различните предложенията, обединявайки ги в един разказ, който после трябваше да доразвием. Така превърнахме нахвърляното в сценарии, макар че от време на време имахме известни несъгласия за начина, по който виждаме историята, което е напълно нормално. Но ние с него сме най-добри приятели и в живота, така че бързо успяхме да се нагодим така, че вървим в една посока.

Антон, ти каза, че "Covid-20" има потенциал за пълнометражен филм, в такъв случай, защо решихте той да бъде късометражен?

А.П.: Според мен причината е в това, че студиата "Flickers" и "Еврофилмс" тепърва ще имат по-големи възможности, тъй като те все още търсят своето по-широко разпространение и набират популярност. Затова навярно стартираме с късометражна продукция, защото чисто финансово е по-лесно тя да се организира. Другият вариант е доста по-трудоемък и изисква повече средства, които продуцентите тогава нямаха. Но това съвсем не означава, че крайният резултат не може да се сравни като качество с игралните филми. Между другото, за мен това е проект с голяма сантиментална стойност, защото бе първия ангажимент, който поех след смъртта на майка ми. Може да се каже, че именно сценарият, връчен ми по онова време в ръцете, бе нещото, което ми помогна да изляза от тежката скръб, дошла след трагедията.

По-рано сравнихте филма с начало на сериал. Това означава ли, че ще има продължение?

А.П.: Всички ние много се надяваме да има такова - било то под формата на късометражен или пълнометражен филм. Определено има накъде да се развие историята, чийто край е такъв, че кара зрителят да иска още. Вярно е, че лентата е само 12 мин., обаче нека не забравяме, че има заглавия, чиято продължителност може и да надхвърля час, но човек просто не може да се насили да ги изгледа до финалните надписи. С "Covid-20" нещата не стоят така - него човек сякаш тепърва иска да го гледа. Но каквото и да си говорим, съдбата на евентуалното му продължение ще се реши след премиерата.

Кое беше най-голямото предизвикателство в създаването на лентата?

К.М.: Определено не бе лесно да разкажем една цяла история за толкова кратко време, но мисля, че в крайна сметка се получи. Естествено, има още какво да научим и доизгладим, но аз съм доволен от полученото.

А.П.: Като човек, който е водил една от най-големите платформи за късо кино в България - kinematograf.bg, през мен са минавали най-различни продукции от цял свят - от Франция през Скандинавия до Англия и т.н. Затова мога да потвърдя, че е изключително сложно един визуален разказ да се сбие в някакви си 10 мин. по начин, който да бъде разбран от публиката.

Калоян Минев

Значи едва ли има по-правилен човек от теб, когото да попитам дали има интерес към късометражното кино у нас.

А.П.: Към момента фокусът на зрителя като че ли е избягал от него. Днес сякаш има една... да го наречем - "лакомия за повече", която късото кино просто не може да задоволи. А и в пандемия като настоящата, хората искат да седнат и да гледат нещо, което да им предостави възможност да убият повече време.

В такъв случай очаквате ли на премиерата да дойдат много хора, които искат да видят вашия труд, при положение, че все още се намираме в локдаун?

К.М.: Ами, аз много се надявам, че на 26 февруари от 20:45 ч. в Дома на киното ще видя много желаещи, които са дошли да гледат филма. Във връзка с това, което Антон каза, искам да отбележа, че от една страна съм съгласен с него, но има още нещо, което трябва да се подчертае, а то е, че в момента, предвид всички обстоятелства, онлайн платформите добиват огромна популярност. Затова смятам, че дори към днешна дата късометражните продукции да не толкова са подходящи за кинозалите, то в интернет пространството те могат да достигнат даже до по-голям брой зрители. Поради тази причина, след предвидената вече премиера на лентата, ние сме решили да я пуснем за гледане онлайн.

А.П.: Истината е, че се опитваме да направим нещо наистина смело и дръзко - премиера в киносалон на "Covid-20" във време на Covid-19. Но един от факторите за всичко това е, че желаем да помогнем на късото кино отново да радва хората. Отделно, към момента мога да кажа, че Фейсбук събитието за премиерата, което дори не е публично, е прегледано от повече от 2200 души, като 60 са потвърдили присъствието си.

Антон Порязов

Споменахте, че после филмът ще се разпространява по онлайн платформи, предполагам, че имате предвид YouTube и т.н.

К.М.: Да.

Тогава къде остава вашата печалба? Какво ще получите вие?

К.М.: Удари ни в ахилесовата пета (смее се). Боли ни, боли.

А.П.: Чакай, чакай, не бързай със сълзите (смее се). Трябва да отбележа, че след дебюта си на голям екран, филмът ще влезе в програмата на Дома на киното, а билетът за всяка една от прожекциите му ще бъде със символичната цена от 5 лева. Да, вярно е, че не могат да се очакват някакви огромни постъпления, но все пак е нещо. Естествено, ще бъде хубаво, ако успеем да възвърнем инвестираните средства, но като цяло не това е основната ни цел. Ще бъдем щастливи, ако публиката хареса нашия продукт и стигне до заключението, че не е задължително "Covid-20" да бъде нещо лошо, а добро, понеже водещата тема в заглавието не е болестта, не е драмата, а любовта - силните и истински чувства между хората.

К.М.: Ако трябва да бъдем честни, ние от самото начало бяхме наясно, че ще се наложи да вложим пари в този филм, но няма да изкараме такива от него. Това обаче е без значение, защото най-голямата ни награда бе опитът, който получихме. В рамките на 3 дни научихме повече неща за себе си, индустрията и работата в екип, от който и да било учебник.

От всичко, което чух дотук, вашата продукция е създадена с много всеотдайност, а историята в нея акцентира върху надеждата, че човек може да открие светлина дори и в най-непрогледния мрак, стига да знае къде да търси. Интересно ми е, вие самите можете ли да намирате доброто в лошото?

К.М.: Има много тежки ситуации, които човек със сигурност няма как да посрещне с усмивка и позитивна нагласа, но въпреки това смея да твърдя, че аз съм способен да виждам хубавото в по-голямата част на живота. Не твърдя, че постоянно гледам през розови очила, които не ми позволяват да видя пълната реалност, но считам, че когато твоите намерения са чисти и искрени, то ти привличаш доброто към себе си. Това е и една от темите, които засягаме в "Covid-20".

А.П.: Моето мнение е, че да бъдеш позитивна личност, не означава да се преструваш, че всичко е наред, а по-скоро да съзираш доброто във всичко. Откакто се помня, винаги съм се старал да събирам минус с минус, за да получа плюс. Разбира се, този процес е изключително труден, защото се изисква много голяма воля, но и смирение. Майка ми и баба ми са ме възпитали така, че винаги да подхождам с обич и любов към всяка една ситуация, независимо колко трудна е тя. Все пак най-великото нещо е да обичаш враговете си, защото ако ги мразиш - това ще ти се върне с двойни, дори тройни размери. Не мога обаче категорично да кажа, че винаги съм бил положително настроен, особено през най-тежкия момент, който преживях, когато изгубих родител. Но дори тогава си припомних своята житейска философия: "Обичай, мечтай и бъди добър", за мен това са трите най-важни неща.

По време на снимките на "Covid-20"

При положение, че току-що толкова сериозно намеси любовта в разговора ни, просто няма как да не те попитам дали най-после откри половинката си? При последното ни интервю каза, че си влюбен единствено в изкуството. Това промени ли се?

А.П.: Отговорът ми остава без промяна. Продължавам да бъда влюбен в изкуството и работата си. Просто нямам време за друг човек, защото все още имам да нареждам много парчета от пъзела на живота си. Освен всичко, което ми се случи, в момента съм стартирал свой личен проект, но за момента не мога да кажа много за него. Отделно, завършвам и второ висше образование по "Бизнес икономика" в Нов български университет, а също така се грижа за баба ми. Дори и да се влюбя, надали в момента ще имам възможност да се отдам изцяло на тази връзка, а това няма да бъде справедливо за човека отсреща. А и както се казва, ти не трябва да търсиш любовта, тя те намира.

Калояне, а при теб как стоят нещата? В твоя живот има ли любов?

К.М.: Разбира се! Накъдето се обърна - съзирам любов (смее се). Обичам живота си, както семейството и приятелите си. В тази връзка съм щастлив, че се върнах обратно в България, което бе наистина трудно решение за мен, но не съжалявам за него. Колкото и клиширано да звучи, обожавам родината си, но го осъзнах, едва когато я напуснах. Влюбен съм и в живота, независимо какво ми поднася той, защото съм разбрал, че човек получава най-важните уроци в трудните мигове.

А.П.: Това е напълно вярно. Колкото и странно да звучи, забелязал съм, че щастието е един вид застой, човек някак се застоява в него. Докато препятствията, мъката и скръбта са свързани с растежа, защото борейки се да ги преодолееш, ти несъзнателно се развиваш. Поне така го виждам аз.

Какви са бъдещите ви проекти, момчета?

К.М.: Аз имах невероятния късмет, след като работих в Horror Immersive Theatre Experience в Лондон, да бъда поканен да участвам в нещо подобно тук, в България. Така че, малко след завръщането ми, се присъединих към първия у нас Horror House.

Калоян на снимачната площадка на "Covid-20"

Това като прочутите Стаи на загадките (Escape Room) ли е?

К.М.: Не, и държа дебело да го подчертая. Подобно нещо досега наистина не е правено в страната ни. Небезизвестен факт е, че под София има катакомби - цяла мрежа от тунели, които навремето са служили за бомбоубежища и т.н. Едно от тези скривалища вече е разкрито и се говори, че вътре има доста сериозни неща... Аз обаче просто работя за хората, намерили го, така че не знам какво точно се крие в него. Но приканваме всеки, който мисли, че има достатъчно смелост, да го посети и да ни каже какво е видял, защото на нас не ни стиска. Това, в което съм напълно убеден, е, че преживяването със сигурност значително ще разнообрази ежедневието му. Адресът е ул. "Бачо Киро" 5 - срещу Младежкия театър. Така че, който смее, нека дойде и да се потопи в една повдигаща адреналина атракция.

А.П.: Колкото до мен, първото нещо, върху което съм се концентрирал, е мой личен проект, за който надявам се скоро ще мога да кажа повече. Отделно ми предстои да бъда водещ на най-голямото събитие за японска култура, анимация и гейминг в България - Animes World Stars, бившето Animes Expо, което ще се състои за първи път в Японския хотел в София, или иначе казано - "Маринела". В неговите рамки ще се има турнир по Counter-Strike, CS:Go, League of Legends, Mortal Combat и т.н. Освен това, ще се проведе и Cosplay турнир, от който ще изпратим български отбор на квалификации за световното в Япония - World Cosplay Summit (WСS). Това означава, че у нас ще дойде жури от Страната на изгряващото слънце. Събитието ще бъде наистина вълнуващо, още повече, че е наистина дългоочаквано, защото то трябваше да бъде през миналата година, но заради пандемията го отменихме и насрочихме за този юни. Наред с тези неща в момента озвучавам няколко анимационни сериала, сред които са "Бен 10", "Lego: Нинджаго" и "It"s Pony", а също така отдавам гласа си и за ново приложение за аудио книги, което предстои да излезе. И не на последно място, миналата година заснехме трейлър на филма "8 секунди", като предстои да кандидатстваме за финансиране от НФЦ, надявайки се да получим субсидия, за да го реализираме.

Антон Порязов