На 31 януари българският филм "Екшън" ще завладее родните киносалони, обещавайки на зрителите множество приключения, наситени със силни емоции, и голяма доза здравословен смях.
Лентата, дело на сценариста Тео Чепилов, режисьора Радослав Илиев и оператора Борислав Пенчев, е абсолютно несъпоставима с всички продукции "Made in BG" досега. Част от нея е и Юта Такенака, който е роден в Осака, Япония, но още преди да навърши 1 година, родителите му се местят в Канада. От тогава до сега той живее във Ванкувър - известен като "Северен Холивуд", заради големия брой холивудски филми, които се снимат в него.
За първи път Юта осъзнава, че иска да се занимава с актьорско майсторство, когато е на 10 г. По онова време тренира активно карате и поради тази причина му предлагат да се яви на прослушване за образа на младия Хан Син - героят на Джет Ли във филма "Ромео трябва да умре". Не получава ролята, но за сметка на това любовта към киното намира място в неговото сърце. Въпреки този факт минават години преди актьорството повторно да се появи в живота му, убеждавайки го, че обезателно трябва поеме в тази посока.
Докато следва в колежа, от който се дипломира с Английска филология, го канят да участва като статист в продукцията "Годзила" от 2014 г., снимаща се в канадския град. Гледайки със собствените си очи играта на Кен Уатанабе, той решава, че е крайно време да започне да преследва мечтите си за кариера на малкия и големия екран. Копнежи, които преди много време е оставил настрани, но не е забравил. Тогава си намира агент и от онзи момент не спира да участва в различни проекти.
Как попадна в актьорския екип на "Екшън"?
Бяха минали вече 2 години, откакто официално бях започнал да се снимам, когато получих съобщение от режисьор, с когото работих по независима продукция. Той ми каза, че има приятел (който се оказа операторът на "Екшън" - Борислав Пенчев), търсещ актьори-японци за предстоящ проект. Моят познат преценил, че съм подходящ за филма, затова ме попита дали имам нещо против да предостави координатите ми. Съгласих се... Спомням си вечерта, в която Боби ми се обади, тогава разговорът ни продължи цели 2 часа. Той е наистина отдаден на професията си и има много работа тук - във Ванкувър. Оказа се, че двамата с Тео Чепилов са подготвяли "Ешкън" в продължение на години и съвсем ясно долових страстта в гласа му, когато ми обясняваше повече за филма и героите в него.
Юта Такенака в ролята на Джунджи Танака в "Екшън"
Снимка: "Екшън"Бързо ли се съгласи да участваш?
Беше трудно да му откажа (смее се). Интересно е, че той ми предостави избор и можех сам да избера коя роля да изпълня - тази, която в крайна сметка изиграх, или на Нинджата, която повериха на мой приятел - Дий Юн, който е каскадьор в Германия. По принцип винаги се превъплъщавам в полицаи или бойци, може би защото съм висок (смее се), точно затова исках този път да направя нещо различно. А и начинът, по който Боби описа този луд режисьор (бел.ред.: ролята, която изиграва Юта в "Екшън"), звучеше наистина забавно. Направих видео запис за кастинга, който изпратих до България, и очевидно бяха достатъчно отчаяни, за да ме вземат (смее се).
Би ли разказал повече за твоя герой? Какво могат да очакват зрителите?
Играя Джунджи Танака, който е режисьор на продукцията, която се снима в "Екшън" - става въпрос за филм във филма. Той пристига в България, за да създаде мечтаната от него лента в духа на 80-те. Истината е, че той е "мамино синче", а майка му е на чело на японската организация "Якудза"... Героят ми е едно голямо бебе, което желае проектът му да се осъществи, и плаче всеки път, когато нещата не станат така, както ги иска. Минава през доста премеждия, за да осъществи целта си, но през цялото време е воден от своята страст.
Значи не си приличате?
Не (смее се). Всъщност, това ми допадна много. Мисля, че всеки актьор би потвърдил, че е забавно да изиграеш далечен от собствената ти същност образ, с който нямате допирни точки. И действително ми беше интересно да го пресъздам.
Всеки персонаж е олицетворение на нещо конкретно, в тази връзка според теб на какво е символ Джунджи, като забравим за малко разглезената му страна?
В един от разговорите ни със сценариста Тео Чепилов обсъдихме точно това. Героят ми е израз на фрустрацията и безсилието на всеки артист, сблъскал се с разочарованието на неосъществените си надежди. Ние, актьорите, имаме голям опит с отрицанието и отхвърлянето, като сме се научили да работим в условията на това поле. Това бе нещо, което не само ми допадна, но и с което можех да се справя.
Една от интересните страни на изкуството, в това число и киноизкуството, са метафорите. Ти имаш ли любима такава в "Екшън"?
Да. В една от сцените Джунджи говори с Джон Келър, който се играе от Джонъс Толкингтън, между другото той е наистина страхотен. Та, моят персонаж обяснява пламенно на Джон за филма си - как иска да го осъществи и т.н. Двамата вървят и в един момент Келър влиза в тоалетната, за да се изпикае... докато разговорът все още тече. За мен това е чудесна метафора, представяща какво е да бъдеш артист - изливаш сърцето си пред някой, а той се облекчава... (смее се).
Престоят ти тук, по повод снимките на "Екшън", първото ти идване в България ли беше?
Да, прекарах един месец през лятото в нея.
Какво мислиш за страната ни?
Определено сега вече мога да говоря много за България. Признавам си, че първоначално не знаех много за държавата. Без значение, че живея във Ванкувър, отраснах, гледайки различни японски телевизионни предавания. Казвам го, защото българското кисело мляко е нещо голямо в Япония и всеки път, когато започваше някой от сериалите, които следях, в началото се изписваше: Това предаване се спонсорира от "Bulgarian yogurt" (ред.бел.: името на самата марка е "Българско кисело мляко"). Очевидно изкарват добри пари в Страната на изгряващото слънце с него (смее се). После, когато казах на родителите ми, че ще пътувам за България, за да участвам в кинопродукция, баща ми беше изключително развълнуван. Причината бе, че е голям почитател на Силви Вартан... Предполагам, че преди време тя е била момичето мечта за всеки японец на средна възраст (смее се). Когато пристигнах се влюбих в града, страната и хората. Мога да кажа само хубави неща за България. Всъщност, в края на месеца идвам отново за премиерата, при това изобщо не се замислих по този въпрос - веднага реших, че трябва да се върна.
Според мен една от причините, поради които човек се влюбва в определено място, макар да го посещава за първи път, е фактът, че усеща връзка с него. Чувства го ново, но в същото време и някак познато. Така ли беше за теб?
Любопитно е, че действително намирам общо между София и Ванкувър. Знам, че във вашата столица се снимат множество холивудски продукции, като "Непобедимите" и редица други, точно както и във Ванкувър. Още едно сходство е, че в сюжета на тези филми почти никога не се разкрива реалното място, което използват, а се пресъздава друго. Например - "Дедпул", както и още куп други ленти, са заснети тук при нас в Канада, но ние никога не сме Ванкувър в тях. През повечето време сме Сиатъл, Сан Франциско и т.н. Още едно от нещата, които ми допадна в "Екшън", е че не само е българска продукция, но България е в центъра на събитията.
Има ли някоя забавна случка от снимките, която си спомняш?
В интерес на истината ние се забавлявахме през цялото време. Екипът беше страхотен и, поне според мен, именно прекрасните професионалисти са една от причините холивудските продукции да се правят както в България, така и във Ванкувър, освен, разбира се, по-ниските разходи. Убедих се в това от първа ръка - всички бяха мили, дружелюбни и способни в работата си. Колкото до веселите моменти - е, все пак снимахме комедия, което ще рече, че човек трудно можеше да запази самообладание и да не се смее през повечето време.
Имаше една случка, в която каскадата на моя приятел Дий не мина добре, като той за малко да загуби окото си... Сега като се замисля, това определено не е забавна история (смее се). Но важното е, че всичко приключи добре, той се прибра в Германия и след седмица се върна да заснеме останалите сцени с негово участие. Абсолютен професионалист. И като си представя, че имах шанса да изиграя неговата роля... определено нямаше да се справя.
Успя ли да научиш някоя българска дума, докато беше тук?
Направо ще ти разкажа една кратка история, не на български, но в тази връзка... (смее се). Миналата година участвах в сериала "Безчестие" и имах обща сцена с актьора Джордж Такеи, който е жива легенда (познат от ролята си в сериала и филмите "Стар Трек"). В първия ден, когато пристигнах на снимачната площадка, много исках да се запозная с него и отивайки на грим, го видях в караваната да говори с една от гримьорките. По едно време той я попита откъде е, защото усещал лек акцент в говора ѝ, а тя му отговори, че е от България. В този момент аз се изпълних с ентусиазъм и както исках да поздравя Джордж, след края на разговора им, просто го подминах и отидох при нея (смее се). Обясних ѝ, че съм снимал филм в родината ѝ, както и за времето прекарано там. На свой ред тя ми зададе същия въпрос - дали съм научил някои български думи. Действително знам повече от една или две, но заради вълнението, единственото, което ми дойде наум, беше "шопска салта". От онзи момент тя ме наричаше по този начин. Подозирам, че така и не запомни името ми, затова ѝ беше по-лесно да се обръща към мен със "Здравей, Шопка салата!" (смее се). Освен това помня и "пълен т*шак", понеже беше една от репликите ми в "Екшън". В началото не можех да я запомня, а сега не иска да напусне съзнанието ми. Ако трябва да съм честен, не знам какво означава, но подозирам, че е мръсен израз...
И двамата се смеем.
Да, всички на снимачната площадка се смяха, когато го казвах, което потвърждава тезата ми.
Юта Такенака и Джордж Такеи
Снимка: Личен архивДа кажем, че е така. Къде могат да те видят още зрителите?
Снимал съм предимно за телевизията, като например в продукцията на Amazon - "The Man in the High Castle" ("Човекът във високия замък"), както и в шоуто на CBS със заглавие "Salvation" и, разбира се, "Безчестие"... Просто във Ванкувър се снимат много сериали, но имам и кратко участие във филма "Битката за Мидуей". Това са "по-големите", но съм играл и в много независими продукции и всъщност те ми отвориха пътя към "Екшън".
А какво ти предстои?
Тази пролет излиза сериала "Snowpiercer" на телевизия TNT, в който имам роля. Той е тв адаптация на филма от 2013 г. с участието на Крис Евънс и Тилда Суинтън, който пък е екранизация на френския графичен роман "Le Transperceneige" от Жак Лоб.
Как поддържаш форма? Каза, че си тренирал карате, продължаваш ли да го правиш?
За жалост вече не, но често посещавам фитнес залата, около 3-4 пъти седмично. Подобно на София и във Ванкувър има много природа, затова често обичам да излизам сред нея и да тичам.
Спазваш ли някаква диета?
Не... Поне все още не, но мисля, че за това трябва да благодаря на японския си ген (смее се).
Влюбен ли си? Имаш ли половинка?
Не, свободен съм, но поддържам екшъна в живота си (смее се).
В тази връзка, не успя ли някоя българка да открадне сърцето ти? Все пак се славим с красивите жени.
Не, но действително имате много хубави жени. По време на снимките на "Екшън", на снимачната площадка дойде една невероятно красива актриса, с която успях да разменя няколко думи. Наистина беше прекрасна - от този тип, за който, единственото, което можеш да кажеш, е: "Уоу". Спомням си, че в последния си ден в България, стягайки багажа си, телевизорът вървеше за фон и в един момент лицето ѝ се появи на екрана. Оказа се, че тя е известна в страната, а аз бях поразен.
Спомняш ли си как се казва?
Яна Маринова.
О, напълно те разбирам.
Нали? (смее се) Освен това е забавна и страшно мила. Няма как да не подложиш под съмнение факта, че е просто човек. Сега ми се иска някой да ме беше предупредил, че е толкова популярна (смее се).
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}