Любовта е щекотлива тема - в речника на синонимите към думата "щекотлив" ще видите "трънлив, бодлив, деликатен, парлив, чувствителен". Това е тя, наедно с всички други не толкова болезнено-любопитни качествени сравнения, които могат да й се причислят.

Всъщност, никой не знае от къде започва напоителното за икономиката празнуване на любовта. Корените на Свети Валентин могат да бъдат потърсени още в древни времена, когато обичащите живота римляни организирали фестивали в чест на плодородието, част от които били жертвоприношения на кози, разливане на вино и публични театрални четения на любовни поеми. The Times публикува информация за този фестивал, забележете - през 1853 г.

Векове по-късно не изглежда съвременните хора да имат много по-ясна представа за днешния ден от това, че е едно своеобразно жертвоприношение - на пари, на така или иначе ограниченото време, та дори на "място за краката" - досущ като в претъпкан полет към позната дестинация, днес близката среща е с десетки други двойки в някой уютен, разбирай тесен да побере цялата тая любов, ресторант.

Трудно е да се определи какво точно се случва на Деня на влюбените, но ето няколко възможни перспективи, които могат да ви помогнат да решите вие от кой отбор сте: дали сте от този на маркетинговите стратези, бюджетирали с тънък усет сутиена, жартиерите и плюшената мечка или пък сте от настървените хейтъри, които в техния си уютен оксиморон мразят любовта не само днес, но всеки ден.

Важно е да изясните чувствата си към любовната традиция, защото, противно на повечето връзки, тя е малко вероятно някога да приключи.

Като за начало май е радостно, че сме в България, а не в Америка. От другата страна на Океана изглежда така сякаш всички са ръководени от романтично-индустриализиран комплекс, чрез който ударно преяждат с любов. Според статия, подписана от американския психолог Симия Мъкдопадей, Свети Валентин е денят, на който сме "насилени да купим любовта".

Мен ако питате, цялата тази истерия по идеализирането на нещо, което дори не може да се пипне с ръка, кара хората да се чувстват много далече от идеалната връзка. Просто защото в ежедневието си никога или почти никога не изживяват любовта по този излишно захаросан начин.

Честно, не заслужават ли истинските романтици по-издържан начин да изразят чувствата си?

Ето например, циничната към празника Аннализ Грифин, автор в New York Times, казва, че й е много трудно да преглътне етикетчетата, отбелязващи хиляди предмети като "най-подходящият подарък" за Свети Валентин, нито чете специалните лимитирани списания по повода. Но тя и съпруга й всяка година отбелязват деня с хубава бутилка вино, вкусни сирена и най-важното - с разговор за любовта. Днес имате  подходящ повод не само да си кажете, че се обичате, но и да си припомните защо.

И ако се бунтувате срещу гореизписаното, ето малко и от психолозите. Според тях анти-консуматорските критики по повод Свети Валентин са всъщност защитни механизми. Социологът Алана Мези обяснява: "Денят на влюбените е толкова труден за възприемане, не защото превръща любовта в стока, а защото ни принуждава да си дадем сметка за пълнотата или за липсата на такава в любовните ни взаимоотношения. Когато хората казват "мразя този ден", те всъщност имат предвид "мразя да ме насилват да преразглеждам количеството и искреността на любовта в моя живот.""

Затова май най-добре е да сме сами.

Но, като се замисля, много малко други празници могат да предизвикват такъв ужас у тези, които остават извън графата на празнуващите. Ако сте класици в самосъжалението, можете да си пуснете основният спонсор на телевизионната романтика - Hallmark, и напоително да си поревете пред горчивата истина, че без половинка вие сте просто едни нещастници.

Не като успокоение за хората от гореспоменатата категория, а в подкрепа на истината - романтичната любов не е единствената любов. Така че, спокойно. Ето, например, американците си измислиха чисто нов празник, който от тази година се чества на 13 февруари - "Galentine"s Day," на който момичетата и жените, които не са обвързани, могат по свой си начин да празнуват, така да се каже - с една крачка преди двойките.

Освен на световната икономика, която днес е приела формата на едно голямо, уж златно, но фалшиво, сърце, не знам кому е нужен целият този шум. В крайна сметка, ако нямате нужда от един определен ден, в който да чествате връзката, брака или просто любовта, която изпитвате към някого - просто не отбелязвайте днешният. И без това животът сам по себе си е достатъчно голям празник.