Мечтаният дом на двама съпрузи се превръща в техен капан, държащ ги в плен на най-големия им кошмар, в новия лимитиран сериал на Райън Мърфи - "The Watcher", който е базиран на толкова ужасяваща истинска история, че човек трудно би повярвал в нея, приемайки я за истина. В поредицата, която е част от каталога на стрийминг платформата Netflix, Дийн и Нора Бранък, в чиито образи се превъплъщават актьорите Боби Канавале и Наоми Уотс, решават да напуснат космополитния Ню Йорк, за да се преместят в идиличния краен квартал на Ню Джърси - Уестфийлд, надявайки се, че в неговите очертания децата им ще бъдат далеч от опасностите, вилнеещи из улиците на големия град.
Само че, както се оказва, привидно спокойното предградие, в което се пренасят, крие нещо не по-малко зловещо... Скоро, след като се установяват в новото си жилище, те започват да получават заплашителни писма, подписани от някой, който нарича себе си "Наблюдателят". Мистериозният подател започва да подлага семейството на тормоз, при това по смразяващи кръвта им начини, които постепенно ги докарват до състояние на неконтролируема параноя, способна да погуби здравия им разум.
Естествено, сценарият на продукцията си позволява няколко отклонения от реалните събития, на които се основава, но това далеч не означава, че те не са достатъчно плашещи, за да накарат всеки, решил да се запознае с тях, да го побият сковаващи тялото тръпки. Сам по себе си, фактът, че подобен сюжет може да се разиграе отвъд малкия екран е повече от обезпокояващ. Само че този тревожен разказ се е случил именно извън него. Сега предстои да разберем какво точно са преживели истинските стопани на имота, чиито имена в действителност са Дерек и Мария Бродъс, които през 2018 г. събират смелост публично да говорят по темата. Тогава те споделят своите страховити премеждия с журналист от списание "New York Magazine", написал статията "The Haunting of a Dream House", осигурила редица безсънни нощи на мнозина американци. И така, започваме...
Началото
Три дни, след като през юни 2014 г. купуват въпросната къща, в пощенската им кутия се озовава странно писмо. Белият плик в нея е адресиран с големи ръкописни букви до "новите собственици" на сградата, построена през 1905 г., като на него няма изписано нищо друго. В началото си напечатаната с машина бележка, която откриват вътре, изглежда съвсем добронамерена.
"Мои скъпи съседи от булевард 657, позволете ми да ви приветствам с добре дошли в квартала", започва тя.
Дженифър Кулидж, Наоми Уотс и Боби Канавале в ролите на Карън Калхун, Нора и Дийн Бранък
Няколко реда по-надолу обаче нещата се променят и от ведрия тон не остава и следа. Подателят ги уведомява, че ще държи под око дома им, чакайки "второто пришествие". По неговите думи в миналото дядо му и баща му са били натоварени със същата задача, като първият от тях ѝ се посвещава от 20-те до 60-те години на миналия век, когато неговият пост бива зает от втория.
"Сега е мой ред!", уточнява той.
Това обаче съвсем не е най-смущаващата част на посланието му, което продължава с въпроса дали те имат представа какво се крие в стените на зданието, макар по-късно полицията да провежда щателно претърсване и да не открива нищо в тях. Нататък авторът на писмото иска да научи каква е била причината от всички обявени за продан къщи в района, да се спрат точно на тази.
"Старото ви жилище тясно ли бе за нарастващото ви семейство? Или от алчност доведохте малките си наследници при мен?", пита той, заканвайки се сам да разбере.
Нищо от написаното дотук обаче не притеснява толкова Дерек и Мария, колкото неговият финал, в който непознатият заплашва, че ще отвлече децата им. "Веднъж щом разбера имената им, ще ги повикам и ще ги взема при себе си", обещава той, завършвайки с: "Още веднъж, добре дошли, приятели! Нека празненството започне".
На следващия ден съпрузите се свързват с предишните живущи на адреса - Джон и Андреа Уудс, разбирайки, че малко преди да се изнесат от там, освобождавайки мястото, въпросният човек се е свързал и с тях, като по подобен начин ги е известил, че наглежда отблизо недвижимото им имущество. Само че бившите притежатели на имота не са взели присърце съобщението му, тъй като за всички двайсет и три години, които са прекарали в него, това е бил първият път, в който изобщо са чули за Наблюдателя. Ето защо приемайки, че са станали жертва на лоша шега, те изхвърлили полученото от него писмото на боклука.
Органите на реда обаче вземат съвсем на сериозно случая, съветвайки потърсилите помощта им Бродъс да не споменават пред никого бележката, особено пред отскорошните си съседи, всеки от които е включен в списъка със заподозрени по време на разследването им.
Наоми Уотс и Боби Каванале като Нора и Дийн Бранък
Снимка: NetflixСериозна заплаха
Две седмици след първото писмо, пристига друго, този път адресирано лично до тях, въпреки че фамилията им е грешно изписана - Броадус. В него тайнственият воайор обяснява, че е проследил как членовете на семейството разтоварват личните си вещи ден по-рано, оставайки незабелязан от всички, включително и работниците, наети да реновират къщата, които били прекалено заети със задълженията си, за да обърнат внимание, че е там. Той отново споменава онова, което се спотайва в стените на дома им, и пита дали отлагат нанасянето си в него заради ремонтните дейности, давайки им да разберат, че е нетърпелив най-после да го сторят.
"Изминаха много години, откакто млада кръв прекрачи прага на тази входна врата. Ще играе ли младата кръв в мазето? Или се притеснява да слезе там сама. Бих се страхувал много, ако бях на нейно място. Далеч е от останалата част на къщата и никой няма да чуе виковете ѝ", пише Наблюдателят, визирайки децата на Дерек и Мария. "Минавам оттук често. Това е моята работа, моят живот, моята мания... А сега вие сте част от тях", завършва той.
След това наплашените родители спират да водят двете си дъщери и сина си в Уестфийлд, оставяйки ги на сигурно в апартамента им в Ню Йорк, който все още държат. Така не след дълго се появява трето писмо, гласящо: "Къде отидоха? Липсват ми".
Мести ли се семейство Бродъс на булевард 657?
Не. Всъщност шест месеца, след като се сдобиват с къщата срещу 1,4 милиона долара, те я пускат обратно на пазара. Въпреки желанието си да се отърват от нея, съпрузите разказват за анонимните послания на всеки потенциален купувач, дошъл на оглед.
"Не знаем как човек би могъл да преживее нещо подобно и съвсем съзнателно би желал да подложи на същото някой друг", казват те пред "New York Magazine".
Само че добрите им намерения се оказват сериозна пречка за сключването на сделка. Напълно разбираемо, никой не желае да се превърне в мишена на психопат, който във всеки един момент може да му причини зло. Така в следващите две години върху нотариалния акт на имота остава тяхното име. Те обаче не се отказват и през 2016 г. отново се опитват да го продадат, искайки за него 1,25 милиона долара, като този път представляващият ги агент им забранява да споменават писмата. Той дори им предлага да прехвърлят сградата в ръцете на строителен предприемач, който да я разруши, издигайки на нейно място друга, но Уестфийлдският комитет за планиране отказва да им даде благословията си, понеже това би било в противоречие с местния кодекс. Искането им е отхвърлено единодушно след разгорещена четиричасова среща, на която тамошните жители изразяват притеснението си, че събарянето на постройката не само ще намали цената на техните жилища, но също така ще развали естетическия вид на улицата.
Истинската къща на булевард 657
Снимка: Google MapsМесеци по-късно Бродъс все пак успяват да намерят наематели за къщата, но малко след като те се нанасят в нея, Наблюдателят изпраща поредното си съобщение.
"Чудите се кой съм аз? Отворете очите си, идиоти. Може да сте говорили вече с мен... Възможно е да съм един от така наречените ви съседи, който само се прави на невинен. А не е изключено и да знаете самоличността ми, но да сте твърде уплашени, за да я споделите с някого. Разумен ход", пише в него загадъчният надзирател.
Новото писмо е по-агресивно от предишните три, като подателят му се оплаква от медийното внимание, което Дерек и Мария са привлекли към "неговия квартал", но се радва как обитателите му са "спасили душата на булевард 657", следвайки заповедите му. Той дори се кани да отмъсти на семейството, разкривайки, че обмисля как да ги убие: "Може би автомобилна катастрофа. Може би пожар. Може би нещо толкова просто като леко заболяване, което никога няма да изчезне, погубвайки ви ден след ден, след ден, след ден..." Изненадващо, наемателите не напускат квартирата си, продължавайки смело да живеят под нейния покрив, но искат от хазяите си да инсталират допълнителни камери за сигурност.
Заловен ли е Наблюдателят?
От самото начало полицията е на мнение, че зад всичко стои някой от предградието. Първоначално те подозират Майкъл Лангфорд, чието семейство се е установило там през 60-те години на миналия век, но липсата на достатъчно убедителни доказателства срещу него не им позволява да го арестуват. Друг заподозрян по случая е мъж, подвизаващ се като "Наблюдателят" в насилствените видеоигри, които обича да играе онлайн, само че и той се оказва невинен. В хода на разследването служителите на реда постигат малък напредък. Те откриват ДНК върху един от пликовете, озовали се в пощенската кутия на Бродъс, а анализът му показва, че то принадлежи на... жена. Тогава под съмнение попадат работещата като агент на недвижими имоти Аби Лангфорд (сестра на Майкъл), както и предишната собственичка на къщата Андреа Уудс. Взетите от тях проби обаче не съвпадат. Опитвайки се да разбулят мистерията на всяка цена, властите тестват дори и Мария, но и нейният резултат е отрицателен.
Някои хора в квартала заявяват пред "New York Magazine", че според тях не е изключено зловещата кореспонденция да е дело на самите Бродъс, за да върнат имота на предишните му съдържатели, получавайки обратно парите, които са похарчили за него. Любопитна подробност е, че след изказването им Дерек признава, че лично е написал и изпратил анонимни писма до някои от съседите си, понеже са го нападнали във Facebook. Той споделя, че намерението му било да разберат от първа ръка ужаса, през който преминават с близките му, но след стореното от него изпитал не удовлетворение, както смятал, а вина.
"Това е като рак", казва той пред "New York Magazine" през 2018 г. за цялото изпитание. "Мислим за това всеки ден."
Въпреки обширното разследване, проведено от полицията в Уестфийлд, Наблюдателят все още не е заловен.
Какво се случва с постройката на булевард 657?
През лятото на 2019 г. Бродъс продават къщата, в която не са живели и ден, за 959 хиляди долара, с над 400 хиляди долара по-малко от сумата, която са наброили за нея. Задокеанската преса предава, че те са оставили бележка на новите собственици, предадена им от агента на недвижими имоти, финализирал сделката.
"Не ви желаем нищо друго, освен спокойствието и тишината, за които ние самите мечтахме в този дом", гласят думите им в нея.
Освен това Дерек и Мария прилагат снимка, показваща пликовете на получените от тях писма, на които се вижда почерка на Наблюдателя, в случай че той се опита да се свърже с новопристигналите на булевард 657. Само че и до днес той не го е направил.
Преди месец семейство Бродъс, които в крайна сметка се местят в по-малък дом в Уестфийлд, казаха пред "The Sun Online", че все още са травматизирани от преживяното, но се "опитват да продължат" с живота си. Те заявиха, че сериалът на Netflix, който не планират да гледат, не ги е направил богати, както мнозина подозират. Всъщност той дори не е покрил напълно претърпените от тях загуби след продажбата на къщата им.
Самоличността на Наблюдателя остава загадка, въпреки широкия отзвук по случая, предизвикан от материала на "New York Magazine" през 2018 г. След като статията излиза на бял свят, прокуратурата на окръг Юниън иска от хората, които живеят близо до булевард 657, доброволно да предоставят свои ДНК проби. Нито един от тях обаче не се оказва съвпадение, въпреки че мъж, чието име е Малкълм Маникс, както се твърди, отказва да се включи в тестването. Интересно е, че според изданието "The Cut" в квартала не е регистриран никой с подобно име.
Дерек и Мария Бродъс с трите си деца
В случая е замесен и автора на "Аз и Орсън Уелс" - Робърт Каплоу, който в онзи период работи като учител по английски език в гимназия, разположена през два града от Уестфийлд. Според негови ученици в часовете си той е споменавал, че е обсебен от дом, разположен във въпросното предградие на Ню Джърси, твърдейки, че е написал най-малко 50 писма, адресирани до самата къща, а не до нейните обитатели. В разговор с "The Cut" Каплоу отрича да е Наблюдателя. Макар да не издава причината за манията си, той казва, че неин обект е била друга сграда в района, като собствениците ѝ дори неведнъж са го пускали да влезе в нея, защото харесвали любезните му и незаплашителни послания.
Разследването, опитващо се да открие Наблюдателя, остава без резултат, но случаят все още не е затворен.
Базиран ли е Джон Граф на истински човек?
От многото потенциални сюжети в поредицата на Netflix, една всъщност е базирана на отделна криминална история, която е съвсем реална. В епизод 3 Дийн среща "Джон", мистериозен строителен инспектор, който е твърде заинтересован от кошмарът, който изживява семейството, както и от сградата, в която живеят. По-късно частният детектив Теодора Бърч (в чийто образ влиза актрисата Нома Думезвени) разказва историята на Джон Граф - бивш собственик на дома, в чиито предели убива цялото си семейство. Зрителите така и не научават истината за този персонаж (това е един от въпросите, на които сериалът не отговаря), но за сметка на това знаем какво се случва с Джон Лист, чието име се свързва с колкото огромна, толкова и мрачна трагедия. Именно той служи като вдъхновение за героя.
През 1965 г. Лист се мести със съпругата си, майка си и трите си деца във викторианско имение с 19 стаи, наречено "Breeze Knoll", разположено на Хилсайд авеню номер 431 в Уестфийлд. Той работи като учител в неделно училище, който в даден момент губи работата си. Изпаднал във финансови затруднения, мъжът започва да краде пари от спестовната сметка на майка си, в която има 200 000 долара.
Джон Лист и семейството му
На 9 ноември 1971 г., в рамките на няколко часа, той убива цялото си семейство, прострелвайки смъртоносно всеки един от тях с пистолет. Първо застрелва съпругата си Хелън Морис Тейлър и майка си Алма Барбара Флорънс Лист, а по-късно, когато дъщеря му Патриша и сина му Фредерик се прибират от училище, отнема и техните животи. След стореното, той съвсем хладнокръвно си приготвя обяд, хранейки се на метри от безжизнените тела на своите близки. Преди да се отправи към футболния мач на по-големия си син Джон, когото убива, след като се връщат у дома, той минава през банката, за да закрие своята сметка и тази на майка си. Вечерта слага труповете в спални чували, нареждайки ги в кръг на пода във всекидневната, след което почиства местопрестъплението, като премахва всички свои снимки от жилището, преди да избяга. В писмо от пет страници до неговия пастор, което е намерено, когато останките на семейството му са открити месец по-късно, Лист признава, че е видял твърде много зло в света и е убил членовете на фамилията си, за да спаси техните души от поквара.
Въпреки че в сериала "Наблюдателят" полицията така и не открива персонажа, базиран на Лист, в реалността той бива заловен след повече от десетилетие, в което се укрива.
Какво се случва с Джон Лист?
След убийствата той живее под името Робърт П. Кларк, жени се повторно и си намира работа като счетоводител. Най-накрая е арестуван на 1 юни 1989 г. в Ричмънд, щата Вирджиния, благодарение на телевизионното предаване "America's Most Wanted", в което показват рисунка, направена от съдебен художник, разкриваща как би изглеждал убиецът от Уестфийл в по-зряла възраст. След като гледа шоуто, съсед на Джон алармира властите, които успяват да го издирят и задържат. Той признава за извършените от него престъпления на 16 февруари 1990 г., след което бива осъден по пет обвинения за убийство от първа степен. На 21 март 2008 г., на 82-годишна възраст, издъхва в затвора, където излежава присъдата си.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}