Как да зарадваме детето на първия учебен ден

Първият учебен ден е един от най-важните моменти в израстването на малките ни съкровища. Той трябва да бъде посрещнат със спокойствие и радост от малчуганите.

Обратно в новината

Коментари - Как да зарадваме детето на първия учебен ден | Лайф.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Как да зарадваме детето за първия учебен ден ли? Да му кажем, че няма да ходи на училище!

Дайте сега да отречем всичко по български маниер и да гледаме западняците! Винаги първият учебен ден е бил повод да се облече детето красиво и с цветя да се запъти към училище. Помня моя първи учебен ден - музика, песни, украсен училищен двор. Имам ярки и хубави спомени. Не съм отишла по джапанки да си играя...В крайна сметка кой както го разбира. Не мисля, че ще върнат детето и по анцунг, но съм сигурна, че и никой от коментиращите западната практика няма да изпрати детето/внучето си така.

Точно този отговор прогнозирах. Ако прочетеш случайно отново поста, ще успееш и това да схванеш. Ами нали за това става дума - че традицията не оправдава негативните последици от традицията. Ама главите ви са така бетонирани, стереотипът ви е толкова нединамичен, че едва ли нещо ново може да се процеди в горния етаж. Мамо, детето възприема по грешен начин училището при такъв панаир през първия учебен ден! Това се нарича стопер, мила. Знаеш ли какво следва? През образованието минават такива стопирани, че след това с крик не можеш да ги помръднеш да научат нещо ново или да променят нещо към добро - зомбита по шаблон. Усещаш ли на къде бия? Отговорът ти е, че такава е традицията и че всеки има свое мнение - този отговор е отговорът на всеки тъпак в България, когато стане дума да промени нещо, с което е свикнал, но не е най-доброто за него и околните. Баси дърветата! Горе си прочетен вестник!

Не ме познаваш драги, така че по - леко с обидите...Аз не отричам негативите на самата образователна система. И продължавам да смятам, че желанието за училище и оношението към образованието нямат общо с празничното облекло на детето. Моите деца и техните приятелчета с нетърпение чакат първия учебен ден. Аз имам три деца в училищна възраст. Ти?

Не гледай западняците, а гледай децата си! Ако ги втрещиш в един ден, подсъзнанието им вижда стрес и променя отношението към училището в посока към блокаж. Това се случва с повече от половината деца. Въпорс на интелигентност и елементарен емоционален мениджмънт е. С това, което казваш, казваш че ще си умреш на посткомунистическия кенеф. Западнярското едва ли има значение, щом като става дума за детето ти и за добруването му. Западнярите, докато се зомбите в глупостта си, приложиха учението на проф. Лозанов, сугестопедията. Хич не ги интересуваше, че е от Изтока, а ги интересуваше, че е добро за децата. Извинявай, че пак ти давам пример как правят западнярите, но дали ще се усетиш, че примерът не е отнесен към западнярите, а към простотията, която цари в главите ви, панаирджийки смешни!

Зарадвайте дететео на първият учебен ден като не го заведете.

Най-много ще го зарадваме, ако го опазим и....не го пращаме там, за да не "научи" цялата помия на нашия стрийтлайф!!!

Почвам още от подзаглавието на статията: 1. Първият учебен ден не е един от най-важните моменти в израстването на малките ни съкровища! Първият учебен ден е само един от всички дни, в които съкровището ни се учи и израства. А превръщането му от глупостта и архаичността на тъпата ни нация в един от най-важните - е основна грешка в психологически аспект и нанася често тежки щети на съкровищата. Стига да има разум да се разбере, а се съмнявам. Истерията е на такива нива в този ден, че ме хваща страх за здравия разум на обществото ни! "Той трябва да бъде посрещнат със спокойствие и радост от малчуганите" - какво спокойствие, бе глупава нацийо?! Та нали вкупом всички възрастни по йерархията на образователната ни система, в организирана истерия с родителите - правите първия ден вододел, което стресира съкровищата, оставя им впечатлнието, че животът им се раделя на две от този ден. За разлика от нашата нация, която почти 100 години не можа да преглътне дефицита на знания в предишната епоха, западните нации пускат децата си на училище без никкаъв парад, никакви цветя, никакви панаири, дандании, безсмислени ритуали, дори и без клоуни, каквито се канят в някои от българските училища за този ден. Да, време е да жертвопренасяме психиката на децата в този ден и да спрем истерията. Тя е безплодно онаниране. Редно е децата просто да отидат на училище и да се забавляват по детски. Това ще ги въведе спокойно и без широко отворени пред преувеличеното неизвестно очи! Време е за разум, за интелект, скъпи сънародници. Хайде да спрем с това, както престанахме след баня да си казваме "Честито!". И с първия учебен ден е подобно, но с негативни последствия. Все пак имате деца, чиято психика поема по друг начин панаира, свързан с новата част от техния живот. Подвеждате ги към празничност, но мнозина се сещаме какво струва това на децата - това е стрес пред промянат аи неизвестното, поднесени по един от най-грешните начини.

Иди разправяй на глупава нация какви глупости прави по традиция и веднага ще получиш контра "аргумент", че това е традицията. Да, това е сбърканост, но е факт. С традицията обясняват целесъобразността на грешната традиция. Възникнала при други исторически обстоятелства, преобразена в цирк и определено излишна днес. В Швейцария в първия учебен ден децата просто отиват на чулище по джапанки. Бързат да си играят заедно. И наистина ги чака забавление, но не само първия ден, а всеки следващ ден! И така с години, като постепенно се засилва интензивността на преподаването, та децата да свикват и да го приемат естествено. С години! Те това е умен подход и децата не са в стрес, а отиват те да си правят шоуто, вместо някой да ги вмества в програми - сеир за прости родители и начин за изява на директори. А на децата в главите нема един български психолог да надникне през това време и да каже да се спре с все по-големия панаир, на който сме свидетели с всяка изминала година. С повърхностни хора е така. Парата в свирката, малко циганийка - по традиция.

ВНУКА МИ Е НА 6 ГОДИНИ ,УМЕН Е НЕ Е ГЛУПАВ ,А НИКАК НЕ ИСКА ДА ХОДИ НА ДЕТСКА ГРАДИНА И НА УЧИЛИЩЕ!ЧУДЯ СЕ ЗАЩО?!МЪРЗЕЛИВ ЛИ Е ИЛИ УПЛАШЕН ?НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА,НО ДОГОДИНА ТРЯБВА ДА Е В ПЪРВИ КЛАС И НЕ И ЗАВИЖДАМ НА ДЪЩЕРЯ МИ!КАК ЩЕ ГО НАКАРА ДА ХОДИ НА УЧИЛИЩЕ ?НЕ ЗНАМ!И ДВАМАТИ ГИ СЪЖАЛЯВАМ!!!!

Взема се на разходка и се отива "случайно" покрай двора на училището в подходящ момент. Спира се на оградата отвън и му се подхвърля небрежно: "Ех, всички да можехме да си играем тук двора с децата, направо кеф!! Но само учениците могат да играят в училище." В почти всички случаи на детето му потичат лигите за игра. Споделям опит!! Разкажете му преди лягане някои смешни и забавни случки от вашето детство, като вкарате именно училището, но в никакъв случай не предозирайте. Разкажете му какви бели сте правили, колко славно е било (дано така е било :-) ). И така няколко пъти. Ако това не помогне, ще трябва да си преодолее нежеланието със самото отиване на училище или консулт с психоаналитик. Пследното споменавам, понеже има деца с аутизъм и това си иска помощ. Преди всичко ако е изявен, а не за всеки случай. Не забравяйте, че сръчността на родителите и баби, дядовци при поднасяне на информацията за училище - е решаваща за интереса на детето. Ако го тряскат внезапно с разни дивотии от рода на: а да видим дали ще си отличник!; или просто тръшнато в лицето му: догодина ще те видя, като тръгнеш на училище! Прочее рпостотия цари в България и пет пари не дават тези родители какво правят на детето. Умен човек такова нещо и на куче няма да стори. Но на децата и правят всякакви драскотини по мозъка, след това се питат "А бе що така?". Ами щото...

Има някои смислени моменти в коментара ви, но начина, по който е направен и най-вече неприятния ви начин на изразяване и грубия език са, меко казано, истерични!