Градът на липите, правите улици и поетите. Градът, възраждал се многократно от пепелта, като птицата феникс. Стара Загора. Тук ни доведе жената, която е десетата муза за хората на изкуството в града в сърцето на Тракия. Усмихната, слънчева и много борбена, Боряна Каниду е будителят, който не чака, а случва.
Срещата ни с нея е част от поредицата ни DIRections, а наш партньор в тези разговори е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.
Разговаряме в зеления двор на едно от тайните кътчета в сърцето на Стара Загора - дома на архитект Христо Димов - един от малкото останали архитектурни паметници на града, отличаващ се със стил Сецесион.
Изоставена и забравена с десетилетия, днес "Къщата на архитекта" живее нов живот като дом на поети, музиканти и художници. Защото Боряна обича да трансформира "забравени" пространства с "красиви бръчки от миналото".
Как и кой случи „Къщата на архитекта“?
Къщата на Архитекта бе случайна неслучайност. Преди този ни обект имахме „Бръшлянова къща“, но в един дъждовен ден (наистина дъждовен, не е романтична метафора) в търсене на по-голямо пространство според дейностите на сдружението ни, попаднахме на невзрачната задушена между дивите орехи и смокини занимарена постройка. Тя обаче бе от онези различните чаровни стари сгради с „бръчки и белези от миналото“, останали малко в града ни. Къщата беше наводнена, разбита … беше „дом“ за бездомници, като всяка забравена стара сграда – кръстопът на стари времена.
След 30 години в разруха, Къщата на архитекта отваря врати за творците на Стара Загора
Снимка: Димитър Христов, Dir.bgБлагодарни сме на многото хора, приятели, познати, „съкаузари“, които участваха в процеса за облагородяване на мястото и то основно с доброволчески труд. Някои ни носеха стари ненужни вещи, ние ги трансформирахме и съграждахме различно нехарактерно място за Стара Загора. Нямахме ясен план, нямахме категория, която да рамкира предназначението на обекта, и в това беше чарът. Минавахме през различните периоди на ентусиазъм, след който естествено неизбежно идваше моментът на интерес, който често рушеше изграденото … и така до днес, когато Къщата сама се обособи, като независимо споделено пространство в архитектурен паметник на културата, в който основно методът на общуване е чрез Изкуството.
Кои изкуства се срещат под покрива на „Сава Силов“ 37?
Мога смело да кажа – всички …. и музика, и литература, и кино, и театър, и цирково и улично изкуство, и съвременен визуален изказ, и фотография и скулптура, и изящни и приложни изкуства. Дори на 22 юни Държавна опера-Стара Загора избра малката импровизирана сценичка в двора на Къщата на Архитекта да бъде място за оперно представление.
Акцент ни е некомерсиалното изкуство, представяне на непознати нетитулувани млади автори, провокативни, будни и талантливи. Смело можем да си позволяваме волности, защото не сме институция и като независимо пространство споделяме нашата представа или провокация на заобикалящия ни свят.
Какви хора оживяват стаите на това уникално за Стара Загора арт-пространство? Каква е публиката ви?
Публиката в годините е различна. Дори в началото си мислеха, че сме секта (усмихва се - бел.ред) на млади различни хора. Когато няма категория на нещо, трудно се асимилира. Но с времето може би от споделения опит на пътуващи хора, виждащи шареността на света, разнородна публика започна постепенно да припознава мястото. В началото хората надничаха плахо, някои оставаха на събитието, но днес с все повече любопитство има нови посетители. Може би в днешни дни и в нашите ширини този вид култура е леко модна сред определени общности.
В Стара Загора е трудно да се говори за мода в подобна конфигурация, но и ние не искаме да сме модни, а по скоро да сме вдъхновение, за да може да предаваме нататък.
Как хората реагират, когато за първи път влязат в „Къщата на архитекта“?
Имало е различни реакции. Някога са ни съветвали да сменим дограмата с алуминиева (отново се усмихва - бел.ред), други пък са питали дали витите стълби ще ги издържат. Последните две години хората ахват - някак им е неприсъщо, интересно, мистично - стара архитектура с импровизиран от нас вътрешен декор, съвместяваща се със съвременно изкуство.
Трудно ли е да си будител в днешния ден?
Според мен човек не си казва „имам цел да стана будител …. и става“. Мисля, че ако всеки от нас прави нещото, което го вДЪХновява и го прави със сърце, привлича чрез енергията, която влага. Естествено и отблъсква… И в двата случая това е провокация за различна светлосянка на света, който волно или неволно предаваме. Всички ние сме част от цялото, но каква е мисията ни като човеци само времето ни разказва. Всяко нещо е трудно, ако вървим не по собствения си път, иначе е неусетно случващо се. Процес!
Някога искало ли ти се е да се откажеш?
Естествено, че ми се е искало, но не да се откажа, а да променя правилата, но когато се подсетя, че правилата са вътрешните ни ценности и не зависят от обстоятелствата, а от това как възприемаме живота, всичко се балансира. Да има моменти на вътрешна дилема, тъй като всяко нещо, което случваме, е свързано със средства, а съвремието знаем е комерсиално. Това че ние сами обслужваме къщата от наема, разходите по нея - все пак да припомня, че сградата е от 1923 година и има нужда от сериозно обгрижване, до организиране на артистична програма, не е лесен процес, но когато ние сме избрали да случваме това и го осъзнаваме, може би това ни помага да продължим. Независимостта, сбъдване на идеи без план, решени на мига, това е огромна свобода, която естествено се заплаща с много безвъзмезден труд, но кое не се заплаща. Не желаем да поддържаме търговска част или комерсиална база, която да ни подпомага. Дори някога се учудвам как случваме всичко – може би защото можем сами много неща, не се притесняваме от различни видове труд, който полагаме – от строителство, през ежедневно почистване, до организиране на събития, дизайн, декор, PR. Полезно е в новото време да си мултичовек, да си адаптивен спрямо обстоятелствата и времето, в което живеем. Явно това ни се отдава и ни е „печелившият“ коз.
Има ли място за децата в „Къщата на архитекта“?
А къде без децата?! Самите ние в себе си сме запазили лудатото дете, което сътворява въображаеми светове. Предишната ни младежка публика сега вече са родители с деца. В годишната ни програма винаги един от форумите ни е насочен към децата. За четвърта поредна година инициираме "Детство в КВАРТАЛА", а тази година под менторството на млади архитекти, завършили в чужбина, организираме седмични архитектурно-приложни ателиета за сътворяване на „Картонения град“. Вниманието ни е фокусирано към най- малката социална единица – семейството, с провокация към родителите за опазване най-уникалния дар у детето – въображението и творческото мислене.
Как се срещат изкуството и бизнеса под покрива ви? Как дойде идеята къщата да бъде и „споделено” коуъркинг пространство?
Досега бизнесът не е подкрепял Къщата и дейностите й. Може би не сме и търсили, но и не смятам че е нужно, съобразено с предишния ни опит, дори някога го приемам като вмешателство в интересите и каузите на хората, които представляват бизнеса. Преди време бяхме организатори на Младежки фестивал в продължение на 8 години, правихме опит за комуникация с бизнеса с цел подкрепа на събитията, които случвахме безвъзмездно към старозагорката младеж – само две фирми ни подпомогнаха. Така че не търсим. Имаме касичка за дарения за поддръжка на обекта, който е паметник на културата, има няколко монети, които събират вехтина, но никой не е задължен за партньорство, всеки има каузи интереси, които следва.
Вярвам, че хората които оценят това място и потенциала му сами ще предложат партньорска идея. Коуъркинг пространството е по-скоро насочено към организации с близки интереси от града и от страната, които могат да ползват пространство, техника, декор, екип … Важно е всичко съградено и придобито да се споделя с другите, това е добър модел, както често казваме „заЕДНО е повече от ЕДНО“ и „ 1+1= 3“, когато се отнася за човешки потенциал. "Къщата на Архитекта" е отворена ежедневно, входът е свободен за посетители и всеки, който би припознал мястото като удобно за работна среща, релакс или усамотена дейност има варианти да се възползва. Имаме символична оферта за споделено пространство, организиране на събития и отвореност към нови идеи и съвместни дейности. В Стара Загора все още е не възприет този вид на споделяне на ресурс между хора с близки идеи, освен в IT сектора, но вярвам че съзнанието на хората в тази посока ще се разшири.
Защо Стара Загора, а не София, Лондон или Ню Йорк?
Ако знаех отговора на този въпрос, може би щях да отговоря глобално защо съм тук и сега и какъв е смисълът, но …. Няма нужда от високопарни думички има нужда от вървене по пътя, който ни води. Всяко място е специално само, когато му е вдъхнат живот. Харесвам да трансформирам „забравени“ пространства с „ красиви бръчки от миналото“, които чрез изказа на изкуството могат да се осветят с чаровен блясък. А защо Стара Загора- може би сегашната ми житейска спирка има защо да е тук.
НАЙ
Барбара след "Ергенът": Не си общувам с момичетата от шоуто
Писател обяви: Ще разкрия всичко за изневерите на Дейвид Бекъм
Нели и Ашанти са в очакване на първото си дете
Първа обществена проява на принц Уилям след диагнозата рак на съпругата му Кейт
Джена Джеймисън се раздели със съпругата си
Първа обществена проява на принц Уилям след диагнозата рак на съпругата му Кейт
Джена Джеймисън се раздели със съпругата си
Писател обяви: Ще разкрия всичко за изневерите на Дейвид Бекъм
МОЛЕЦ с нова песен и пореден разпродаден концерт
След "Короната" идва "Максима": Нов сериал разказва за живота на кралицата на Нидерландия