Според данни от American Association for the Advancement of Science за списание Sciencemag хората непрестанно вдишват микропластмаса. Най-големият проблем всъщност се крие в това, че не знаем каква е сериозността на проблема, и данни за това колко пластмаса има в телата ни всъщност не съществуват.

Това обаче не означава, че проблемът не е валиден, а само че трябва да помислим по-задълбочено върху него.

Какво е микропластмасата?

Това са миниатюрни частици от по 5 мм или много по-малки наночастици, които са видими само под микроскоп. Най-често те се появяват при раздробяването на пластмасови продукти, изхвърлени в околната среда, под влияние на атмосферните условия. Микропластмасата може да бъде и суровина за производството на различни продукти или да се влага в някои козметични продукти, например. Частиците идват във всякакви форми и, както можем да си представим, са материал на продукти, част от ежедневието ни.

Как пластмасата стига до чинията ни?

И само там ли можем да я открием? Бързият отговор е - не. Живеем в свят, наситен с пластмаса, а микропластмасовите частици могат да бъдат открити във водата и въздуха. Те достигат там чрез натрупването на пластмасата в околната среда. Както всички знаем, разграждането ѝ отнема стотици години. Това обаче не значи, че тя не се раздробява на микро частички, които попадат във водните източници, въздуха, а дивите, и дори питомни животни, често ги поглъщат. Така рибата, която консумираме за обяд или вечеря, вече е погълнала определено количество пластмасови частици, които сега попадат в нашето тяло и там остават завинаги. По същия начин телата ни се замърсяват и чрез въздуха и водата, които приемаме.

Според изследване в журнала "Наука за околната среда и технологиите", цитирано в списание National Geographic, става ясно, че годишно човек поглъща между 39 000 и 52 000 микропластмасови частици. Ако обаче добавим и тези, които вдишваме, числото се покачва до 74 000 годишно.

Същото проучване посочва, че голяма част от тези пластмасови частици влизат в тялото ни през водата, която консумираме. Ако един човек приема препоръчителното количество вода на ден от чешмата, то той поглъща до 4000 микропластмасови частици. За сравнение, при консумирането на бутилирана вода този брой скача двойно и тройно. И това са числата, без да броим пластмасата, която поглъщаме чрез храната. Най-голямата концентрация на пластмасови частици се открива в морските дарове и рибата, но те са локализирани и в останалите видове месо, както и в много от плодовете и зеленчуците.

Това няма как да ни изненада, знаейки, че тя е навлязла във водите и въздуха ни. Свръхпроизводството на пластмаса допринася за все по-голямото и устойчиво замърсяване на природата, което постепенно води и до превръщането ни в пластмасова планета.

Какво можем да направим?

Несъмнено въпросът не е какво и колко ще консумираме, а как да ограничим количеството на пластмаса, която навлиза в околната среда. Начините са няколко и светът вече осъзнато предприема действия към активното ѝ намаляване.

Информираността и действията са ключови за това да задвижим колелото в правилната посока и да поставим основата на действия, които ще имат смисъл сега и в бъдеще. От Лидл България, на местно ниво, предприеха активна кампания, която информира и мотивира хората да се замислят върху употребата на пластмаса и нейното разпространение в ежедневието ни. Като част от глобалната инициатива REset Plastic на Schwarz Gruppe, която компанията от няколко години следва, Лидл България вече налага активна промяна в производството и разпространението на този опасен материал. До 2025 година компанията си поставя за цел да направи 100% от опаковките си собствена марка рециклируеми, да намали с 20% използваната пластмаса в опаковките си, както и да вложи поне 20% рециклиран материал във всяка една опаковка от продуктите собствена марка на веригата.

Освен това компанията вече прекрати продажбата на пластмасата за еднократна употреба като клечки за уши, сламки и пластмасови прибори. В Лидл могат да бъдат открити все повече продукти, създадени по метод, включващ рециклиран материал. Те варират от такива за дома и домакинството, до дрехи и обувки. И това не е всичко. Като част от усилията за намаляване на пластмасата в магазините на веригата могат да бъдат открити редица продукти за дома, където пластмасата в опаковките е редуцирана като обем. Торбичките за еднократна употреба отдавна са заменени с такива за многократна, от рециклиран материал, а на щандовете за плодове и зеленчуци потребителят има и опцията да използва т,нар. Green Bags - торбички, тип мрежи за насипни плодове и зеленчуци за многократна употреба.

Промяната обаче идва от самите нас. Това ни показват и Лидл чрез кампанията, с която насърчават действието и ни помагат по-лесно да направим първите крачки към това да рециклираме. Усилията, които се полагат към един живот с по-малко пластмаса, са комплексни, а това да сме заедно и подкрепата помежду ни са от ключово значение за успеха на тази мисия.

Отражението върху здравето

Учените не могат със сигурност да определят какви точно са ефектите от поглъщането на пластмаса. Това, върху което всички се съгласяват обаче е, че тези ефекти със сигурност няма как да са положителни. Най-честото предположение на специалистите е, че натрупването на пластмаса в човешкия организъм с времето ще доведе до отслабване на имунната система и натравяне заради многото токсични материали, от които се произвеждат пластмасовите артикули.

Затова няма как да останем безразлични към собственото си здраве и здравето на децата ни. Сега е най-добрият момент, в който да започнем, защото пластмасата не чака и всекидневно се натрупва и удвоява обема си. А всички вече знаем, че разграждането й отнема стотици години.

 

* съдържание на Lidl