Николай Василев е един от най-опитните треньори на кучета у нас. От 1995 г. се занимава със спортна дресура. През 1997 г. става един от основателите на спортен клуб "Сириус", където е треньор 18 години и много негови възпитаници печелят награди на състезания и изложби. След това спира клубните занимания и започва да обучава само домашни любимци. Всяка събота и неделя той провежда тренировка с четириноги и техните стопани в парка зад музея "Земята и хората" в София. Там винаги е и неговият най-добър приятел - 5-годишната белгийска овчарка Бест, специално обучен да бъде дружелюбен и със себеподобните си, и с хората.

- На какво учите кучетата и техните стопани по време на тренировките? Може би ако повече хора водят любимците си на такова обучение, нападенията с нахапани деца и възрастни, които пак зачестиха, ще намалеят...

- Да имаш куче е огромна отговорност както към него, така и към околните. Идеята на тези тренировки е да се усвоят основните неща - да могат стопаните да си извикат кучето; ако трябва да се забрани нещо, да могат да го забранят, което означава, че кучето трябва да прекрати нежеланото действие; да тегли стопаните си на повода; да го научат да ходи до тях по команда; ако се наложи да го оставят някъде - да седне, да легне, да изчака. Аз лично много държа на правилните отношения между човек и куче, както и на социализацията и доброто поведение на животното - да не е агресивно, да не създава проблеми и с хора, и с други животни, да не е прекалено щуро и емоционално.

- Последното явно също може да се научи?

- Естествено, всичко е до възпитание.

- Не зависи ли и от характера на животното, има по-диви породи по природа?

- Да, разбира се, кучетата се раждат с определен характер, както и хората, и ние не можем да го променим, но можем да моделираме тяхното поведение. Това е разликата и тя е изключително важна - кучето не само да изпълнява команди или някакви циркаджийски номера, а да се съобразява с обстановката, с хората, както и в семейството, така и навън. Когато го извеждаме е много съществено какво му позволяваме и какво му забраняваме. Всяко нещо, което не забраняваме, ние реално го разрешаваме, защото на практика показваме нашето съгласие и кучето не разбира, че това нещо не трябва да бъде правено. Затова, когато си вземаме малко кученце, трябва задължително да му обясним правилно какви са нашите изисквания и правилата, с които да се съобразява.

- Очевидно обаче повечето хора не могат да се справят точно с това, а правилният начин може да им бъде показан от специалисти. Как протичат вашите тренировки?

- Първо се провеждат пет индивидуални урока, в които се работи само със стопанина и кучето, след това започват груповите - с други хора и четириногите им. Например - когато се подаде командата, независимо, че има разсейващи фактори, тя да бъде изпълнена. Както и да имат имат търпимост към друго куче - ако има негативно отношение, то се забранява, с което показваме, че не го търпим. Защото на кучетата това им е в природата - имат ли възможност да доминират над другото животно, дали в игра, или по време на агресия, те го правят. Много често собствениците казват: ама те така си играят. Но дори и в игра, може да се стигне до инциденти, както и при хората понякога става "играчка-плачка". На моите тренировки идват и деца, които са основни водачи на домашните любимци, в присъствието на родителите, които също се учат. Защото и на тях им се налага да извеждат кучето, а и се случва в един момент на децата да им омръзне и да откажат да полагат грижи. Затова е много голяма отговорност да си вземеш и да отглеждаш домашно куче.

- Именно - явно хората не правят нещо, за да има толкова инциденти с кучета, които нападат. Какво е то?

- Първо - моите наблюдения за последните години са, че много видимо нарасна популацията на кучета, а по принцип, когато има по много от нещо, то вероятността да се появят проблеми нараства като процент. Второ - неяснотата на хората, повечето не са запознати какво куче трябва да си вземат, прочитат нещо в интернет и без да преценяват дали ще могат да се справят, си купуват такова, каквото им харесва - най-често го избират по външен вид или защото са решили, че по някаква причина искат да имат точно такава порода.

- Наистина - има доста "мъжкари" с големи и страховити на вид кучета по улиците...

- Да, има го това, макар че ти, ако наистина си мъжкар - добре, лошото е, че много често и сами жени си вземат сериозни породи кучета, а има една приказка - за мъжко куче си трябва мъжка ръка. Истината е, че трябва да им контрол върху животното. И пак казвам - голяма заблуда е, че всяко нещо, което може да се прочете в общественото пространство, е меродавно. Пълно е с хора, които нямат понятие от обучение на кучета, имат много малък опит с едно определено животно и на базата на него дават съвети. А не може човек да си прави извод от един домашен любимец, че всички представители на породата са примерно добри, послушни и с тях никога не може да станат инциденти. Много често има изказвания: ако се грижим добре за кучето, ако го отглеждаме с любов, всичко ще е наред - което, за съжаление, не е така. Разбира се, щом си взел животно, трябва да се грижиш и да се отнасяш добре с него, но не става само с това. И нерядко стопани, ухапани от собствените си кучета, се обаждат да търсят помощ и казват: ама аз никога не съм му се карал, не съм го бил, то е толкова добро, защо ме ухапа?

- Защо наистина, дайте отговор, познавайки толкова добре психиката на кучетата?

- Кучетата живеят с нас в някакво социално общество, за тях, дори да звучи клиширано, ние, хората, на практика сме една глутница. Както казах, по природа им е зададено да доминират, имат ли възможност да бъдат авторитет и лидер, те се възползват, дори и спрямо стопаните. А много често именно те не променят това. Приемат го като игра, то даже в някои моменти може да е забавно - кучето ръмжи, лае, скача - и съвсем невинаги означава, че това е проблем, но и нерядко на по-късен етап вече е. Животното дори дава доста сигнали, че това ще се случи, но когато хората са незапознати с етологията на кучетата, не забелязват това. Просто то си отстоява собствената позиция. Например - качило се е на дивана, а ние искаме да слезе, само че не сме му обяснили, че диванът е наш и то си мисли, че е негов. Така, ако настояваме да го свалим оттам, влизаме в конфликт и то си защитава позицията ръмжейки и хапейки. Също много често се получава проблем при погалване - животното спи, отива някой, започва да го гали и то, стряскайки се, го ухапва. Дори понякога, когато се надвесваме над кучето, пак за да го погалим или гушнем, ние реално го захлупваме, и ако е непознат човек, то го възприема като вид доминация и заплаха. Така че в работата с едно куче има много психология, ако не го научим да приема нашите правила, може да се стигне до проблеми.

- Има обаче хора, които учат домашните си любимци да са агресивни, да лаят, да нападат дори, често с обяснението, че това са кучета пазачи на къщите им...

- Това с кучетата пазачи в днешно време е много условно. Всеки крадец, който иска да влезе в къща, вече първо търси начин да елиминира кучето. Има доста такива инциденти - дали ще го отрови, дали ще го упои със стреличка или ще използва устройство, което излъчва звуци на определена честота, от които животното изпада в паника и не знае къде се намира. Кучето е ефективен пазач, ако е вътре при нас в къщата и крадецът няма досег с него, тогава то може да чуе, че нещо става и да ни предупреди. Макар че вече има и случаи, в които крадци успяват да пуснат газ дори вътре и да го приспят. 

- Проблемът обаче става още по-голям, когато подобни кучета излязат извън пределите на дома си и нападнат дете или възрастен, както стана в случая с двата ротвайлера, които нахапаха три деца и дядо им. Трябва ли, според Вас, да се ограничи продажбата на тази и подобни породи кучета, в някои държави те дори са забранени?

- Ротвайлерите наистина са сериозни кучета, но те подлежат лесно на обучение и са забранени в много малко държави. Забраната невинаги определя нещата. Всяко куче може да ухапе и породата съвсем не е изцяло определяща. Породата на моето куче (белгийска овчарка малиноа) или една немска овчарка например не са по-малко опасни от един ротвайлер, ако не се вземат мерки, ако няма правилно обучение, контрол. Това са служебни кучета, тяхната селекция е да пазят, да нападат при нужда. Кучетата по природа са хищници и винаги има вероятност нещо, което се движи, да бъде преследвано, уловено, убито, освен това те си пазят територията и тогава често кучето може да агресира. Повечето мъжки кучета след определена възраст имат нетърпимост към други мъжкари. А, когато се стигне до нападение над човек, най-вероятно кучето наистина е било насърчавано от хората да прави това или никога не му е забранявано подобно поведение. Интересното е, че кучета, тренирани за защита и охрана по правилния начин, са много по-малко опасни, от други, които никога не са тренирани за подобно нещо, поради причината, че при първите задължително има и контрол върху действията им. За съжаление, заради малка група от такива хора, които са безотговорни, може да се стигне дотам да бъде забранен достъпът на определени породи до обществени места, което ще е жалко и неприятно.

- Същото важи и за питбулите, с които също нерядко има инциденти, а при тях я има и обратната страна - хора ги използват за боеве помежду им, подлагайки ги на жесток тормоз...

 - Знаете ли, по принцип питбулите много рядко проявяват агресия към хора, обикновено е към животни. Срещал съм дори питбули, които са направо лигави. Но с тази порода също трябва да се носи сериозна отговорност. Наистина има инциденти, но масово не се знае, че най-често те са с питбулоподобни животни, които не са чиста селекция, а са резултата на безразборно и некомпетентно плодене. Много често такива кучета се вземат от младежи, които след няколко години губят интерес и се налага някой друг от семейството да се грижи за тях. И тогава е трагично да видиш една баба на преклонна възраст, която разхожда питбул или подобна порода куче - една такава жена изобщо не може да го контролира и удържа тогава вече става наистина опасно...

А що се отнася до боевете - за съжаление, трудно ще спре тази практика, организират ги хора с криминално минало, които знаят, че могат да ги хванат и въпреки това го правят. Това е уникална жестокост към животните. Един колега дори наскоро казваше, че трябва да се провеждат регламентирано такива боеве, за да има правила и те да бъдат спирани, когато е ясно, че кучето ще бъде наранено. Но не съм сигурен в това, или трябва да са изключително сериозни санкциите, или да има сериозен контрол, но проблемът е, че у нас има много закони, но никой не ги съблюдава.

- Това не означава ли, че именно подобни породи трябва задължително да бъдат обучавани от специалисти?

- Добре би било, но не можем да задължим всеки да ходи с домашния си любимец на училище. Най-важна е личната отговорност, защото един човек може да отиде на обучение и резултатът да е никакъв. От моите наблюдения по време на обучението виждам, че има хора, които не полагат никакви усилия и после не развиват тези умения след курса, сякаш идват само, за да им е чиста съвестта: ето, завел съм го, повече няма какво да направя. А идеята е да продължат това, което са започнали, кучетата живеят средно 12-14 години, значи през цялото това време трябва постоянно да изискваме да поддържат уменията, които са усвоили при обучението.

- А трябва ли големите кучета да бъдат постоянно с намордник по време на разходка?

- Не, и според нормативните изисквания кучето трябва да бъде с намордник, само ако не е на повод на обществено място, в градския транспорт или ако е доказано агресивно, което, разбира се, е много разтегливо понятие. Но хората трябва да знаят, че намордникът не е универсална защита - той лесно може да се свали, както кучето е с намордник, така след малко може да е без намордник. Има едри и силни кучета, които например могат да обезвредят престъпник, съответно всеки човек, дори и с намордник - така силно блъскат, че чупят дори ребра. Така че по-добре е да разчитаме на обучението, а не на намордник, че ще предотврати инцидент.

- Грешно ли е да се бият кучетата? 

- Това е относително - за един бой е едно шамарче, друг може да го пребие с тояга. Ако се налага, не е проблем да плеснеш или тупнеш кучето, но това действие трябва да бъде съобразено с конкретния екземпляр. Но аз лично предпочитам да санкционирам кучето като правя корекция с повода му. Има животни с нисък праг на чувствителност, при които това работи много лесно и би се появлияло от обкиновен нашийник, но има и такива, които изобщо не се впечатляват и затова се налага да се използват други видове - душач, строг или електронен. Но и тук трябва да се внимава, ако корекцията не е направена правилно и в точния момент, може кучето да се озлоби и няма смисъл от нея. Много е важно, когато коригираме дадено поведение, наистина да постигнем желаното, защото ако не променим нагласата на кучето, тогава то изобщо не е разбрало защо сме му забранили дадено действие и защо го санкционираме.

- Тоест - задължително човек трябва да бъде авторитет пред домашния си любимец?

- Задължително, кучето трябва да има респект. Не и страх обаче. Ако прави нещо добре, получава поощрение - лакомство, любима играчка, погалване, мили думи, но когато прави нещо нередно - неизменно санкция.

- Когато куче тръгва да напада, какво трябва да направят както стопанинът, така и човекът, който е мишена?

- Това е деликатен въпрос. Аз винаги казвам - превенция, превенция. Изключително важно е да опитаме да избегнем нападение. Ако стопанинът има каквито и да било съмнения, че кучето му е опасно и агресивно, не трябва в никакъв случай да го пуска, дори и да не е в пълен с хора и други животни парк. Дори, когато водим агресивно куче на безлюдни места, също трябва да сме нащрек, защото не е изключено да се появат хора и други животни. Както често такива инциденти има на Витоша.

И ако все пак, ако се стигне до такава ситуация - наистина много важно е да се запази спокойствие. Знам, че е много трудно, когато  виждаш голямо лаещо куче да тича срещу теб, но въпреки това - доколкото е възможно, човек трябва да запази самообладание. След това - ако има в себе си нещо - раница, чанта, дори яке, да го сложи между себе си и кучето, много често кучетата биха захапали това, което е най-близко до тях. Съответно, ако може, човек трябва да си запази гърба, защото кучетата, които са по-неуверени, е по-вероятно да нападнат в гръб, а не директно фронтално.

Също така - в никакъв случай не трябва да бягаме, ако бягството не ни гарантира, че бързо ще се скрием или покатерим някъде. Това, което се говори, че ако човек вдигне камък от земята и го хвърли по кучето, върши работа срещу някои бездомни кучета, които са несигурни и често по тях са били мятани камъни. При силни и уверени домашни кучета това обаче може само да ги раздразни повече. Така че в такива ситуации трябва да сме максимално неподвижни, тогава вероятността да ни нападнат е по-малка. Защото всяко движение предизвиква повече кучето - дали отключва ловен инстинкт, дали ще го приеме като агресия, като бягство, но обикновено когато човек или дори животно не се движи, става по-безинтересно. По-добре е и нищо да не говорим и да не гледаме кучето очи в очи. Ако обаче вече ни е нападнало, тогава трябва да опитаме да покажем, че сме по-силни - като се борим, ритаме, удряме с нещо.

- У нас обаче има два своеобразни лагера - на така наречените кучкари, които казват, че куче никога няма да нападне човек, ако не е било провокирано, и на техните противници, които твърдят, че някои животни са обучени едва ли не като зверове и затова атакуват...

- И едното, и другото е вярно - има кучета, които без провокация няма да нападнат, но има и такива, които наистина биха го направили. Изцяло отговорността е на хората, не можем да виним кучетата, те нямат самосъзнание, нямат съвест, не могат да си кажат: олеле какво направих, какво ще правим оттук нататък? Да, има кучета, които са супер толерантни с деца. Но има много случи, в които дечицата бягат, викат, понякога са агресивни, удрят ги с пръчка. Ако такъв инцидент остане като травма за животното и после не се работи за преодоляването й, след време при подобни обстоятелства може да стане инцидент. Отговорността е и на родителите на детето, и на стопаните на животното. Затова трябва от ранна възраст да социализираме кучетата. Тук обаче се прави погрешна интерпретация - за да се социализира кучето, не е достатъчно просто да го изведем в парка или на улицата, а какви асоциации ще направи то там, дали емоциите му ще са положителни или не. 

Негативизмът срещу хората с кучета до голяма степен идва от самите нас, хората с кучета - когато виждам, че един човек се страхува, не е нужно да си пускам кучето и да му обяснявам колко е добро, а много стопани правят именно това. Ако съм на обществено място, задължително Бест е вързан, защото ми се е случвало дори да видя човек, който слиза на шосето при колите, защото очевидно се притеснява, макар той не само да не проявява никаква агресия, а дори да не му обръща внимание.

- Може ли да се каже, че в България няма култура животните да бъдат обучавани на правилно поведение? Доколкото знам, на Запад ситуацията е доста по-различна.

- Като цяло нямаме култура на отговорност, във всяко отношение - възпитанието вкъщи, самосъзнанието. В чужбина наистина обучението е доста по-застъпено, тук преди години изобщо не се говореше за това, едва в последните започна да се налага. А на Запад хората водят домашните си любимци на училище, защото там има много по-голям контрол и ако има инцидент, наказанията са много сериозно. Да не говорим, че още преди човек да може да си вземе куче, се правят ред проучвания - като се почне от това дали съседите са съгласни, дали отговаряш на определени изисквания, като за по-сериозните породи дори се плаща застраховка, в случай, че бъдеще стане инцидент с пострадал човек.

В тези държави можеш да отидеш с домашния си любимец навсякъде, дори в ресторант, но това е позволено и възможно, защото никой няма да заведе там хванато от улицата куче, а добре обучено животно, което знае как да се държи и не създава проблеми. Докато у нас положението е малко: ееее, какво толкова е станало? Трябва да стане нещо проблематично, за да признаеш, че нещо изобщо става. А когато кучето наистина е опасно, дори и нас треньорите ни е страх. Истината е, че трябва да се отнасяме с респект и уважение към кучетата.