Българите обичат да се чувстват в "свои води". С всяка изминала година данните на НСИ отново потвърждават фактите - преобладаващата част от домакинствата ни живеят в собствени жилище (91,4% от за 2017 г.). Без съмнение, да притежаваш личен имот, има своите предимства, което българите оценяват и поставят като приоритет сред житейските си цели. Разпитахме няколко представителите от милениум поколението защо са инвестирали част от дохода си за покупка на собствено жилище:

1. "Можем да направим каквото си искаме с жилището си"-

Анна (28 г.) и Виктор (32 г.) са аниматор и фотограф, т.е. артистични натури, чиито приоритет е мястото, на което живеят, да е естетично, по техен израз и подобие. В предишната им квартира всяко едно от действията им е трябвало да бъде съгласувано с хазаина, който подхождал с разбиране, но все пак се нуждаел от убеждаване защо стената ще стане още по-хубава с десетина закачени на нея рамки. "Искаме да можем да пребоядисваме, дори всяка година, без да ни се налага да търсим разрешение от някого.", споделят те.

2. "Котката си точи ноктите, където реши"-

Силвия е 35-годишна маркетинг специалистка, която живее вече седма година с любимата си котка Рая. Тя също е избрала да живее на квартира, за да се отдели от родителите си и да заживее собствения си живот, но в задължителната компания на четириного. "Няколко пъти, когато съм водила преговори за наемане на апартамент, дори точно преди да подпиша договора, е ставало ясно, че имам котка. И тогава разговорите приключват, защото кожената тапицерия на дивана се оказва по-важна".

3. "Най-накрая децата ни ще имат самостоятелна стая"-

Семейство Асенови е четиричленно - мама, татко, 3-годишната Ая и нейното по-голямо братче Мони на 5 години. Откакто са се родили децата, всички те живеят в 100- квадратния апартамент на баба и дядо. "За съжаление, досега не успявахме да им осигурим собствена стая, в която да си играят и да е тяхното специално място", обясняват родителите. "Това ни тежеше и на нас, и на тях. Мечтата ни се сбъдна бързо - взехме ипотечен кредит, кандидатствахме онлайн и всичко стана веднага".

4. "Да дам добър пример на детето си и да му оставя нещо след време"-

Съдбата на Лилия не е от щастливите, поне на този етап. Когато детето й е на три години, пътищата с баща му се разделят. За известно време живеят при родителите си, но Лилия бързо разбира, че времето на някогашното им хармонично съвместно съжителство е приключило. Разногласията по повод възпитанието на детето стават все по-силни. "За щастие, имам добре платена работа, която ми позволя да успявам с вноските за наш, самостоятелен апартамент. Това е моят начин да успея да възпитам детето си, според моите разбирания, и да му покажа да не се страхува от нищо."

5. "Просто в един момент ни писна да даваме пари на вятъра"- 

Банковата служителка Ина разказва, че преди години, когато започнала следването си в Софийския университет, нямала друг избор, освен да заживее на квартира. Родителите й помагали финансово, но не след дълго дошло времето, в което категорично и съвместно решили (или по-скоро я заплашили със спране на финансирането), че три години даване на наем са напълно достатъчни и ненужни. Според майката на Ин това е системно пускане на банкноти в черна бездна, от което трябвало да се лишат час по-скоро. "Така и направихме - след няколко месечно издирване, според изискванията и параметрите, взехме кредит, с който да сбъднем семейната мечта - собствено жилище и за детето."

6. "Купувам каквото искам, без притеснение"- 

Готвачката Александра е оставила половината от нещата, които е купувала за временно обитавания от нея дом, предоставен от познати, защото й прилошало от мисълта, че трябва да ги събере, съхрани и пренесе до друго място. "За мен едно от най-ценните неща да имаш собствено, твое място, е, че не се притесняваш да инвестираш в някоя по-обемна или скъпа вещ, която ще остане толкова време, колкото пожелаеш. Да не говорим за мазето или тавана за съхранение на още много други неща."

7. "Най-накрая да я избия тази стена!"-

"И все стоях и наблюдавах тези две тераси в апартамента, в който живеех доскоро с приятел, и се чудех кой е измислил този блок - балконите да представляват половината на стаите ми! И все исках да взема един чук и сам да разбия онази малка стена, която ми пречеше да получа така мечтаното от мен физическо и емоционално разширение". Е, Светлозар отдавна има собствено жилище и е избил каквото може в него, така че да не му пречи да разгърне потенциала си на интериoрен дизайнер. Направил го е с разрешение до архитект, община, съседи, но е оставил носещите стени.

8. "Да бъда самостоятелен, независим човек"-

"Когато в небрежен разговор с не толкова близък мой познат стане въпрос, че живея все още с родителите си, за секунди настъпва неловко мълчание. Вече съм свикнал и не чуждото мнение ме притеснява, колкото вече все по-силното вътрешно усещане на липсата на самостоятелност." Ако допреди няколко години програмистът Николай се е чувствал комфортно и удобно да живее с майка си и баща си, вече си признава - време е да се отдели от тях.

9. "Няма го напрежението, че във всеки един момент ще бъдеш изненадан"-

Анна и Велина са приятелки, които са живяли дълго време заедно на квартира. Имат колкото смешни, толкова и трагични случки със ситуации с хазяи - от влизането сутрин рано със служител, ангажиран с отчитането на водомери, през звънене всеки ден в последната седмица на месеца кога точно ще е даден наема, до неговото изненадващо увличаване. Слава богу, не от един човек. "Мисля, че подобни ситуации човек може да си позволи само в младостта.", смеят се и двете.

10. "Градеж някакъв"-

Макар да живее в бившия апартамент на тъщата си, ИТ специалистът Велимир е щастлив, че има място, на което да каже "вкъщи". "Тази година със съпругата ми успяхме да ремонтираме и преподредим пространството и една сутрин, когато се събудих и осъзнах, че сме приключили, видях как всичко се е подобрило - целият ни живот. Останал си доволен, че си допринесъл за това семейството ти да живее по-добре заедно. Домът вече е твоя отговорност, като зрял човек."

11. "Нямам вечерен час"-

Колкото и човек да пораства, ако все още живее с родителите си, той ще е винаги тяхното малко дете, за което ще се притесняват денонощно. "Независимо, че станах на 30 години, а нашите са свикнали с по-динамичния ми начин на живот и вечерните компании, продължава да стои онова странно чувство, когато се прибираш - колко е часът, кой по ред ден закъсняваш...", споделя работещият в рекламна агенция Петър. "Какво да говорим за личния живот..."

 

Разбрете повече за покупката на самостоятелно жилище и вижте предложенията за ипотечните кредити на Банка ДСК тук