Познавам Биляна отдавна и мога да се подпиша с две ръце, че е човек, който се раздава докрай в работата си, обича живота и знае как да се забавлява. Голямата ѝ страст са книгите и никога не ѝ е липсвала смелост да експериментира. Преди време разбрах от самата нея, че след 10 години в рекламния бизнес, в който се подвизаваше успешно години наред, се е отказала от него, за да започне да прави това, което най-много обича - да готви. Записва Кулинарната академия (HRC) в София. А след като я завършва, работи в бистро Кръг и за кратко в Щастливото прасе. След това заминава за Норвегия, за да продължи да трупа безценен опит. Вярва, че ще минат още доста порязвания и изгаряния, докато се научи да бъде по-добра в професионална кухня, но всяко хубаво нещо има цена.

Решихме да се събуем по коледни чорапи и да влезем в нейната кухня за кратко, за да ни разкаже за детството си, уханието на Коледа и любимата рецепта, разбира се.

Къде и как ще прекараш коледните празници и Нова година?

Може би както последните години. Първо сама, готвя си нещо вкусно за душата. По-късно излизам да се видя приятели.

Как празнувахте Коледа, когато беше дете?

Събирахме се цялото семейство - родители, сестра ми, баба и дядо. Тези празници минаваха покрай традициите около приготвянето на всичко от милото родно прасенце. Като доколкото може, опитвахме да опазим Бъдни вечер постна.

На какво ухае Коледата на Биляна?

Спомените за нея повече ухаят. Предимно на подправки - прясно смлян кимион, бахар, черен пипер, канела от тиквеника... Запалена печка и корите на мандарини и портокали, киселото зеле и туршия.

Имаш ли любима семейна рецепта, която приготвяш и до днес?

Имам няколко, които са ми на сърце, но които за съжаление не успявам да приготвя по много причини - домашна кървавица и пълнено шкембе. Едно от най-хубавите неща в готвенето около отминалите празници беше, че използвахме всички налични продукти. Готвехме на печка на дърва и всичко ставаше много вкусно.

А коя е рецептата, с която ще зарадваш любимите си хора тази Коледа?

Предполагам и тази Коледа ще зарадвам само себе си, но за сметка на това ще дам всичко от себе си (смее се). Последните години все повече и повече се занимавам с готвене, и виждам как вкусните за мен неща по-трудно се появяват в чиниите на хората около мен. Най-вероятно, за да спазя донякъде традицията от едновремешната Коледа, ще приготвя шкембе - добре, че французите и италианците правят всичко възможно да опазят доброто му име. Няма да бъде пълнено, като в добрите стари времена, но вярвам ще бъде вкусно.

Рецептата е следната:

Първо слагам свинско шкембе в тенджера (може и под налягане), вода, сол. Добавям още нарязани на едро моркови, лук, целина, звезден анасон, зърна черен пипер и бахар, карамфил, за да облагородя леко мириса му. Докато се вари, в тиган с малко мазнина запичам за няколко минути на по-едри парчета каквито гъби имам - кладница, печурка, може и шийтаки. След като шкембето е готово, го нарязвам. В същия тиган, където съм приготвяла гъбите, добавям масло, скилидка-две чесън, смлян кимион и шкембето. Оставям всичко да се запечата до златист цвят, връщам готовите гъби, малко от бульона, червен пипер, сол (ако случайно някой иска и някакъв по-екзотичен вкус, спокойно може да добави и соев сос). Може да се сервира заедно със сварен и овкусен лимец или кускус, или булгур.

Коледите не са това, което бяха :) Наздраве!