Тя е градско момиче, активно работещо в сферата на медиите и абсолютен романтик... в кухнята. Носи любовта към кулинарията по бащина линия и прави по-добри палачинки от мама. Но пък рядко й остава време да се развихри както ѝ се иска.

 Рени Веселинова е позната като журналист от малкия екран на Novа, но в последната година се превърна в абсолютен следотърсач на нови емоции. Тръгнала по дирите на най-горещите градски места у нас, тя ги представя в рубриката си "Hot Spots" на Dir.bg.

 Защо тогава, вместо за парти и коктейли, с нея си говорим за храна?

 Защото искаме да помогнем на всяка жена да впечатли и най-претенциозните си гости с автентични български ястия. При това с непознати имена. Приготвящи се за по-малко от 30 минути.

Готови ли сте да се върнем назад във времето с бабините гозби?!

"Като малка много обичах палачинки, но в нашето семейство рядко се правеха. Обикновено от баща ми. Но той почти никога нямаше време да готви. На мен ми хрумна изключително гениалната идея - за 8 март да подаря на майка ми тиган за палачинки. Прибирам се вкъщи, връчвам го, а тя щеше да се разплаче", разказва Рени Веселинова.

Работата е там, че майка й всъщност не може и не обича да прави палачинки. Абсолютен факт.

"В крайна сметка се опита, защото не може да се скара на детето за подаръка. И от една купа със смес станаха три палачинки. Останалото - в кофата".

От тогава до сега Рени Веселинова наследява баща си пред котлона, когато става дума за палачинки. Едва на 8 години опитва за първи път. Но истинското израстване на домашната кулинарна сцена е по време на следването й във Виена. Тогава се научава да готви "по телефона" с баба от другата страна на линията.

"Обадих се на баба ми да я питам как се прави една супа, която нарича "Брусова чорба". Винаги съм се чудила какво значи името й. Представлява супа от картофи, фиде и сирене, която аз много обичам. И кисело мляко, разбира се. И сега се замислям, че ако тогава имах под ръка толкова полезна кулинарна книга като "Любимо от родната кухня" на шеф Манчев и шеф Шишков, щеше да е по-лесно. Това, което най-много ми харесва в тази книга, е, че има много интересни легенди, а не само самите рецепти".

Всъщност такава книга би подарила на шега на майка си, основно заради палачинките и разбира се, на баща си, който по образование и дълги години по работа е бил шеф-готвач.

Рецептите са лесни и са с продукти, които всички много добре познаваме и много обичаме, казва Рени, която за няколко дни се превръща в истински фен на книгата. Разбира се, всеки има своите собствени предпочитания, но това, което всички обичаме са... приказки. Като историята за Белия мъж.

"Това е първата рецепта, която ми направи впечатление. Изключително интересно ми стана покрай името. Подозирам, че ще е много вкусно. Легендата гласи, че жътвари излезли да работят на полето, но имали толкова много работа, че Свети Петър се смилил над тях и слязъл да им помогне. Станало време за обяд. Един от жътварите извадил овче сирене, което от слънцето се разтопило. И тогава Свети Петър стрил малко жито на брашно, объркал го със сиренето и станало кашичка. Има и захар в нея", казва Рени.

Покрай легендите към традиционни български ястия в книгата на шеф Манчев и шеф Шишков, Рени копнее за предстоящите празници. За нея това е времето, в което ще може да се потопи в магичния свят на старите родни рецепти и семейния уют.

"По мое впечатление от познати и приятелки, повечето от нас прибягват до мобилните си телефони дори когато готвят. Логично, най-лесно е да си отвориш телефона, да разгледаш платформите с видео материали към тях. Един скрол и готово. Но пък това до голяма степен отнема от романтиката в готвенето. Аз не готвя много често, защото журналистическата работа е без работно време и често до късно. Прибирам се във време, в което, ако тепърва започна да готвя нещо, ще вечерям около полунощ. Но в случаите, в които ми остава време, особено уикенда, се чувствам много уютно и романтично в кухнята. С кулинарната книга остава една малка изненада - започваш да готвиш и не знаеш какво ще ти се получи", казва Рени.

Избрала си е точно две рецепти и се надява да не се стига до кошмари в кухнята, а само до хубави сънища.

По думите й теорията на авторите Манчев и Шишков за генетичната свързаност на народа с продуктите на родната земя важи и за самата нея.

"За мен традиционно е ястие, което е познато не само в семейството ми, а и на целия народ. Разбира се, оттам нататък всяко семейство си има собствени нрави в кухнята. В България има прекрасни традиционни рецепти, които за съжаление се забравят с времето. Покрай работата си съм пътувала много и се сещам, че в село Асеново, в Северна България, близо до Плевен, има невероятни попадения. Там има концентрация на банатски българи, живели в някогашната Австро-Унгария. След Освобождението се завръщат обратно у нас. Те са запазили рецептите, с които са отраснали и живели, абсолютно автентични. Там например можеш да срещнеш галушки - брашно, вода, сол яйце се превръщат в смес като каша. Взимаш си я с лъжичката, пускаш я във вряла вода и става нещо средно между фиде и варено тесто. Българите от този край по онова време са били бедни хора. Тяхната кухня нагледно показва как да ползваш един продукт в много различни ястия и как с най-елементарните неща да си направиш много вкусно нещо", дава пример Рени.

Друг изключително интересен деликатес е опитвала и в Разлог. Нарича се нафпавок.

"Известен е като българското прошуто. Прави се от свинско месо, което по нищо не отстъпва на хамон серано, прошуто крудо и каквото се сетиш. Яд ме е, че не пласираме подобни автентични, наши ястия по-добре. Както в Испания. Там в момента, в който пристигнеш, започват да те канят интензивно да опиташ техните храни. С колкото повече ръчен труд е направено и колкото повече традиции е запазило, толкова по-добре. Толкова повече се насърчават хората да го консумират, купуват, да инвестират в него. Докато у нас този нафпавок може да се продава само в Разлог, защото може да се направи само там - заради климатичните условия. Тук, в София, не става. Няма да стане по същия начин. Но нашето законодателство забранява на тези хора да го продават, защото те не са лицензирани търговци. Тоест ти, ако чуеш отнякъде за него и знаеш къде се прави, отиваш до там, чукаш на някоя врата, питаш някоя местна жена "Имаш ли, може ли?" и евентуално си купуваш. Но няма да видиш реклама по телевизията, промоция в магазини и т.н. Това за мен е страхотна загуба. И е хубаво, че се появява книга, която да ни напомни колко прекрасни, стари рецепти имаме", казва Рени.

Както казват авторите Манчев и Шишков - всеки си има ястие, което знае как се готви и всеки път му се получава различно.

"Моето си няма име, аз го наричам "лесната манджа". Прави се изключително лесно - в глинен гювеч, в който слагам каквото ми попадне от хладилника. Добавям подправки и във фурната да се пече. За час е готово. Но всеки път става различно".

Рени е съгласна, че обонянието има памет, а всяко детство - свой аромат. Нейният е на препечени филийки със сирене и червен пипер и чай от липа. Любимата закуска, която баба ѝ приготвя всяка сутрин.

Първият опит на Рени е успешен!

Нейната любима подправка е чесън, въпреки че не обича лук от никакъв сорт и под никаква форма. Само веднъж е имало храна, която да я преследва дори насън. За едно агне става въпрос.

"Беше преди един Гергьовден. Решихме, че въпреки наличието на външно барбекю, ще приготвим месото по друг начин. Ползвахме стара тактика на моя покоен дядо - да печем агнето в трап. Изкопава се една много голяма дупка в земята, редят се тухли, пали се огън, прави се жар и агнето се заравя в тази дупка преди изгрев. До обяд се пече в земята. Толкова голямо впечатление ми е направило това, че вечерта го сънувах. И си спомням, че сънувах една оранжева жарава, хората прескачаха около дупката, агнето се вадеше. Беше цялото в пръст, не знам защо не го бяхме увили в нещо. После се оказа, че баща ми си го беше опаковал, нямаше пръст, полепнала като в съня ми, и беше много вкусно", спомня си Рени.

Най-голямото предизвикателство за нея от книгата е ..."Бански чомлек".

"Струва ми се, че се приготвя трудно, отнема време, но си заслужава поне да се опита да се направи. Смятам, че с такъв тип ястие бих срещнала някакви препятствия", казва Рени.

Друго предизвикателство, което й предстои, е да готви в кухнята на Шеф Манчев. Избрала си е точно две рецепти и се надява да не се стига до кошмари в кухнята, а само до хубави сънища.

"Читателите на Dir.bg ще видят как ще приготвя една много интересена рецепта в кухнята на шеф Манчев. Тя е кашкавал в кори. Изключително любопитно ми е, нямам търпение, мисля, че ще е много приятно и съм сигурна, че ще правя тази рецепта вкъщи, защото мъжът ми много обича кашкавал пане. А това е негов прекрасен заместител: печен кашкавал в тънки кори", разкрива Рени.

Читателите на Dir.bg ще видят как Рени за първи път приготви кашкавал в кори

Втората рецепта... е нещо сладко. Конфитюр от круши с пелин, орехи и мед.

"Така смятам да дам шанс на крушите, които не са ми от любимите плодове. Смятам с тази рецепта да си променя отношението към тях", забавлява се Рени.

Всъщност такава книга би подарила на шега на майка си, основно заради палачинките и разбира се, на баща си, който по образование и дълги години по работа е бил шеф-готвач.

"Смятам, че на него би му било изключително любопитно. Още повече, че неговият бизнес в момента е свързан с традиционната българска кухня. Такава книга ще му е най-малкото безкрайно интересна, въпреки че вероятно познава рецептите. Убедена съм, че ще му хареса заради легендите. Просто като книга с приказки за вкусни ястия", обяснява Рени.

Рени готви по книгата на шеф Манчев и шеф Шишков

А сега - шегата на страна. Шеф Манчев е наблизо, за да следи колко е напреднала Рени Веселинова след последното ѝ участие в "Черешката на тортата". А тези, които я познават, не се и съмняват, че ще се справи.

Още от стари времена българските ястия са се отличавали с пестеливото използване на продуктите, малкото съставки, подбирани с изключително внимание...

Всъщност българската кухня е много повече от храна. Тя е емоционалната сплав, която ни събира заедно.

Ако и вие искате да откриете любима-интересна рецепта вижте тук.

Рени смята редовно да ползва тази рецепта и у дома

 

Интервюто: Криси Димитрова

Фотограф: Студио КАРЕ за Dir

Грим: Росина Георгиев

Коса: Натали Иванова

РМ: Йоана Грозданова

 

Благодарим за гостоприемството на ресторант Кактус "Лозенец" и неговия екип!