Има мода в пиенето на вино, а българинът традиционно предпочита класическите марки - това ни разкрива Кирил Иванов, който от години е във винената индустрия. Той е маркетинг мениджър Marie Brizard Wine & Spirits (MBWS), която в България притежава домейн "Менада". 

В навечерието на Трифон Зарезан и на Празника на любовта го питаме какви са вкусовете на българите, как се променят тенденциите на пазара спрямо търсенето и как, в крайна сметка, се отразява пандемията на продажбите на този вид алкохол. За последното той споделя личното си мнение, че може би ситуацията е направила пазара у нас по-подготвен в бъдеще да се конкурира с Централна и Източна Европа.

Кирил Иванов, маркетинг мениджър Marie Brizard Wine & Spirits (MBWS), беше потърсен във връзка с проведена анкета в подкаст новините на Dir.bg, в която 27% отговориха с "Не" на въпроса "Ще отворите ли вино за празника на влюбените?" Чуйте какво каза той в подкаста "С какво ще запомним този ден?". С него разговаря Елена Бейкова:

В навечерието на Трифон Зарезан какво предпочитат да пият българите, какви видове вина? 

От класическите предпочитат няколко основни сорта, наложени през годините като Мавруд, Каберне Совиньон, до голяма степен Мерло, тоест българите предпочитат да пият класики. В момента традиционно поради факта, че е февруари, се пие повече червено вино. Този тип консумация продължава до март-април, след това започва да преобладава още повече бялото вино, което принципно е най-продаваното в България, тъй като се пие целогодишно, докато червеното по-скоро се пие покрай студените месеци. През последните 3-4 години Розето като вид вино стана доста по-популярно и стигна около 15% от продажбите. През 2014 г. то беше в порядъка на 3-4% от тотал продажбите, а с тези 15% сега се доближаваме до средноевропейската консумация на Розе. 

Има ли мода в консумацията на вино и каква е тенденцията в момента? 

Има мода. В последните пет-шест и повече години в България навлязоха масово вносни вина, най-вече т. нар. Нов винен свят - това са вина от Чили, Нова Зеландия, Австралия и пр. Това стартира от 2019 г., но миналата година по-скоро е нулева, защото нямаше форум, в който винарите и хората, които се занимават с вино, да разменят идеи. Но има и някакво завръщане на местните класически, типично български сортове, каквито са Мискет, Рубин, дори Мавруд - това може би е нещо по-интересно като тенденция. 

Иначе от няколко години Сира е нещо, което става все по-популярно от червените вина, и Пино Гриджо донякъде започна да се появява - горе-долу това са трендовете напоследък. Ако мога да обобщя, 2021 г. доста винарни ще пуснат класически български сортове. Мускат, Пино Гриджо започна по-масово да навлиза и още няколко сорта от Италия, които са по-скоро по-достъпни, като говоря за по-мейнстрийм неща. В по-високия клас вина, където са от 20 лева нагоре, нещата са доста сегментирани от хора, които реално разбират от сортове и имат достатъчно винена култура и там е доста динамично постоянно.

Как се отрази пандемията върху бизнеса на компанията, която представлявате? Отпаднаха ли някои от клиентите ви и насочихте ли се към други видове клиенти? 

Нашата компания се занимава доста с експорт, може би над половината от производството отива за износ, в пазари като Полша, Швеция, Румъния. Има спад, но при нас не е чак толкова голям, колкото, да кажем, при винарна, която има само винени марки и по-бутикови неща и разчита изключително много на т. нар. он-трейд канал - ресторанти, кафета, дискотеки и пр. Има няколко посоки, по които индустрията трябваше да се научи да се адаптира. Първото беше липсата на отворени ресторанти, кафета, барове в сериозна част от годината. Това със сигурност се отрази много сериозно, не на мейнстриийм производителите като нас, но на по-бутиковите, защото реализират голяма част от продажбите си по този начин - през ресторанти, и по-големи хотелски комплекси, които имат винарна в тях, Старосел и др. При тях се отрази доста сериозно. 

Но голяма част от тези производители са се насочили към онлайн продажби много по-сериозно, отколкото по-рано, като изникнаха няколко много специализирани сайтове за вино и алкохолни напитки извън настоящите, които така или иначе и досега ги е имало. Като тук основно нещата вървят на територията на София. Има сериозен спад - около 20% е в цялата категория, основно породен от много намаления хотелски бизнес. Както знаем, при два ясни сезона - лято и зима, вината ни са повече продавани през зимата, отколкото през лятото. За летния сезон имаме и бира и летни напитки, като узо, мастика, джин, върви и розе, но виното не е толкова фундаментално, колкото през зимния сезон, когато традиционно голяма част от туристите искат да пробват българско вино.  

От друга, ресторантите не работят почти четири месеца, като не е и ясно какво ще се случи, когато най-накрая отворят, кои ще отворят, кои ще оцелеят. Голяма част от производителите се насочиха към т. нар. е-commerce - онлайн продажби. Колкото и клиширано да звучи, тази ситуация показа кои играчи на пазара имат по-скоро конкурентен бизнес и кои нямат. От тази гледна точка, бидейки по някакъв начин естествен подбор, това в средносрочен план всъщност се отрази добре не само на винената индустрия, а и по принцип, по мое мнение. Има много тежки реформи, каквито със сигурност в България са някакъв тип декапитализация на бързо оборотните стоки. Реалистично бихме могли евентуално да се мерим с развити и много по-развити пазари като тези в Централна и Източна Европа и това ни накара по някакъв начин да станем малко по-подготвени за това. 

Иначе самият бизнес модел на компаниите, каквото и да си говорим, в по-малки мащаби е доста сложно да се занимаваш само с вино, ако нямаш и друг тип продукти - алкохолни или друг тип внос-износ. За такъв тип марки мисля, че е доста сложно поради самата структура на бизнеса. Тоест капиталите, които са вложени за гледане, за поддържане на лозовите масиви, за поддържане на грозде и т. н., са доста сериозни. Но в средносрочен план смятам, че може да направи индустрията ни по-добра, отколкото по-лоша.