Лятото наближава, а освен това тази година много приятно са се навързали купчина почивни дни, с които да се чудим какво да правим докато палаво потриваме ръце. И въпреки свръхотвратителното време този месец, отново ще се заредят традиционните километрични опашки по иначе "чудните" магистрали, задръстени от ентусиазирани пътешественици, чиито клаксони нямат никакво търпение да стигнат някоя от границите.

'Се тая, брат, както казват родените след 90-та. Понеже ни е омръзнало да слушаме и гледаме "колко ще похарчат българите покрай Великден" и коя е любимата ни дестинация за почивка тази година, за разнообразие ще ви покажем някои от най-шантавите градове в света. Пък да видим дали някой ще се осмели да си почине там.

Монови, Небраска, САЩ

През 2000 г. Монови е с население от цели двама души - съпрузите Руди и Елзи Айлър. За съжаление господин Айлър умира през 2004 г. и това прави съпругата му единствения жител на Монови. Звучи доста самотно, но от видеото можете сами да се уверите, че Елзи Айлър изглежда изключително ведра дама. А и коя жена не си мечтае да е единствената? Днес Елзи коли и беси в Монови, държи и хляба, и ножа, и местната кръчма, за която сама си издава лиценз за продажба на алкохол.

Разбира се, тя е и кмет на селото, плаща данъци сама на себе си и се грижи за мащабното осветление от 4 улични лампи. Пред къщата, кметството и кръчмата, предполагам. В Монови работи и библиотека с колекция от 5000 книги, кръстена на покойния Руди Айлър. Ето, наместихме и четвъртата лампа. В обобщение можем да кажем, че животът на Елзи Айлър се е стекъл така, че тя е успяла да осъществи мечтите на Денерис Таргериън и Серсей Ланистър взети заедно.

Кубър Педи, Австралия

Австралийското градче е основано през 1915 г. след откриването на големи залежи опал. В местността се построяват мини за добив на скъпоценния камък и много хора се отправят натам, в търсене на богатства и просперитет. Големият проблем на Кубър Педи, обаче, са температурите, които през деня достигат 47 градуса по Целзий. Въпреки това, горещината не се оказва в състояние да попречи на заселниците, твърдо решени да забогатеят чрез добив на опал и така жителите на града построяват домове си под земята.

Това автоматично превръща Кубър Педи в "подземния град", който си има богата инфраструктура от модерни къщи, хотели, магазини, музеи, църква и дори подземен фризьорски салон. Единствените белези на цивилизация над повърхността са голф игрище и метални скулптури на дървета. И някоя друга табела, която сигнализира, че се продава не имот, а дупка. Интересно дали някой български предприемач ще се заинтригува от "Златен изкоп", например?

Маншият Насир, Кайро, Египет

Това китно местенце, което е по-скоро квартал, отколкото град, се намира в покрайнините на един от най-големите градове в Египет - Кайро. Регионът е известен и със скалния манастир "Свети Симеон", чиято църква се счита за най-голямата в Средния Изток. Местните жители преживяват от рециклирането на боклуците на 17 млн египтяни. В Маншият Насир, известен още като "градът на боклука", няма нито течаща вода, нито електричество, но макар да живеят сред тонове боклуци, гражданите на това "екзотично" място твърдят, че са щастливи. И печелят добре от "боклукчийския си бизнес".

Преработката на отпадъците се случва на първия етаж на къщите им, а хората живеят на втория етаж. Със сигурност не звучи особено привлекателно, но пък жителите на Маншият Насир успяват да рециклират между 80% и 90% от боклуците в региона и това им осигурява ако не друго, то поне похвала. Браво!

Манила, Филипини

Република Филипини е сред държавите с най-голяма гъстота на населението, а до преди две години столицата, Манила, беше на върха на класацията за най-гъсто населен град в света с 1 660 714 жители, които разполагат с едва 65 квадратни км. Именно поради това столичната теснотия е принудила част от жителите на Манила да се преселят в местно гробище. По този начин северното гробище в града се е превърнало в съвсем функциониращо селище с ресторанти, магазини, а също и течаща вода и електричество, инсталирани в къщите-мавзолеи.

Всяка година на 1 ноември, известен там като Денят на Вси Светии (в България на тази дата се празнува Ден на народните будители), близки на погребаните покойници се събират, за да ги почетат. Това се случва в домовете на постоянните жители там, където се организират специални празненства и всички са добре дошли. Оказва се, че подобни преселения се случват и в други части на Републиката, макар и с бавни темпове. Но едно е ясно, това гроибще в Манила може съвсем спокойно да послужи за вдъхновение на някой смразяващ хорър. Здравей, Стивън Кинг.

Шефшауен, Мароко

Градът е построен като крепост през 1471 г. Няколко века по-късно, през 1930 г., стените на сградите в Шефшауен са боядисани в синьо и от тогава той става известен като Синия град.

За това повсеместно оцветяване на града има две основни версии. Първата е, че синият цвят има успокояващо действие и с това си свойство се отразява изключително добре на хората, които пушат марихуана и хашиш. Имайки предвид, че Шефшауен е известен като център за производство на хашиш - версията не изглежда особено налудничава.

Втората теория твърди, че синият цвят отблъсква комарите, които преобладават в този регион. Много туристи споделят, че макар и насекомите да се роят около тях, ухапвания няма, така че можем да се доверим и на тази версия. А най-добре е да сами да проверите, като посетите синия оазис на Мароко, независимо коя от двете тези ви вълнува повече.