Преди няколко месеца ви запознахме с историята на писателя Джеймс Брейкуел, превърнал се в истинска сензация в социалните мрежи, благодарение на статусите си, които пресъздават забавните му диалози с неговите не две, не три, а цели 4 дъщери. Публикациите му се радват на толкова голям интерес от страна на потребителите на виртуалното пространство че преди 4 годни той издава цяла книга, съдържаща най-смешните му разговори с неговите наследници. Изданието вече има няколко тиража, но Джеймс не спира всеки ден да публикува в своята Twitter страница нови диалози, с които редовно разсмива своите последователи.

Ето и част от последните му публикации:

Аз: Искаш ли тази вечер цялото семейство да гледаме филм?
8-годишната ми дъщеря: Не!
Аз: Та ти още не си разбрала кой е филмът. Какъв е проблемът?
Тя: Семейството!

* * *

10-годишната ми дъщеря: Защо си се издокарал така?
Аз: Понякога ми се налага да изглеждам представително.
Тя: Аха... Добре, а сега ми кажи истинската причина.

* * *

6-годишната ми дъщеря: Татко! Татко! Виж какво намерих!
Аз: Какво е това?
Тя: Нямам никаква идея.

Цялото семейство на Джеймс

* * *

8-годишната ми дъщеря си играе с ролка хартия за печене, която е измъкнала от кухненския шкаф.
Аз: Нали знаеш, че това не е сабя?
Тя: Разбира се! Това е светлинен меч, като този на Люк Скайуокър!

* * *

Аз: Защо има паста за зъби по стената?
6-годишната ми дъщеря: Мих си зъбите.
Аз: Но как така пастата се е озовала на стената?
Тя: Току-що ти обясних!

* * *

6-годишната ми дъщеря: Може ли да ме пуснеш да мина, моля? Застанал си на пътя ми.
Аз: Добре, но първо трябва да ми платиш с една прегръдка.
Тя: Мисля да заобиколя...

* * *

Аз: Независимо какво си мислиш, прасетата ни не могат да изпълняват каквито и да било трикове.
8-годишната ми дъщеря: Напротив, ядат боклуци.
Аз: Това не е номер!
Тя: Нека тогава видим как ти го правиш.

* * *

Аз: За какво учихте днес в училище?
6-годишната ми дъщеря: За разни неща.
Аз: Като например?
Тя: Няма да ти преподавам безплатно.

* * *

6-годишната ми дъщеря: Може ли най-после да разкараме микробуса в гаража? Ужасно стар е.
Аз: Човек не захвърля нещо, понеже е старо.
Тя: Спокойно, тате, не казвам, че искам да се отърва от теб... Поне не все още.

* * *

Аз: Събуди се, време е да ставаш!
8-годишната ми дъщеря: Студено е, остави ме да спя.
Аз: Докога?
Тя: До пролетта.

* * *

7-годишната ми дъщеря, която току-що се е върнала от училище ядосана: Имам домашно! Не могат да постъпват така с учениците в първи клас.
Аз: Защо не?
Тя: Незаконно е!

* * *

Аз: Защо носиш каската си за колело вкъщи?
6-годишната ми дъщеря: Като предпазна мярка.
Аз: От какво?
Тя: Динозаври.
Аз: Ясно, тогава си сложи и наколенки.

* * *

8-годишната ми дъщеря: Вярно ли е, че вампирите могат да влязат вкъщи само ако бъдат поканени?
Аз: Така мисля.
Тя: Ти затова ли не каниш никого на гости?
Аз: Разгада ме...

* * *

Децата тъкмо спират да се бият.
Аз: Веднага се извинете една на друга.
10-годишната ми дъщеря: Не можем.
Аз: Защо?
Тя: Понеже не си спомняме за какво се сбихме.

* * *

Аз: Отиди да си вземеш вана.
4-годишната ми дъщеря: Но аз вече го сторих.
Аз: Така ли? Защо косата ти не е мокра?
Тя: Понеже не може да плува.

* * *

8-годишната ми дъщеря: Спагетите ми имат странен и необичаен вкус.
Аз: Просто не си сложила сос върху тях.
Тя: А може би ти си ги сготвил грешно!

* * *

8-годишната ми дъщеря: Мога ли да скачам върху купчина от листа в задния двор?
Аз: Защо не? Но първо трябва да събереш листата на купчина.
Тя: Всъщност, като се замисля, предпочитам да гледам телевизия.

* * *

6-годишната ми дъщеря: Нямам търпение да порасна достатъчно, че да нося обувки на висок ток.
Аз: Защо?
Тя: Тъй като са по-добри за отбрана срещу чудовищата под леглото вечер, отколкото чехлите ми.

* * *

4-годишната ми дъщеря рисува мъж.
Аз: Защо едното му око е насинено?
Тя: Той си знае.

* * *

8-годишната ми дъщеря: Скучно ми е.
Аз: Трябва да си напишеш домашните.
Тя: Това само ще влоши нещата.

* * *

Избираме коледно дръвче.
Аз: Кое искаш?
6-годишната ми дъщеря: Най-хубавото.
Аз: Ясно, а кое е нещото, което го прави да бъде най-хубаво?
Тя: Това, че е мое.

* * *

6-годишната ми дъщеря: Драконите могат ли да се разболеят от Covid?
Аз: Не.
Тя: А, добре! Защото ако трябва да носят маски - те ще се запалят.

* * *

8-годишната ми дъщеря: Представяте ли си, ако "Макдоналдс" се казва така, понеже е кръстен на основателя си, който се е казвал Макдоналд?
Аз: Но това е истината, веригата е основана от братята Ричард и Морис Макдоналд.
Тя, шептейки: Аз съм гений!

* * *

6-годишната ми дъщеря: Как са изглеждали колите, когато си бил дете?
Аз: Какво имаш предвид?
Тя: Ами, с какво са се придвижвали - с двигатели или коне?

* * *

4-годишната ми дъщеря: Може ли да ми подадеш кетчупа?
Аз: Но ти вече си сложи.
Тя: Имам нужда от още... Все още виждам чинията.

* * *

Аз: Къде ти е палтото?
6-годишната ми дъщеря: Загубих го.
Аз: Но без него не можеш да отидеш на училище.
Тя стои и ме гледа с широка усмивка. Шах и мат...

* * *

6-годишната ми дъщеря: На колко години си?
Аз: На 35.
Тя: На колко години ще бъдеш догодина?
Аз: На 34.
Тя: Научи ме как става това!

* * *

4-годишната ми дъщеря: Нямам търпение да порасна!
Аз: Защо?
Тя: За да правя каквото си поискам.
Аз: Имам лоши новини.

* * *

6-годишната ми дъщеря: Вече знам жизненият цикъл на костенурките.
Аз: Така ли? Кой е първият етап?
Тя: Яйцето.
Аз: А последният?
Тя: Да стане нинджа!

* * *

Аз: Как беше денят ти?
10-годишната ми дъщеря: Прекарах половината от него в разрешаване на проблеми.
Аз: А другата половина?
Тя: Причинявайки ги.

* * *

6-годишната ми дъщеря: Навън вали, значи няма да ходим на църква!
Аз: Църквата има покрив.
Тя: Уф, помислили са за всичко...

* * *

6-годишната ми дъщеря: Утре не съм на училище, което означава, че днес нямам вечерен час.
Аз: Напротив!
Тя: Това място е истински затвор!

* * *

Аз: Намерих загубената ти обувка. Беше в купата с бонбони.
6-годишната ми дъщеря: Знам.
Аз: Защо беше там?
Тя: За да имам причина винаги да ходя при сладките.

* * *

6-годишната ми дъщеря: Взех решение!
Аз: За какво?
Тя: Не съм решила още.

* * *

Аз: Какво ти има?
8-годишната ми дъщеря: Трябва да напиша есе за училище.
Аз: Това не е толкова лошо, аз пиша цели книги.
Тя: Да, ама моето трябва да е наистина добро.

* * *

6-годишната ми дъщеря: Утре ще имаме тест по правопис.
Аз: И какво ще трябва да пишеш?
Тя: Думи... вероятно.

* * *

6-годишната ми дъщеря: Тази седмица може ли да не ходя на училище?
Аз: Не. Как реши, че ще позволя нещо такова?
Тя: Е, не пречи да попитам, нали?

* * *

Аз: Може ли да те помоля за нещо?
8-годишната ми дъщеря: Не!
Аз: Пробвай пак.
Тя: Определено не!

* * *

6-годишната ми дъщеря: Ти си най-силният баща на света!
Аз: Не съм сигурен в това.
Тя: Добре, ти си най-силният баща в нашата къща.
Аз: Можеш да се обзаложиш!

* * *

6-годишната ми дъщеря: Аз ще бъда първият човек, стъпил на Марс!
Аз: Страхотно! И какво ще правиш там?
Тя: Със сигурност няма да си чистя стаята!

* * *

Аз: Хайде да излезем и да се разходим.
8-годишната ми дъщеря: Дай ми една добра причина.
Аз: Ще ти дам две - свеж въздух и упражнения.
Тя: Това заплаха ли е?

* * *

Аз: Какво прави днес в детската градина?
4-годишната ми дъщеря: Обядвах.
Аз: Какво друго?
Тя: Мислих кога ще обядвам.

* * *

Аз: Какво правихте в училище?
6-годишната ми дъщеря: Нищо.
Аз: Как може да си била там цял ден и да не си правила нищо?
Тя: А ти какво прави на работа?
Game over!

* * *

Прекратявам свада.
Аз: Кажи на сестра си, че съжаляваш.
6-годишното: Ти многократно си ми казвал да не лъжа.