Учени от университета в Бъфало, щата Ню Йорк, заключиха, че консумацията на месо и приготвянето на храна са допринесли за еволюцията на човека.

По мнението им, специфичното хранене на древните хора станало причина слюнката на Хомо сапиенс да се различава от тази на другите примати, съобщи Физ.орг, цитиран от БТА.  Уникалността на слюнката на Хомо сапиенс се състои в това, че е с по-течна консистенция и съдържа особена смес от протеини. В рамките на изследването съдържанието на протеини в слюнката на човека било сравнено с това в слюнката на горили и шимпанзета.

Оказало се, че човешката слюнка по-добре разгражда нишесте и може да модифицира мазнини. Отличава се също с голямо количество от ензима амилаза, който превръща нишестето в захар, ензима карбоанхидраза 6, който е свързан с усещането за вкус, и цинк алфа 2-гликопротеин, който допринася за метаболизма на мазнините. При това бе установен недостиг на протеина латерин, който прави слюнката по-пенлива.

Въпросните различия се обясняват с това, че маймуните консумират повече фибри и дълго ги дъвчат, докато хората приготвят храната си, а това облекчава дъвченето. Течната слюнка навлажнява сухата храна и улеснява поглъщането ѝ. Специалистите смятат също, че слюнката е осигурила оптимално навлажняване на устната кухина в сухия климат и е била от значение за развитието на човешкия говор.