Има и такива хора. Такива, които напълно и безусловно са убедени в доброто у другите. Които вярват, че сам градиш света около себе си и сам си отговорен дали той ще ти харесва или не. Такава е Юнона Кириакиду. 

Тя е на 39 г. Преди 19 години любовта я довежда от Гърция в България. Тогава все още нито тя, нито някой в Правец подозира, че Юнона ще се окаже важна част от обществения живот в града. 

Към днешна дата тя притежава столова в общината, председател е на училищното настоятелство и организира най-различни забавления и представления за малки и големи в местното читалище. Но най-важното - помага на десетки възрастни бедни семейства в района и в същото време привлича все повече и повече хора в каузата си. В един момент помощта ѝ надхвърля Правец и храна, събрана с нейна помощ, стига и до Враца, Ябланица, Тетевен.... И не мисли да спре дотук. 

Юнона по време на Великденски базар с благотворителна кауза

Личен архив

Как започва всичко? 

Първо го прави самоинициативно и сама. "Понякога готвя за някое възрастно семейство, или помагам на някоя баба да си внесе дървата. Всеки ден, по цял ден правя нещо добро - дали ще е усмивка, добра дума или физическа помощ за друг човек - това ме кара да съм щастлива", споделя ни тя. Така възпитава и трите си деца - да помагат винаги, когато могат. 

Преди 4 г. Юнона Кириакиду решава да направи нещата по-мащабни и избира платформата за доброволци TimeHeroes. Първо е скептична дали ще стане както очаква, още повече, че навсякъде ни предупреждават за измами. 

Все пак се решава, защото "във всеки е заложено да е добър по своему, но понякога хората не знаят как да развият тази доброта". Така създава първата си мисия заедно с неправителствената организация. Призивът е хората да дарят пакети с храна за бедни възрастни семейства. Първия път събира над 200 пакета. 

"Включиха се много хора от цяла България, фирми, шефове на големи вериги магазини, дошли от чужбина, само за да участват лично в раздаването им. Всичко това не го правя аз, правим го ние - хората. Аз просто създавам мисия. Когато правиш нещо такова, то те привлича да правиш по-големи стъпки и да вървиш нагоре. Отделно привлича и други хора, като лавина е. 

Например миналата година раздавахме пакети с храна във Враца за Великден, а тази година те сами си направиха кампания. Преди бях на мнение, че когато правиш добро, не е нужно да се хвалиш. Но виждам, че когато то се показва, заразява другите". 

Събиране на ученически пособия за деца в нужда

Личен архив

Организацията е трудна, признава тя. Освен това пакетите предпочита да предава лично на нуждаещите се, а и избира кои да са те след лично проучване. 

"За да го направиш, трябва да имаш познати хора. Аз бях доброволец във Враца и имах възможността да се запозная с кметовете на населените места. Те ми казват, когато например в някоя къща живее сама баба, която няма деца и има нужда от помощ. Не го правя през социалните по списък - оставяш и си тръгваш. Възрастните хора може би нямат толкова нужда от продуктите, отколкото от самите нас - от внимание, от разговор, да влезеш у тях, да поседиш 10 мин. и да ти разкажат своите истории. Затова и давам възможност на хората да се включват лично, защото искам да го усетят".

А хората, които се включат с помощ веднъж, искат да го направят и втори път. Сега в пандемията това е трудно, но когато имат възможност, го правят.

"Хем ми е тъжно да виждам какво се случва, как тези възрастни хора остават сами и къде са децата им, но в същото време ми е хубаво на душата, че помагам".

"Ден на революцията в храненето" през май 2018 г.

Личен архив

А хората, които се включват са "млади, готини, образовани". 

"Не са един, двама, трима, те са много. Това е нещо, което ме кара да вярвам, че ще дойдат още по-хубави времена. Просто да сме добри е много по-лесно и елементарно, отколкото да сме лоши и да създаваме негативни ситуации около себе си", убедена е Юнона. 

Освен енергията, която получава обратно, ѝ помага това, че има столова в общината, в която готви за деца. "Когато имаш такова помещение и притежаваш всички видове документи за тази дейност, е по-лесно. Ако човек, иска да направи нещо подобно вкъщи, ще сготви за 20 души, не за 200. За този Великден вече сме поръчали агнета, които ще сготвим, ще направим козунаци, ще боядисаме яйца. Като председател на училищното настоятелство въвличам и децата в това", разказва тя. 

Отделно TimeHeroes дават възможност на ученици и студенти да създават доброволчески клубове и инициативи, за да променят училището, квартала, общността и града си. 

"Когато получим продукти всички тези деца идват и ние заедно с тях правим пакетите. При едно раздаване бях взела с мен гимназисти и една баба им направи впечатление. Едва ходеше и си прибираше дървата за огрев от улицата в двора. Децата вече я познават и когато имат свободно време, ходят при нея и ѝ помагат с каквото има нужда. И моите деца винаги водя с мен. Веднъж дъщеря ми питаше, плачейки, дали може да вземем една баба у дома, за да се грижим за нея".

Юнона по време на кампанията "Изплети топлина"

Личен архив

Дали наистина всичко е така безоблачно и навсякъде среща подкрепа?

Категорична е, че да. Не среща препятствия нито в работата с общините, нито със социалните: "Не знам дали такъв ми е късметът, но попадам на страхотни хора, които искат да помагат, да са насреща, да се отзовават. Например още първия път, когато организирах мисия през TimeHeroes за Коледа, от общината в Правец ни бяха организирали да обикаляме за раздаването с техните коли". 

"Около нас може да има лоши новини, но всичко зависи от самите нас. Ние сме тези, които създаваме атмосферата, в която ще живеем. Така съм научила и моите три деца и когато нещо се случи, те гледат първо позитивната гледна точка. Когато правиш позитивни неща, вселената ти се усмихва и после през цялото време ти връща енергия, с която пък дърпаш към себе си още добро". 

Всичко това Юнона ни разказва на абсолютно чист български. Проявява воля и в изучаването на езика ни, така както в начинанието си да помага на български семейства: "Решил ли си, че ще ставаш българин, ще станеш". Дори когато говори с майка си, казва "ние българите и вие гърците". 

"След като си създал тук семейство, тук имаш деца и мъжът ти е българин, трябва да уважаваш и обичаш тази държава. Ние сме тези, които я правим. Ако плюем, държавата, в която живеем, няма как да я уважава някой друг", казва тя. Питаме я дали някога ѝ се е искало децата ѝ да растат например в Гърция, вместо в България. Категорична е: "Средата е такава, каквато си я направим ние". 

А заради всичко, което прави у нас, най-голямата платформа за доброволчество в България, тази година ѝ дава един от призовете си - "Героите". 2021-ва е четвъртата поредна година, в която TimeHeroes.org отличава вдъхновяващи доброволчески примери. И вие също бихте могли да сте сред тях...