Ако чуеш варненка да ти каже, че е вярна - може би не си разбрал правилно. Казала е, че е от Варна. Такава шега си имат варненци, които са известни с характерния си нрав. Те приемат по-голямата част от живота на шега, а вратите им са широко отворени за неочаквани гости. Затова и каним без да ги питаме рубриката ни "DIRections" с партньор Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години, в техния град за тяхна сметка. 

Първото име на Варна, известно в историята, означава „град на вода“. Смеем да твърдим, че по-скоро е град на "дълбоките води". Шегата настрана, варненците често отговарят с въпрос на зададения им въпрос, за да докажат, че хем те слушат внимателно, хем трудно можеш да ги пързаляш. Самите те са хлъзгави като риби, но предпочитат да са рибари.

Така че, ако търсиш схема за максимално отърсване от рутината, за разбитото ти сърце, за поредната драма на работа, схема срещу дразнителите или просто имаш нужда да си размърдаш мозъка на лаф с някой от морските хитреци – отиваш във Варна.

Любимата гледка на Валери Петров

Град на хитрите търговци и истинските бохеми

За да усетиш Варна и да се влюбиш в нея, далеч не трябва да си оттам, може и да си за малко, но ще се върнеш обезателно. Просто защото там ежедневието управляват чувствата. Варненците говорят високо и емоционално и нито гърците, нито италианците могат да им стъпят на малкия пръст. Те са толкова находчиви в екстровертността си, че си имат собствен език, на който се изразяват и за който ти е нужен речник.

Как иначе ще разбереш кой е истински шкундяч и жумел, както казват морските хора на използвачите и интересчиите?

Ако не си чувал да се обръщат към теб с тези думи, значи си техен. Иначе казано – често ще те наричат „мой“, независимо от пола. Но за да усетиш Варна, трябва да "кусаш", да "чакалиш", да "кльопаш" и да "шораш" с истински варненци. В противен случай ще научиш и какво е "гърбене" –  класическа схема за прецакване, в някои случаи придружена с шамар-два.

Всички алеи водят към морето

Но станеш ли варненец по душа – вече принадлежиш на морето и на онзи бохемски дух, който не пуска да си тръгнат оттам големите ни поети Валери Петров и Константин Павлов, и заради когото са написали не един и два реда.

Надолу покрай Старите морски бани във Варна, та чак до моста, където бил безалкохолният бюфет през 50-те години – там младите поети са чакали да срещнат идолите си – Валери Петров в компанията на Константин Павлов. От средата на май, та чак до края на септември двамата са сядали горе на четириетажната кула за скокове във водата и пиели лимонада. Там четели с часове стихотворения на отраканите младоци, които от своя страна трепетно очаквали оценката и заръките на двамата големи. Можело да се натъкнеш на Петров и Павлов и на масичка край мраморния площад или край буните на нощна разходка. Дълго обсъждали музи, съждения, думи, от които се раждали стихове, а от стиховете още стихове на млади поети, които търсили своите собствени любови и музи край морето…

Корабът "Дръзки" е изложен в историческия музей над Ролбата

Варна има онази енергия, с която можеш да разхищаваш всичко що имаш, без да се замисляш за утре. Чувството за благодат, за спокойствие, за празник може би идва точно оттам - варненци обичат парите, но не мислят никак за тях. Кеф цена няма. 

Именно затова е странно, че точно във Варна е намерено най-старото златно съкровище в човешката история - така де, кой местен би го закопал, вместо да го изхарчи. Открито е през 1972 г., по време на строителни работи във Варненския халколитен некропол, който датира около 4400 г. преди Христа.

Любимо варненско синьо

Разбира се, някои варненци веднага биха обобщили това с думи прости - те са първите, най-древните хора на земята, при това богати. Но пък няма да се сърдят ако им се изсмееш право в лицето на тези смели констатации. Даже ще се посмеят и те. Дали е заради вродената им вековна мъдрост, носят безотказно на майтап. И пак можем да ги оправдаем с нея, когато се осмеляват да се аргументират с поредица от факти - къде доказани, къде не в откровено абсурдните им, но неповторимо смешни истории. Обикновено те заковават и с прекалена самоувереност, която подхранват с твърдението, че всичко далеч от морето е провинция (в общия случай тези думи са изречени с такъв патос, все едно говори самия Хемингуей, автор на цитата);

По една или друга причина - варненците са от онези тарикати, които са ти на сърце. Те рядко признават, че ревнуват, че са ядосани или че са сърдити. Но стават доста пиперливи, когато са засегнати. Може би и заради страстта към виното, което е на почит. Бихме добавили особено към розето. 

Близо до фара плуват медузи

И няма как да е другояче, предвид историята, която има своето обяснение. Първите монети на Одесос (както е старото име на Варна) са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ „рога на изобилието“, както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край.

Благоденствие и вино, но изниква въпрос -  след като по презумпция предимно са харчили или са се забавлявали, как тогава са се препитавали?

Сещате ли се кой е Венецианския търговец? - отговарям ви с въпрос

Е, такива е имало доста във Варна през XIII – XIV век. Всъщност морската столица е била истинско търговско средище на Балканите, а на пазарите са идвали не само венециански, но и ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1863 година във Варна е открита и първата българска банка – с името „Звезда“. 

Чаша студено розе на алея първа

Звездите много отиват на Варна, затова и варненци се носят като такива. Във Варна никой не се интересува дали има пари до края на месеца. Особено лятото - вечер просто се излиза да се пийне, да се позабавляваш. Менюто не се гледа, не се пита колко струва наливната бира.

А как се придвижват ли? Има слухове, че морските хора се движат със звездолети заради тази своя страст към опиянението. И може би защото всеки изскача отвсякъде, особено ако се разходиш след 18 часа по централната алея към баните. Където напоследък срещаш все по-малко чужденци и все повече софиянци.  

Близо до Варна животът е романтичен

До средата на XIX век българите са незначителна част от населението на Варна, главно търговци от по-големите градове във вътрешността, като Шумен и Търново. Градът е населен освен с българи и с турци, татари, арменци, гагаузи, евреи и др. Носители на европейската култура са предимно образовани гръцки и еврейски семейства. Техни са магазините и ателиетата, из техните среди произлизат лекари, банкери, търговци и голяма част от интелигенцията. Голяма част от гагаузите и част от българите са гръкомани. Сред варненските турци също има елит, работещ в местния клон на Отоманската банка.

Заради тези свои стълкновения от различни култури и манталитети, градът процъфтява и бързо се дегизира в нова европейска премяна. През 1906 година Варна се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум, който в момента е обновен и е любимото място на морските малчугани.

Аквариумът е любимо място за малчугани

Архитектурният облик на града бързо се изменя от ориенталски в централноевропейски вид. Редица млади архитекти и инженери, завършили в чужбина, работят за благоустрояването на Варна, създавайки десетки нови частни и обществени сгради, повечето от които и до днес носят статут на паметници на архитектурата. Към днешна дата в града има много разрушени стари сгради. В повечето случаи липсва правилна поддръжка и реставрация. По-големите обекти са най-поддържани – Драматичният театър, Археологическият музей, Офицерският клуб и др.

На брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се е разполагала крепостта Одесос, съществувала през 6 век пр. Хр. (около 570 г. пр. Хр.), в близост до същото старо тракийско селище. 

Градът е имал и храмове на Аполон и Дионис - истински бохеми в древната история.

Дори на обед в Морската градина е прохладно

През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на гръцкия завоевател със споразумение. Отново можем да отдадем това на един вроден търговски нюх за пазарлък и вероятно харизмата на тогавашните дипломати. 

Тази година Варна е спокойна. Главната улица, която води към "Кални бани" е почти празна рано сутрин. Тук-там майки с колички и ученички във ваканция се разхождат по крайбрежната с кафета в ръка. И макар изненадващо спокойна Варна да ми е на сърце рано сутрин, бих предпочела да запаля колата и юруш към Галата за "джумбиш" (варненската дума за "шоу") . Там, под фара, има миниатюрен плаж с име Романтика. Той не е особено популярен, но е заключил на брега си носталгия, спомени, изречени думи, тежки като камъни, които изпълват душата. За да сме убедени, че тези меланхолични мисли няма да изплуват на повърхността, сядаме в заведението, винаги заредено с прясна риба, с гледка към цяла Варна чак до нос Калиакра. И розе, разбира се. Ако много прекалиш с емоциите, заведението предлага няколко стаи с гледка към морето. Има и частен кей, на който може да се акостира с лодка. На плаж Романтика можеш да видиш неочаквани гости от цял свят - например французи и гвинейци на една маса. 

Рибарският плаж е красив не само вечер

Ако все пак ти е твърде сладникаво да се отдадеш на лятно-поетичен делириум, то може да се поразсъниш в Wake park Varna - място, което носи усещане за Доминикана. Някои карат сърф, други предпочитат да ги гледат. Неангажиращ плажен бар на алея първа, където може да изпиеш питие, да играеш табла, да хапнеш или просто да се наслаждаваш на страхотна морска панорама и сърфистите, разбира се - без да поръчваш нищо.  Леко в стил бохо-хипи, морският сърф бар е едно от най-приятните места на алея първа. Всъщност Wake Park Varna е единствения уейкборд/ кабелен парк в град Варна. Уейкбордингът вече не е ограничен само за тези, които имат достъп до лодка. Съоръженията там позволяват на аматьорите да се научат да карат в контролирана среда.

След риба, плаж и следобеден коктейл, определено не е време за дрямка. По-скоро вълненията за предстоящата вечер край морето ескалират. Дали от въздуха, дали от друго, може би нямаш желание да се тъпчеш в най-оборотните заведения с пясък по краката. Търсиш нещо извън комерсиалното, различен жанр, различна музика, а защо не и стенд ъп комеди или литературно четене. Клубът е Menthol и е гореща точка във Варна. Намираш се директно на плажа и все по-ментово ще става с напредването на нощта. 

Задължително трябва да се "преслуша" и едно от легендарните заведения на Варна - "Буната". Ресторантът се намираше преди на алея първа на плажа, но вече се премести в сърцето на града - до Окръжна болница. Обстановката си е ресторантска, обслужването е на страхотно ниво, като не се пропуска комплимент от заведението. Губиш представа, че си в градска обстановка и имаш чувството, че плажът е зад оградата. Но "Буната" има своя запазена марка - целогодишно наличният пресен калкан на разумни цени.  Когато на варненец му се дояде калкан - отива там. Рибен ресторант с 20-годишна традиция, утвърдени рецепти и неповторими начини за приготвяне на риба и рибни ястия.

След обилна вечеря един истински бохем трябва да отдели време и за храна за душата. Това все по-често се оказва посещение на Летния театър в Морската градина, където всяка вечер гостува различно представление. С билетите трябва да се подходи отговорно и да се закупят предварително, защото почти всяка вечер е препълнено. А спектаклите започват по тъмно - в 21 часа. От тази година варненците са запалени и по новосъздадения Летен куклен театър, който има в репертоара си и забавни представления за възрастни. Може ви ще се изненадате, че дискотеките в по крайбрежната алея пустеят за сметка на тези два културни обекта. 

Port Cafe с уникалните коктейли

Ако искате нещо засукано, нещо свежо и силно алкохолно, определено не бива да подминавате пристанището, което навява пуерториканско усещане. Точно там е разположен оборотният бар Port Cafe, където освен майсторски наргилета има и майсторски коктейли от най-добрите бармани. Макар да е любимо място за подрастващите, в Port Cafe гостуват и интересни музиканти, които очароват с акустичните си изпълнения и най-големите сухари. 

Пристанище Варна е декорирано с истински котви

И разбира се винаги споменавайте Делфинариума с добро. Единственият на Балканите  е действително една от най-забавните атракции, които Варна предлага на гостите си. Кимбо, Доли, Йоана, Флипър и Бимбо ще ви демонстрират репертоар от спортни и акробатични умения. Скокове на височина, за които ние хората само можем да мечтаем. Двойно салто, троен аксел. Ще видите как делфините спасяват човек във водата. Могат и да попеят. Ще танцуват рокендрол и валс. А отскоро техните приятели тюлените са на разположение за фотосесия и мокра целувка по бузата. Но само ако са в настроение. 

Варна със сигурност може да ви изпълни много желания, дори да не срещнете златната рибка. Има едно място, което на мен ми е сбъдвало няколко. Мостът на желанията в началото на Морската градина. Скрит в зелена падина, покрай малко изворче, кратка разходка по него със затворени очи и една монета, хвърлена през дясното рамо във водите, предизвиква сбъдването. Само внимавайте с горските морски феи.

След толкова много история, култура, народопсихология и даже фентъзи, събрана в един вечен град на брега на морето, оправдана ли е кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата 2019 г.

Е, как не?, отговарям с въпрос.