"Ние българите тричаме кучета, скачаме над огън, кичим се с мартеници, колим агнето и кукеруваме. Защото сме православни и българи. Е*али сме ви Хелоуина". Ироничен цитат на моя приятелка, който от два дни не ми излиза от главата. Заради цялата омраза и плюене по този чуждестранен празник, който обаче е обожаван от децата.
А конкретният повод за настоящия текст - моя близка, която забрани на сина си да отиде със своите приятелчета маскиран и да отпразнува Хелоун. И възмущението и учудването й на висок глас във Фейсбук за това, че детето се било разстроило заради тази "тъпа американщина".
Не ме разбирайте погрешно, аз също смятам, че имаме достатъчно стойностни български традиции. Обаче ме боли, че не ги спазваме и не учим децата си на тях. С урбанизацията и струпването в големите градове всички ние загубихме контакт със съседите, с близките и далечните роднини. Вече рядко ходим на гости, не коледуваме и не пеем коледни песни, не лазаруваме. Вместо това споделяме във Фейсбук "икони за късмет" или снимки на празнични маси, отрупани с прошуто (вместо луканка) и евтино уиски (вместо ракия).
Никога няма да забравя как моят Дядо, лека му пръст, всяка Бъдни вечер обикаляше из селото и пееше песни за здраве. А в коледната сутрин ни звънеше по телефона рано-рано, за да разкаже как е минало. После викаше мен и брат ми на телефона и запяваше песни за берекет и късмет. Топли, емоционални моменти, които, признавам си, ми липсват сега, когато с Баба ги няма.
Не знам за вас, но като дете чаках всяка Нова година с нетърпение, за да мога да насурвакам близки и съседи. За съжаление, единствените деца, които сега идват за празника, са циганчетата, намерели идеални повод да изпросят стотинки и храна. За тези 5 години, в които сме "новодомци", нито едно съседско дете не мина с ръчно украсена сурвачка, за да ни благослови със здраве и сила за новата година.
Ето защо страшно се зарадвах днес, когато видях деликатното съобщение в блока. Някой родител молеше ненатрапчиво всички, които ще се радват на малки пакостници, да закачат някаква семпла украса на вратата си. Така хлапетата лесно ще могат да минат само през хората, които желаят да се включат. Без да рискуват да бъдат натирени за това, че празнуват "небогоугоден и небългарски празник" като Хелоуин.
Е, ние се включихме и не съжалих. Защото за половин час през вратата ни минаха три прекрасни хлапета, кои от кои по-умилителни и сладурски маскирани. Една малка принцеса, един страшен рицар и една черна котка. Деца, които бяха толкова щастливи от това, че получават лакомства и от целия този ритуал на подготовка, грим и маскиране. Деца със светещи очи. И родители с грейнали лица заради усмивките на децата.
Затова пиша това. За да ви помоля мами и татковци да оставите децата да се максират, поне докато са малки. Да им дадете шанс да излязат със своите връстници и да се нарадват на емоцията. От това, че се маскират, че влизат в друга роля, че ще спечелят тонове сладко.
А, ако държите да спазват българските традиции, запознайте ги с тях. Накарайте ги да сурвакат по Нова година, заведете ги на кукерските празници в Широка Лъка или в Перник. Нека да се докоснат до неподправената наша култура.
Оставете ги сами да решат, като пораснат, кои традиции да спазват и кои не. Когато вече имат пълната информация за това. А дотогава не ги лишавайте от хубави емоции, защото нито вие, нито аз, нито никой може да спре глобализацията. Независимо дали ни харесва...
Днес е Денят на будителите. Ключов български празник. Отделете му време и го отпразнувайте както подобава. От нас зависи.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}