Честит първи юни, деца! И под деца имаме предвид и родителите, и всички онези, които все още помним, че сме били деца, а в известен смисъл все още продължаваме да бъдем.

Дори сме склонни да ви докажем с конкретни примери как (заедно с децата си) се вдетиняваме всеки ден.

Първо искаме да подчертаем наличието на онзи феномен, който кара майките и татковците да се отъждествяват с децата си. Което ще рече - ако детето ви е в детската градина, то и вие сте до някаква степен в тази детска възраст. Ако детето е в първи клас, то и родителите му са отново в първи клас и така с всяка следваща година. Най-страшно е, когато се стигне до тийн годините...

10 признака, че все още сме деца

Знаем и пеем детски песнички с кеф

Това "Зайченцето бяло", "Ало, ало, слънчице", "Крокодил", "Кокошка край хамбара", "Baby shark", "Детство мое" и много други изобщо не са тайна за нас. Знаем ги, пеем ги с пълно гърло. Гледаме все пак децата ни да са около нас, докато го правим, за да не ни сметнат за леко "мръднали" и се радваме, че поне понякога можем да си кажем, че "Светът е хубав, светът е чудесен, светът има нужда от моята песен".

Четем пак детските книжки

Купуваме детски книжки и дори ги четем. "Малкият принц", "Мечо Пух", "Карлсон, който живее на покрива", приказките на Андерсен и много други не събират прах на тавана, а имат своето почетно място на рафта за книги и често ги четем на децата си. Дори не се знае за кого това е по-голямо удоволствие.

Ходим на кино, за да гледаме анимационни филми

Че кой може да ни обвини, че изпитваме удоволствие от това? Когато ние бяхме деца, нямаше такива филми, нямаше 3D и такива киносалони като днешните нямаше. Така че сега им се радваме и водим децата си да гледат новите анимации, които са интересни и за нас.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Кукленият театър отново е в живота ни

Кога ще отидете на куклен театър, ако не водите детето си на представление? Може би никога. А е толкова забавно. Това изобщо не е забравено изкуство или не трябва да бъде такова.

Борим се с децата си

Децата искат да играят, да се борят и често ни налагат с малките си юмручета. Понякога, вместо да им кажем да се спрат, ние падаме на земята, правим се на големия лош вълк или на Баба Меца и даваме всичко от себе си, за да стане добър "спаринг", докато децата не ни победят, разбира се. Тук трябва да отбележим, че татковците се впускат с по-голяма охота в тези игри, макар че и майките не са безразлични към борбата с децата.

Играем с балони и всякакви други играчки

Макар че понякога децата ни си играят с много дразнещи и шумни неща, ние си умираме от удоволствие да ритаме и да хвърляме балони и топки.

Ходим пак на зоопарк

Макар че животът ни с децата всеки ден е като един зоопарк - ще рече, че един реве, друг виси на гърнето по цял ден, трети се сърди, четвърти си крие главата в пясъка, то се забавляваме искрено, когато отидем на истинския зоопарк и гледаме животните заедно с нашите деца. С трепет чакаме лъвът да се покаже, тигърът да отвори огромната си уста, макар и за да се прозява, та да видим колко големи са зъбите му, слонът да помаха с хобот и маймуната да ни помаха. Какво да ви кажем - детска му работа.

И на аквапарк

Кой не обича аквапарка, кой не е вдивял в него? Ако постоите в един аквапарк около половин час и се огледате наоколо, ще се убедите, че всички там са деца. То не е игра, не е борба, не е цамбуркане и смях. Когато сте на аквапарк с децата все пак трябва да се държите и като родители, поне от време на време, защото децата, освен да се забавляват, трябва и да се пазят.

Играем си на пясъка

Когато имаш дете и седнеш с него, за да правите замъци или просто кофички на пясъка, изведнъж се връща всичко детско в теб и ти се иска да се цапаш, да си мажеш, да се заровиш в мокър пясък на брега на морето.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Обичаме шоколад

Разбира се, това не е присъщо само на децата. Но ако сте от хората, които имат нескритото желание да застанат в центъра на града, да тропнат с крак и да заридаят през сълзи "Искааам шоколааааааааааааааад", то тогава детето във вас все още живее и има нужда да се рее. (Ако позволите да се изразим така, по детски, поетично.)