Като родители всеки ден се притесняваме дали се справяме добре. Питаме се какво е най-добро за децата ни, стараем се да ги опазим здрави и да ги направим щастливи. И макар това да звучи не чак толкова трудно на теория, на практика често се улавяме, че покрай децата се превръщаме в кълбо от нерви и ни е адски трудно да бъдем големи и добри.

Наред с всичките си притеснения, имаме и непрестанна нужда да сверяваме часовника си като майки и бащи, най-често го правим, сравнявайки се с другите родители, а всъщност най-точният барометър са нашите деца и онова, което те ни казват всеки ден.

Но, за да знаете, че се справяте блестящо като родители, следвайте тези шест прости правила. Като отново уточняваме - просто е да се изкажат, трудно е да се спазват, но пък помага.

Комуникацията с детето ви върви

Знаете колко често се случва да забележите, че детето ви се измъчва от нещо и да попитате какъв е проблемът. Въпросът е какво се случва след това. Дали то ви казва просто "Нищо ми няма" и продължава да се чумери или все пак споделя с вас какви са грижите му в този момент. Според учени от Харвард двустранната комуникация с децата ни е едно от най-важните неща за нас като родители. Имайте предвид, че, каквито и да се проблемите на детето ви и колкото и незначителни да изглеждат те за света на възрастните, трябва да получат нужното внимание и разбиране.

Можете да се извините на детето си

Част от родителите считат, че могат само да поучават и да се карат на децата си. Сякаш властта е изцяло в техни ръце и никога не грешат. А дори, когато грешат, не смятат за нужно да дават обяснение или да се извиняват за това. Ако умеете и вие да се извините на детето си и да признаете грешката си, ще го научите да бъде по-честно и че няма нищо срамно в това да признаваш грешките си.

Мечтаете и играете с децата си

Светът на възрастните е скучен, стресов и еднообразен и няма нищо по-хубаво от това да помечтаете или да играете с децата си. Именно от родителите си децата се учат на амбиция и на отношение към живота. Затова, колкото и да сте заети и напрегнати, отделете време и внимание на децата си. Колкото по-често те се чувстват подкрепени от вас, толкова по-успешни ще бъдат, когато пораснат.

Спазване на графици и правила

Някои родители са на мнение, че децата не обичат да спазват правила и графици. Истината е, че без тях, децата губят ориентация и не знаят какво да правят с времето си. Когато детето прави едни и същи неща по едно и също време всеки ден, то се чувства по-сигурно и по-спокойно. Освен това детето знае какво да очаква. Времето вечер със семейството и вечерята с децата също са много важни за изграждането на добри навици в подрастващите. Проучванията сочат, че когато семейството се събира вечер около масата, това помага на децата да комуникират по-добре и ги прави щастливи.

Вие сте първите учители на децата си

Преди да отидат на детска градина или на училище, децата получават първите си уроци именно от техните родители. Ако сте ги научили на всичко най-важно във връзка с добрите навици, маниери, удоволствието да си играят, да четат или да слушат приказки, то значи се справяте повече от добре като родители.

Знаете кога да застанете до детето си и кога да го оставите да действа само

Без съмнение едно от най-важните задължения на родителя е предпазва и да се грижи за детето си. Но когато прекалено много се вживеете в тази роля и не му давате да прави нищо само, то ще се научи, че винаги има кой да го спаси от грешките му и няма да успее да се справя само, когато дойде времето а това.

Някои проучвания свидетелстват, че децата на родители, които са свръх грижовни, по-често лъжат, мамят и отказват сами да опитат да се справят в много ситуации. Това пък ги прави по-лесни за манипулиране, което е особено опасно, особено в тийнейджърска възраст.

И не на последно място по важност - необходимо е да бъдем до децата си не само когато успяват и има причина да ги похвалим, но и когато грешат и имат нужда от подкрепа. Но не за да ги спасим от всяка ситуация, а за да им помогнем да разберат грешките си и да се поучат от тях. Разбира се, можем да постигнем това, само ако ние самите сме пораснали и помъдрели достатъчно, за да се учим от своите собствени грешки.