Да имаш четири деца е истинско предизвикателство, което може да направи живота на всеки човек щур и абсолютно хаотичен. Но Джеймс Брейкуел, който има точно толкова дъщери, вероятно ще ви каже, че тази иначе привидно страшна комбинация всъщност си заслужава - особено ако наследниците ви могат да се мерят с най-великите комедианти, готови всеки един момент да изстрелят поредния забавен въпрос или отговор.

В Twitter Джеймс има над един милион последователи, които редовно развеселява, предавайки им разговорите със своите момичета. Интересът на потребителите в социалната мрежа е толкова голям, че през 2016 г. той взима решението да събере най-добрите им диалози и да ги публикува в книга. Изданието се приема много добре от читателската аудитория и тиражът му бързо се изчерпва, ето защо следва втори, после трети... Така Брейкуел, който е професионален писател, продължава да пише нови заглавия, превръщайки семейството си в сензация.

Ето някои от най-разпространените им диалози:

Улична котка стои на верандата пред входната ни врата.
6-годишната ми дъщеря: Може ли да я задържим?
Аз: Майка ти е алергична към котки.
Тя: Мама може да стои отвън.

* * *

Аз: Трябва да направим добро впечатление.
8-годишната ми дъщеря: Защо?
Аз: За да изглеждаме нормални.
Тя: Значи трябва да лъжем?

* * *

Цялото семейство

Аз: Защо не си в леглото?
4-годишната ми дъщеря: Понеже съм тук.
Аз: Тогава защо си тук?
Тя: Понеже не съм в леглото.

* * *

8-годишната ми дъщеря: Може ли да си почина?
Аз: Но ти не правиш нищо.
Тя: Обаче се чувствам изморена.

* * *

6-годишната ми дъщеря: Издирвам принцеса.
Аз: Защо? Искаш да я спасиш ли?
Тя: Не, аз съм дракон, а тя - храна.

* * *

4-годишната ми дъщеря: Ръцете ми миришат лошо!
Аз: Напротив, миришат на сапун.
Тя: Трябва пак да ги изцапам...

* * *

6-годишната ми дъщеря; Какъв подарък искаш за Деня на бащата?
Аз: Да не се карате със сестрите ти. Просто да се разбирате.
Тя: Аха, ясно. Значи ще ти направя картичка.

* * *

8-годишната ми дъщеря: От утре ще бъда добра!
Аз: Защо не започнеш още от днес?
Тя: Не ставай алчен!

* * *

6-годишната ми дъщеря: Защо вечерният ми час е 20:30?
Аз: А кога трябва да бъде?
Тя: Ами... утре!

* * *

8-годишната ми дъщеря (пие портокалов сок от бутилка): Това полезно ли е?
Аз: Не съвсем... В общи линии си е чиста захар.
Тя: А, добре. Притесних се, че може да е здравословен.

* * *

4-годишната ми дъщеря: Откъде идват родителите?
Аз: Подобно на теб, нашите майки са ни родили.
Тя: Престани да си измисляш разни неща!

* * *

Аз: Защо всичките ти дрехи са по земята?
8-годишната ми дъщеря: Не се побират в гардероба.
Аз: Може би ще се поберат, ако ги сгънеш прецизно и внимателно ги наредиш по рафтовете.
Тя: Е, предполагам, че никога няма да разберем дали е така...

* * *

5-годишната ми дъщеря: Дойде ли най-после рожденият ми ден?
Аз: Не.
Тя (разочарована): Защо има толкова много не-рождени дни?

* * *

7-годишната ми дъщеря: Какво ще вечеряме?
Аз: Но още дори не е време за закуска.
Тя: Храната е целият ми ден.

* * *

5-годишната ми дъщеря: Тате, когато си бил дете имаше ли технологии?
Аз: Разбира се!
Тя: Да не би да имаш предвид огъня?

* * *

5-годишната ми дъщеря: Преструвам се, че съм възрастна.
Аз: И какво по-точно правиш?
Тя: Чувствам се изморена постоянно.

* * *

Аз: Защо сестра ти плаче?
4-годишната ми дъщеря: Понеже случайно я зашлевих.
Аз: И как удряш някого "случайно"?
Тя: С ръка и всички сили...

* * *

9-годишната ми дъщеря: Нямам нищо за вършене.
Аз: Ако искаш мога да ти измисля няколко задачки.
Тя: Не се оплаквах, а се хвалех!

* * *

5-годишната ми дъщеря: Трябва ли някой ден да се влюбя?
Аз: Не е задължително.
Тя: А, добре, защото имам достатъчно неща за правене.

* * *

7-годишната ми дъщеря: Мога ли да ти задам професионален въпрос?
Аз: Разбира се!
Тя: Възможно ли е да бъда президент, ако в същото време съм кралица?
Аз: Важното е да мечтаеш смело.

* * *

7-годишната ми дъщеря: Колко торта мога да изям?
Аз: Едно парче!
Тя: Цялата торта брои ли се за едно парче?

* * *

5-годишната ми дъщеря прави картичка за Деня на влюбените.
Аз: За кого е?
Тя: За мен! На този свят харесвам себе си най-много!

* * *

4-годишната ми дъщеря: Ти си силен!
Аз: Да.
Тя: Ама наистина силен.
Аз: Определено.
Тя: Почти толкова силен, колкото е мама.

* * *

Аз: Време е да ставаш!
5-годишната ми дъщеря: Защо?
Аз: Понеже е понеделник.
Тя: И тази седмица ли?

* * *

4-годишната ми дъщеря: Може ли да купим голяма торта, като тази на рождения ми ден?
Аз: Но все още не е рожденият ти ден.
Тя: Е, тортата няма да знае това.

* * *

5-годишната ми дъщеря: Момичетата се изморяват по-рано от момчетата.
Аз: И защо е така?
Тя: Ние използваме мозъка си през целия ден.

* * *

5-годишната ми дъщеря: Защо мама носи грим?
Аз: За да бъде красива.
Тя: Но тя е красива и без него.
Аз: Така е...
Тя: Тате, ти трябва да носиш грим.

* * *

5-годишната ми дъщеря най-после се качва на втория етаж на къщата, след като съм я извикал преди 5 минути.
Аз: Преди колко време ти казах да дойдеш?
Тя: Ами... попаднах в задръстване...

* * *

Аз: За какво учихте днес в училище?
5-годишната ми дъщеря: За драконите!
Аз: Нима?
Тя: Е, аз учих за драконите, но не знам какво са правили останалите от класа.

* * *

7-годишната ми дъщеря: Не е честно! Аз върша всичко, а учителката ми получава заплата.
Аз: Не е вярно, тя също има много работа.
Тя: Да бе! Никога не ми е написала домашните и не е решила вместо мен поне една задача на дъската!

* * *

Аз: Кой изяде всичкия шоколад.
5-годишната ми дъщеря: Бяха нинджи.
Аз: Аха, ама аз не виждам такива наоколо.
Тя: Това е смисълът - никой не ги вижда.

* * *

5-годишната ми дъщеря: Иска ми се всички хора да имаха неограничен брой пари!
Аз: Това би разрушило икономиката.
Тя: Но... аз...
Аз: Отивай в стаята си, докато не разбереш какво е инфлация.

* * *

4-годишната ми дъщеря: Аз съм добра към всички хора.
Аз: И към лошите ли?
Тя: А, тях ги хапя.