17-11-2017 20-11-2018

Децата, домашните и вечната битка

Как да мотивираме малчуганите да учат уроците си у дома?

08:30 | 6 април 2019 | Автор: Цвета Евтимова 28 5807 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Започнвам тази тема с едно дребно уточнение. Аз съм от онези родители, които твърдо вярват, че светът би бил едно по-приятно място ако домашните в началното училище не съществуват. Съвсем сериозно! Никой не може да ме убеди, че няма как децата да отмятат голяма част от тях в училище, за да могат все пак да се насладят на оставащите им няколко безгрижни години преди да дойде време за матури, кандидатствания, частни уроци и куп други отговорности.

FAB Mama

Дотук с епилога. За щастие на всички работещи родители пролетната ваканция свършва, но за сметка на това отново се възобновява вечната битка между домашните и неистовото, а според мен и напълно разбираемо желание на децата просто да си гледат кефа. Може ли да ги вини човек?

Въпросът как да накараме децата да си учат уроците вкъщи ме връхлетя с пълна сила, когато Алекс започна да крие, че има домашни, да си "забравя" умишлено тетрадките в училище и дори в пристъпи на нервни изблици, разплакан да замеря въздуха с учебник. Очевидно имахме проблем. Ако и вие срещате същите трудности с вашите деца, то ето няколко съвета за това как да мотивираме малчуганите да учат.

Снимка: Александър Кацев

1. Грешно време и грешно място

И така, седнах да поговоря сериозно със сина си по темата и се оказа, че той всъщност не мрази да пише домашни, а просто не иска да го прави в средата на следобеда, когато "всичко интересно се случва, мамоо". Тогава осъзнах, че времето, в което обиковено сядаме да пишем домашни са най-хаотичните и стресиращи часове от деня. Между 4 и 7 часа животът в къщата наистина кипи. Сестрите му си играят, по телевизията вървят интересни филмчета, Илиан говори по телефона, аз готвя и т.н. С други думи - една малка зоологическа градина. Осъзнах, че доводът на хлапето е доста разумен и заедно стигнахме до компромисен вариант.

В подобни случаи доста педагози съветват да сменим мястото с някое спокойно такова в неформална обстановка. Така детето няма да се чувства пристиснато, а ще е на място, което свързва с други дейности, значително по-приятни.

Така избрах нашата спалня, далече от момичетата, които се карат за поредната кукла, защото видиш ли имат само една. Този подход веднага предизвика вниманието на Алекс и нещата започнаха да се променят.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

2. Степенувайте задачите според тяхната трудност

Съвет, който работи при ученици на всякаква възраст, е винаги да започват с най-трудните задачи. Така с Алекс винаги започваме с най-уморителните и трудни за него дейности, а "за десерт" оставяме по-лесните и любими. Причината е, че с напредване на времето децата се уморяват и губят интерес. Не ги винете. Особено по-малките ученици губят концентрация точно толкова бързо, колкото на вас би ви омръзнало някой да ви повтаря азбуката. Горе - долу... 5 минути. Така с Алекс обикновено започваме с писане и преминаваме към по-лесните за него предмети като четене и природни науки. Очевидно нашият симпатяга няма никакви амбиции да се мери с Шекспир.

3. Ученето наистина може да е весело

Писането на думи може да е доста скучно и досадно за детето. Затова аз реших да експериментирам като го направим под формата на игра. И проработи! Аз изигравам всяка дума, а Алекс трябва да я познае и напише. Е, това отнема известно време, но съвсем не е като да плаче по 15 минути на всеки 2 думи, които трябва да напише. Този подход обаче, както сами разбирате, би проработил само при най-малките ученици. Но няма страшно, за големите също имам добра идея. Признавам си, откраднах я, докато чаках Алекс, за да го прибера от училище. Наблизо седяха две девойки от по-големите класове и едното момиче попита другото какво ще прави следобяд. Младата госпожица, на която не бих дала повече от 15 години, сподели, че има уговорена среща с майка си в кафе, където ще се опитат да "спасяват" физиката. Гениално! Нямам търпение децата ми да пораснат, за да изпробвам тази тактика с уроците.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

4. Междучасия има и вкъщи

Понякога писането да домашни може да продължи доста дълго време. Хубаво е да не забравяме, че децата не са роботи и имат нужда от почивка. Според последни изследвания, на възраст между 4 и 10 години е трудно да задържиш вниманието на едно дете за повече от 30-40 последователни минути. При мен са по-скоро 10-20, но да не издребняваме. Ето защо ние си имаме междучасия у дома. Досущ като в час. И звънец си имаме (добре че са таймерите за готвене). А междучасията изполваме за почивка, малко игра или ходене до лафката, известна още като "хладилника". Наградите за малчуганите също са добра идея и винаги, когато Алекс се справя добре, аз го усмихвам с ново пакетче стикери за акбума му с любими футболисти.

Тези практики определено свършиха чудесна работа с моя малък ученик и домашните се превърнаха в не чак толкова голяма драма. Последният ми съвет към вас е да бъдете търпеливи. Спомнете си, че преди години и вие сте имали моменти, в които уроците са изглеждали като най-безсмисленото и ненужно нещо на света. Особено, когато времето се затопли и слънцето приканва всяко дете да излезе навън и да тича в парка, докато не заспи от умора на поляната. И нека допуснем възможността, че с всичките учебни часове, курсове, тренировки и домашни, децата наистина се преуморяват и имат нужда да разпуснат. Същата необходимост имаме и ние след дълъг работен ден. Но никой не ни се кара вкъщи, нали така?

ИЗБРАНО