17-11-2017 20-11-2018

Голяма част от наказанията са чиста загуба на време

Наистина ли децата просто не ни чуват, когато правим забележка?

11:05 | 4 май 2019 | Автор: Цвета Евтимова 58 8921 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Както всяка майка, аз разбира се безкрайно обичам децата си. Но не бих искала да си затварям очите и затова мога честно да призная, че в белите моите хлапета са ненадминати. Няма ден, в който някой от тях да не се е забъркал в голяма пакост. И точно когато всичко е спокойно и си поемам глътка въздух, те отново са се оказали в "беда". Не съм от майките, които смятат, че може да им се размине и твърдо вярвам, че корейската ваза на баба ми трябва да бъде подобаващо отмъстена. Така де, 3 поколения я опазихме, а те за 5 минути я довършиха. И докато прабаба им хич не страда за вазата, която в моето детство беше "безценна", то при мен този номер не минава и аз се впускам в разсъждения за наказанието, което ще ми свърши най-добра работа. Но си признавам и още нещо - моите наказания често се провалят и нямат никакъв ефект. Започнах да се питам къде бъркам и защо едно време треперех от лошия поглед на баща си, който без думи категорично ми даваше да разбера, че съм сгафила, а сега моите деца не се трогват ни най-малко. Затова потърсих съветите на детски психолог, който ми посочи най-честите грешки, които допускаме, когато наказваме отрочетата си. Споделям ги с вас с надеждата, че все ще успеем някак да укротим опърничавите.

FAB Mama

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Необмислени наказания

Една от най-честите грешки, които правя, е да не обмислям добре как и с какво наказвам децата си при необходимост. Представете си следната ситуация - Алекс казва, че отива да си пише домашните в стаята и след малко го хващам, че гледа телевизия и е на светлинни години от това дори да отвори тетрадката. И тъй като не му е за първи път, аз се ядосвам и мигновено изстрелвам: "Наказан си без телевизия до края на месеца!" Малкият пакостник обаче ме поглежда с досада, а изражението му казва само едно - говори си, аз се правя, че те слушам. Оказва се, че затова си има съвсем логично обяснение, което е много просто, но досега не бях разглеждала ситуацията от този ъгъл. До края на месеца остават още мноооого дни. Както за мен, така и за Алекс е ясно, че нетелевизионното положение ще се задържи най-много 2-3 дни, при това, ако съм наистина много ядосана. Следователно и моето наказание не означава нищо повече за детето, освен въздух под налягане. Затова и първият и може би най-ценен съвет е да не наказваме децата, ако сами не можем да застанем зад думите си.

Наказание под афект

Сигурна съм, че на всички ни се е случвало да мислим, че децата просто не ни чуват, докато им правим забележка. Сега да върнем лентата назад. В колко от тези случаи сме наказали детето под състояние на афект от направената беля и сме повишили тон, просто защото сме изгубили контрол? Според нашия психолог обяснението на този казус е много просто. Всеки път, когато крещим, защото сме ядосани на детето, то спира да ни чува. Детската психика е устроена така, че когато повишим тон заради направената пакост, те се чувстват атакувани, "изключват" и преминават в режим на защита. По този начин не само, че не чуват и не осъзнават наказанието, но често децата дори не разбират къде са сбъркали.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Неправилно наказание

Лошият подбор на наказание би бил не само неефективен, но може да нанесе дълбоки последствия на крехката детска психика. На първо място такъв пример е физическото насилие. Това унижава децата и ги учи, че боят е правилният начин да решаваме проблемите си, а и най-вече е отвратителна, неприемлива и крайно грозна проява. В същата категория влизат и репликите от категорията: "Ако не слушаш, ще си тръгна", "Ако не си изчистиш стаята веднага, няма да те обичам повече" и т.н. Малката дучишка може да възприеме съвсем реално нашите нищо незначещи заплахи, да повярва, че родителите вече не изпитват любов и дори да развие страх от изоствяне. Друг пример за неподходящо наказание е такова, което унижава детето, особено пред приятелите му. Така че не следвайте примера на Адам Сандлър, който смята, че няма нужда той да наказва децата си. Просто ги изпраща на училище с тениска на Джъстин Бийбър и разчита на съучениците им да свършат тази работа. Но съвсем сериозно - бъдете внимателни със заплахите и заканите, защото малчуганите наистина могат да ви повярват.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Защо децата правят бели?

На първо място - просто, защото са деца. Никой не се ражда със знанието какво е позволено, прието или правилно и какво - не. Но аз дълго време се чудих защо децата ми продължават да правят едни и същи бели, след като много добре съм обяснила, че това са забранени неща. Благодарение на нашия психолог вече знам - правят го съвсем умишлено. Според специалистите децата имат две основни нужди като личности - нуждата от внимание от страна на родителя и нуждата сами да взимат решения. И ще разберете, че могат да бъдат изключително изобретателни ако тези техни необходимости не се задоволяват. Малчуганите бързо разбират, че най-лесният начин да привлекат внимание, макар и негативно, са белите. Забележете, че те най-често са непослушни, когато шофирате или говорите по телефона. Все най-подходящи ситуации. Другите им любими похвати са да ни дразнят с рутинни действия, които са изцяло в тяхна власт и ние като родители не можам да контролираме. Така те отказват да вечерят, а апетитът им изненадващо рязко се завръща, когато вече е време за сън. Решението е едно - просто трябва да им обръщаме повече внимание, колкото и натоврено да е ежедневието ни. Така аз ги включвам в прането или готвенето и пак прекарваме време заедно. А що се отнася до взимането на самостоятелни решения - оставям ги сами да изберат какво да облекат (между 2 комплекта дрехи, които предварително съм подбрала) или кой от двата парка да посетим (които аз смятам за подходящи, разбира се).

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Най-ефективните наказания

Разумно решение е да изпратите детето в друга стая, за да помисли самостоятелно къде е сбъркало. Не се карайте, не наказвайте - просто го оставете да осъзнае ситуацията спрямо собствените си възприятия. Гарантирам ви - ще се върне да се извини след около 15 минути. Този метод работи безотказно в нашето семейство. А лично аз признавам, че ми допада много повече от познатото "наказана си да стоиш в ъгъла", което ми се струваше най-унизителното нещо на света, когато бях малка.

Любопитно е и че според много изследвания огромен процент от наказанията са неефективни, защото децата не смятат, че конретното наказание е спаведливо спрямо тяхното провинение. Истината е, че те приемат едно наказание за справедливо само и единствено ако е логически свързано с белята, която са направили. Тоест, ако детето не си напише домашните и ние го накажем да не яде сладолед, то това в неговите очи е липса на каквто и да било логика. Съвсем друго е, ако счупи любимата ви ваза, а вие го лишите от любим предмет за ден.

Най-ключови за ефективните наказания обаче са последствията, които специалистите разглеждат в две категории: естествени и логически. Когато малчуганът проумее, че ако счупи някоя играчка, то той повече няма да я има, за да си играе с нея, става дума за естествени последствия. С други думи - такъв е животът. Логическите последствия са малко по-различни и по-сложни за разбиране от малчуганите. Трудно е да обясниш на едно 4-годишно дете, че ако не си мие зъбите редовно ще получи кариес след време. Тук нашата роля като родители е със спокоен тон да обясним всичко това. Колкото по-добре децата разбират последствията от действията си, толкова по-голям шанс има да не повторят белята. Дано!

ИЗБРАНО