Има хора, които могат да обърнат всяка ситуация в своя полза и някак да извлекат единствено изгоди за самите себе си. Например, като детето, което безброй пъти повтаря на родителите си, че ги обича и накрая получава сладолед... Разбира се, това е един съвсем малък образец, но има и редица други. Следващите разкази са съвсем реални, споделени от потребители в социалната мрежа, и могат добре да послужат на всеки, решил да надхитри своите близки.

Ето какви забавни истории споделят хората в интернет:

Синът ми: Тате, искам препечена филийка.
Аз: Добре. Заповядай.
Синът ми: Но аз не обичам масло!
Аз, обръщайки филията с долната страна нагоре: Готово.
Синът ми: Благодаря!

* * *

Децата ми искаха да си играем на ресторант, но бяха много нещастни, когато им казах, че в моето заведение не се допускат деца.

* * *

7-годишната ми дъщеря: Няма нужда да купувате голяма торта за рождения ми ден.
Аз: Това е много скромно от твоя страна. Гордея се с теб!
Дъщеря ми: Но искам по една малка торта всеки ден от годината.

* * *

3-годишната ми дъщеря ми връчи нейната кукла-бебе и ми заръча да я нахраня. Сега стоя на дивана, преструвайки се, че давам храна на изкуствено бебе, докато тя щастливо яде грозде и крекери в кухнята, наслаждавайки се на живота.

* * *

Детето ми, докато сервирам вечерята: Какво е това?!
Аз: Лазаня.
Детето: Не ми харесва, няма да ям!
Аз: Спокойно, шегувам се. Това всъщност е макаронена пица.
Детето: Дай ми! Дай ми!

* * *

6-годишният ми син: Не ми харесва идеята ти за обяд.
Аз: Тогава сам ще си го направиш!
Гледам го как изсипва няколко пакета бисквити "Oreo" в купа...
Аз: Може би все пак аз трябва да ти направя нещо за хапване.

* * *

Позволявам на децата си да мамят в настолните игри, само ако това ще доведе до по-бърз край.

* * *

Днес моите деца ми донесоха закуска в леглото, след което, без да ме попитат, я изядоха... МОЯТА закуска! И ако това не описва майчинството, то не знам кое би успяло.

* * *

До приятелите: Съпругата ми каза, че крие всички снаксове и чипсове, които купува, за гости... Споделям, в случай, че се чудите защо ви поканих у нас.

* * *

Съпругата ми: Искам да окосиш двора днес.
Аз: Считай го за сторено!
Няколко часа по-късно...
Съпругата ми: Мислех, че ще окосиш.
Аз: А аз мислех, че ще го сметнеш за сторено.

* * *

4-годишната ми дъщеря: Ти си добър баща.
Аз: Благодаря!
Дъщеря ми: Е, ще бъдеш дори по-добър, ако казваш по-често "Да".
Аз: Окей...
Дъщеря ми: Може ли сладолед? Обаче първо си помисли за това, което ти казах.

* * *

Аз, изключително ядосан: Защо ухапа брат си?
4-годишният ми син: НЕ СЪМ ГО УХАПАЛ! Просто го стиснах... със зъби.

* * *

6-годишният ми син: Мисля, че се разболявам.
Аз: Днес не е ден за чистене...
Синът ми: О, изведнъж се почувствах по-добре.

* * *

Исках да извикам дъщеря си от горния етаж на къщата, за да включи лампата в стаята ми, но после се сетих колко се ядосвах на родителите си, които постъпваха с мен по същия начин през детството ми. Така че я извиках, за да ѝ задам въпрос. Когато излизаше я помолих да пусне осветлението.