България се слави като една от страните с най-дълго майчинство. И все пак, колкото и да е дълго, знаем, че обикновено се налага най-късно след като детето навърши 2 години, да се върнем на работа. Тук вече се молим да сме спечелили общинската лотария на детските заведения и детето да е класирано на ясла. Или поне да има някоя пенсионирана баба, която да се грижи за него. Защото другите варианти са толкова неразумно скъпи, че човек спокойно може да се разплаче. A майчиното сърце така или иначе се къса само при мисълта, че трябва да се раздели с детето.
И все пак дългото стоене у дома и ежедневието ни, изпълнено с памперси и пюрета, неумолимо ни отдалечават от работната ни среда. Така, когато дойде време да се върнем на работа и да се разделим за първи път с малкото човече, често се чудим как най-безболезнено и лесно и за двама ни да стане това.
Поне от документална гледна точка сме улеснени. В общи линии, след като изтече майчинството, не се подават никакви документи във фирмата, където работим. Просто се връщаме в офиса в конкретния ден. Не забравяйте обаче, че имате право да поискате полагащия ви се платен годишен отпуск за времето, когато сте били по майчинство. И тук лесното свършва.
Ако детето тръгва на ясла или градина, трябва да подготвим неговите документи. Пълния списък можете да видите във видеото.
Всяка майка минава през един доста труден етап на адаптация към раздялата с детето си за първи път. Признавам, лично на мен ми беше ужасно трудно да виждам децата по-малко от обикновено и го преболедувах. Прибирах се късно от работа и докато видя големите и нахраня малкото, вече трябваше да ги слагам да спят - мъка и трагедия! Тук обаче голяма заслуга има съпругът ми, Илиян, който откри много проста и ефективна формула за емоционалния ми крах.
Накара ме да направя списък с няколко прости въпроса, който да поглеждам, когато мисля просто да напусна и да си взема децата вкъщи. А именно:
*Какво ми дава работата?
*С какво съм аз съм полезна?
*Защо го правя?
Определено тази формула сработи и аз започнах да виждам връщането си на работа като възможност, а не като коварен план на Вселената да ми прецака живота.
А сега нека се фокусираме върху малкото съкровище и как тази промяна се отразява на него.
Добре е предварително да изградите сутрешна рутина, с която детето да е свикнало и да не се шокира от различната организация в детското заведение. Пуснете го на ясла, докато все още сте в отпуск и направете промяната плавно - в началото само за няколко часа. Ден по-късно го оставете и за обяд. След това го вземете след следобедния сън и така накрая можете да го оставяте за цял ден. Друг вариант е да планирате първия си работен ден в средата на седмицата - сряда или четвъртък. Така ще сте на разположение в първите дни, когато бебето е на ясла и можете да забележите къде са "пробойните". Освен това ще работите само два-три дни преди уикенда и по този начин детето по-лесно ще свикне с липсата ви. Адаптацията на Илиана и Вики мина изключително лесно по този начин. Така аз започнах работа спокойна, че децата ми се чувстват добре и вече бях наясно как протича деня в яслата и как да го нагодя към работния си график.
От видеото можете да разберете и какви конкретни стъпки да приложите, за да осигурите приятен престой за вашето дете в първия му ден далеч от мама. Няма да издавам много, но ще загатна, че в историята е намесен и един много полезен миксер.
Гледайте на връщането в офиса като на една нова възможност за развитие, а ежедневието ви на Супермайка няма да избяга, защото вие винаги ще сте такава за детето си!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}