Съвсем нормален ден. Детето се тръшка за 10-и път днес, а аз призовавам всички сили на помощ, за да не избухна този път. Не знам с вас как е, но при мен това си е ежедневие. И понякога, признавам, ми е много трудно да запазя спокойствие. Някои го наричат бебешки пубертет, други - тантрум, а аз си го определям като "Няма ли да спреш да се тръшкаш най-накрая?!".

Истината е, че това е много често срещано поведение при малките деца между 1 и 4 години, тъй като те все още не са развили езиковите си умения и не могат да  изразяват желанията и нуждите си добре. Ако сме по-подробни, то за деца между 1 и 2 години проблемите се коренят в желанието да задоволят ежедневните си потребности - искат мляко, да ги преобуят или някоя играчка. Те обаче не могат да изразят тези свои желания и така започват да плачат. Когато възрастните не разпознаят лесно и бързо тези сигнали, то ревът скорострелно преминава в истерична криза. При малко по-големите деца тези кризи са по-скоро борба за власт. Децата на 3-4-годишна възраст са вече по-самостоятелни и ясно осъзнават своите нужди и желания. За сметка на това ги отстояват до край, пък каквото ще да става. И ако ние не се съобразим с това, техният отговор е един и винаги безкрайно шумен. Затова, приятели, днес ще ви споделя какви са моите тайни хитрини, които безотказно помагат в борбата с тръшкането.

Разбира се, вниманието е един от основните фактори в подобна ситуация. Важно е редовно да отделяме време за игра с нашия малчуган. Нека му позволим да поеме водещата роля при избора на дейността и да му отдадем цялото си внимание. Добре е да използваме всяка възможност да изтъкнем доброто поведение на хлапето. Колкото повече положително внимание получава детето, толкова по-голяма е вероятността то да повтаря добрите си постъпки. Психолозите съветват и да научим наследника си как да се справя с изблиците на гняв. Например - да вдишва и издишва дълбоко, да удря възглавница или дори да крещи в банята. Познато, нали? Това, разбира се, работи при по-големите деца, но пък дава много добри резултати, тъй като негативната енергия се освобождава по разумен и контролиран начин.

Но, да предположим, че вече сте прекарали няколко часа в забавни игри и все пак кризата настъпва. Детето вече е на пода в супермаркета и вдига толкова шум, че всички ви гледат. Тук идва един тънък момент. Специалистите съветват да го... игнорираме. Разбира се, освен ако физически не застрашава себе си или другите. Когато лишим ядосания мъник от вниманието си, детето ще установи, че не получава желаното и постепенно ще разбере, че с тръшкането си не постига търсения резултат. Ако сме у дома, можем да излезем от стаята и да настроим таймер за няколко минути, за да го проверим след това. Ако детето ни започне да удря, рита, хапе или хвърля неща по време на срива, то трябва незабавно да го спрем и да го извадим от ситуацията. Естествено, обясняваме, че да наранява другите не е приемливо. Отнемаме и привилегии, и го наказваме, ако е необходимо. Но без заплахи - колкото повече ги използваме, толкова по-малко ефективни стават.

 

Трябва да помним, че целта на детето всъщност е да общува с нас и да има цялото ни внимание. Ако кризата настъпи на обществено място, можем да го изведем навън и да му предложим да седне на пейка или в колата, докато се успокои. За някои деца избор като този може да помогне, особено ако липсата на контрол е причината за избухването. Ако детето се разстрои, защото сме му казали да донесе нещо, то все пак трябва да донесе исканата вещ, щом се успокои. Ако то излезе от релсите, защото сме му казали, че не може да има бисквитка, тогава не бива да му даваме бисквитката, след като сълзите спрат. След като детето ни изпълни исканото, важно е да го похвалим. В крайна сметка, това е положителното поведение, което искаме да помни и повтаря.

 

Както вече уточнихме, често тръшкането у децата е предизвикано от невъзможността им да изкажат с думи желанията си. Ето един трик, който научих от моя приятелка в Америка. Там е доста популярно да учат децата си под 2 години и половина на жестове, с които да общуват. Децата на тази възраст обикновено имат речник само от около 50 думи и не могат да свържат повече от две наведнъж. Общуването им е ограничено, но въпреки това искат всички техни мисли и желания и да бъдат удовлетворени. Затова, ако научим детето си на жестове, с които да изразява глад, нужда от внимание и ласки или умора, ще усетим голяма и положителна промяна в поведението му. 

От видеото можете да научите още няколко интересни метода, които специалистите препоръчват в кризисни ситуации. А в края на епизода ви споделям и личната ми класация с най-неподходящите и неудобни ситуации, в които моите деца решават да "се изявят". Желая ви приятно гледане, спокойни дни и до следващият път!