Ниската раждаемост вече е трайна тенденция в страната. Това каза в интервю за БТА д-р Донка Узунова, началник на Неонатологичното отделение към Втора САГБАЛ "Шейново" и председател на Контролния съвет на Българската асоциация по неонатология. Според експерта ражданията през последната година се наблюдава променено съотношение между половете - преобладават момчетата.

Според д-р Узунова в последните години диагностиката и грижата за майките и новородените е достигнала много високо ниво.

Д-р Узунова, запазва ли се тенденцията към намаляване на раждаемостта в страната?

Ниската раждаемост е трайна тенденция в България. Намаляването на раждаемостта е факт от последните 20 години. Ражданията в България за последната година са с около 4000 по-малко от предходната. Под 60 000 е за последната 2018 година, а през 2017 ражданията са били 64 359. От тях 31 354 са момичета, а 33 000 са момчета. Това означава променено съотношение между половете, различно от естественото, при което съотношението на новородените момчета към новородените момичета е 100:104. Тази промяна е във връзка с планирането на бременностите и тяхната диагностика, което включва и избор на пола на бебето, и се вижда, че се предпочита запазването на бременности с мъжки плодове.

Кога избират да раждат съвременните средностатистически жени в България? Какви фактори, по Ваши наблюдения, определят възрастта, броя на децата?

В болница "Шейново" раждат жени от цялата страна, без ограничение в предшестващата патология или срокът на бременността. През последните години ражданията при нас са от 2190 до 2360. Общото ми впечатление е, че не намалява желанието на хората да имат деца. Готовността за определен брой деца зависи от това доколко стабилни са отношенията с партньора. В един момент жизненото ни поведение започва да се определя от чисто биологичните ни нагласи. Да, българката ражда в по-късна възраст, но предимно в по-големите градове, при вече изграден професионален път. Най-ниската средна възраст зажените, които раждат за първо дете е в Сливен - 23,1 години, най-висока е тя в София, където жените раждат първо дете средно на 30 години. Средната възраст за страната е 28 години, като това е все още близко на естествения фертилитет. Раждане след 40 години има най-много в София, общо за страната 2000 жени са родили в тази възрастова група за 2017 г.

Как лекарите се справят с тези предизвикателства?

В последните години диагностиката и грижата за майките и новородените се развива и достигна много високо ниво. То се изразява в бързото развитие на пренаталната диагностика: откриване на вродени дефекти, превенция и предварителна консултация на генетичния риск за такива. Други положителни аспекти в развитието на родилната грижа са навлизането на феталната хирургия, изравнени със световните тенденции репродуктивна медицина и ембриология, високо ниво на акушеро-гинекологичната помощ и подобряване на организацията и високоспециализирана неонатологична грижа. Имаме случаи на спасени бременности, с придружаваща патология, които само преди по- малко от 7-8 години биха били предварително отписани. Все още в България не е включена в номенклатурата на специалностите специалността "Перинатология", но се оформя като дейност. Нейният обхват е грижата за плода от 26 гестационна седмица до третия ден след раждането. Което позволява да имаме положителен резултат и отгледани деца дори при особено рисковите случаи.

Чести ли са случаите с недоносени деца и как се развива медицината в страната в това отношение?

Процентът на родените с проблеми деца е близък до световната тенденция и обхваща между 10 и 12 процента от родените в болницата деца. Най-голям процент от заболяванията се падат на болестите на дихателната система, дължащи се на недоносеност и оттам незрелост на дихателната тъкан, което наричаме респираторен дистрес синдром. Под един процент са вродените аномалии. Изразено е намален броят на децата с вродени малформации, поради подобрената и добре развита пренатална диагностика - генетични тестове, фетална морфология. Такива почти не се раждат, а когато се запази бременността, сме подготвени с каква патология ще се срещнем и съответно с протокола за действие, което подобрява оцеляемостта на тези деца. В равнището на детската смъртност за страната, имаме постигнати много добри резултати. Тя е най-ниска от всички изследвани периоди, но пак е най-висока за ЕС. В болница "Шейново", е под 2.5 на 1000.

Продължават ли случаите на родилки, които желаят да раждат вкъщи или по различни т.нар. алтернативни методи?

Да, има такива случаи, като аз лично изразявам задоволство, че това не се превръща в тенденция. Разбираемо е, жените да се страхуват от този момент, но раждането в нерегламентирани условия, без осигурена помощ при спешност, не е решение. В условията на организацията на родилната помощ в България, ние, като общество, и в тесен смисъл, медицинските работници, не сме готови за това. Свидетел съм как е организирано това в света. Има регистрирани и точно регламентирани организации, които работят в стройна система, като част от мрежата за взаимопомощ при ражданията са болничните звена по АГ грижи. И всяко раждане в домашни или близки до домашните условия се намира под контрол и с възможност за предоставяне на спешна намеса при нужда. Имали сме новородени от раждания в къщи, в превозно средство или пред входа на болницата. При всяко едно от тези деца имаше нужда от една или друга намеса с различна степен на тежест. Страшно е не да родиш вкъщи, страшна е самооценката, че всеки би бил достатъчно компетентен да замести медицинско лице в осъществяването на помощ на най-близък човек. Рискът и отговорността за друг живот, без необходимата квалификация, не са преценени.