Отглеждането и възпитанието на децата не е лесно. Никой не е казал, че е. И никой не е казал, че ще бъде, преди да се заемете със сложната роля на родител. Определено по-лесно и по-полезно, както за вас, така и за децата ви, ще бъде да се замислите как и какво можете да казвате пред тях и какво не бива. Имайте предвид, че ако сами не си наложите цензура, от това потърпевши ще бъдат децата ви. Аспектите на родителското отношение към децата са много и един от тях определено са нещата, които казвате на децата си, за да ги похвалите, поощрите, напътствате и т.н. Като техен антипод, разбира се, идват онези изрази, които никой родител не бива да казва на децата си, но за съжаление много татковци и майки го правят. Имайте предвид, че една фраза, като "Никога да не се беше раждал!", казана дори случайно от вас, когато сте изнервени, може да се настани трайно в паметта и съзнанието на детето ви и то да го приеме като чиста истина.

Ето някои от тези реплики, които е по-добре да не произнасяте или поне е редно да помислите добре преди да ги "изстреляте" пред децата си.

Старай се повече!

Може дъщеря ви или синът ви да не се справят толкова добре в училище или в играта на футбол, която вие обожавате, но това не означава, че трябва постоянно да недоволствате от техните резултати. По-добре се опитайте да им помогнете, отколкото да им внушавате, че са неспособни и да ги обезкуражавате.

Сигурна ли си, че искаш да изядеш и това парче торта?!

Има някои майки (бащите по-рядко го правят, но се случва), които постоянно лишават децата си най-вече от сладки неща. Не е казано, че трябва да ги засипвате с торти, шоколади и бисквити, но казано по този начин, звучи повече като забележка, отколкото като препоръка. И много ясно, всеки родител го знае - ако купите на детето си шоколад и то го види, си е направо престъпление да му казвате да не го изяде.

Грешно! Грешно!

Случва ви се да проверявате домашното на детето си или да го изпитвате на урока за следващия ден. То се притеснява или не е разбрало добре, но вие, вместо да го попитате какво точно не разбира и да му обясните, започвате да крещите "Грешно! Всичко е грешно!" По този начин сривате самочувствието на детето си. То остава с впечатлението, че всичко, което прави, е грешно и е много вероятно да започне да крие от вас, че има домашни, само за да не чува този упрек.

Защото аз казвам така!

Да налагате волята си над детето, само защото сте по-големи и по-силни от него, не е най-добрата практика. Може би то ще ви послуша, може би ще се подчини, но така ще прекършите волята му самò да взима решения или ще стане податливо на чужди влияния и на други авторитети в бъдеще, които ще му нареждат какво да прави. Възможно е и да го превърнете в бунтар, който не се вслушва в нищо и никого. Освен това вие сте родители, а не преподаватели, за които понякога този израз е единственият начин да наложат волята си сред учениците си.

Казах ти, че така ще стане!

Когато детето ви има проблем, то няма нужда да чуе това от вас. Нито е успокоително, нито е поучително. "Казах ти, че ще се провалиш на изпитите! Казах ти, че ще те изключат от училище! Казах ти, че ще се разболееш като не носиш шапка!" и т.н. са изрази, които действат демотивиращо на детето, като му казват само едно, че вие по начало не сте вярвали в неговите възможности, а сте били убедени в неговия провал.

Ти си най-добрият/добрата!

Или по нашенски казано: "Нашето гардже е най-хубаво". Ако постоянно повтаряте на детето си колко е гениално, красиво и как другите деца нищо не струват пред него, ще го накарате да има голямо самочувствие, дори и възможностите му да не са толкова големи. И рано или късно балонът ще се спука, а детето, вече превърнало се в голям мъж или жена, ще бъде доста разочаровано.

Защо не си като сестра си/брат си?!

Ужасна грешка. Да поучавате едното си дете, сравнявайки го с другото. Така то остава с чувството, че вие не го обичате достатъчно, че сте по-доволни от брат му или сестра му. По този начин създавате съперничество между децата си, което изобщо не е градивно. Дори е възможно с такива изрази да провокирате в едното си дете далеч по-лоши чувства - на омраза към брат му или сестра му, впечатлението, че е отхвърлено и недостойно за вашата обич.

Не се притеснявай! Първият ден в училище ще бъде страхотен.

Може да си мислите, че това е окуражително, но фрази като "Не се притеснявай! Не се тревожи! Всичко ще бъде наред." по-скоро означават за детето ви, че не се интересувате от проблемите му и по-бързо искате да приключите темата, отколкото че се опитвате да го успокоите. По-добре е да изслушате какво детето има да ви каже. От какво се притеснява, какво го тревожи и да се опитате да му дадете съвет как да се справи със ситуацията, но съвет, различен от "Всичко ще бъде наред", което всъщност не е никакъв съвет.

Не искам да си играеш с Петьо. Не ми харесва това дете.

Вие не сте човекът, който трябва да определя кои да бъдат приятелите на детето ви. Може и да не харесвате Петьо или по-скоро баща му или майка му. Много често родителите прехвърлят собствените си дрязги и вражди върху децата си. Може да мислите, че той не влияе добре на сина ви например, но това не е начинът да го кажете. Защото в момента, в който произнесете тези думи, на детето ви ще му стане още по-интересно да си играе с Петьо и да ви прави на инат. Ако имате опасения, че някой от приятелите на детето ви му влияе зле, по-добре го попитайте "Защо харесваш Петьо? На какво си играете?" и т.н., вместо да му забраните да се вижда с едно или друго от приятелчетата си.

Не се прави така. Дай на мен!

Когато детето ви прави нещо, особено за първи път, по-добре го поощрявайте. Може и това да ви коства повече време или две-три счупени чаши, няколко изгубени инструмента, но то трябва да се научи все някога, нали?! Ако винаги му казвате, че не прави нещата добре, то ще остане с впечатлението, че за нищо не го бива. И, повярвайте ни, когато дойде моментът да искате той или тя да ви помогне с нещо, да ги научите на нещо, вече ще сте убили желанието им с фразата "Не се прави така! Дай на мен!".

Нямаш нищо твое в тази къща!

Някои родители живеят със схващането, че докато децата им не започнат да се осигуряват сами, не са личности. Но фактът, че финансово осигуряваме децата си, не означава, че ги притежаваме. И, ако желаем те да се научат да уважават останалите и тяхното лично пространство, трябва и ние да се отнасяме с уважение към тях от ранна детска възраст. Това включва да почукаме на вратата им преди да влезем, да не им се натрапваме, когато учат с приятели у вас и да не искаме да четем дневниците им. Вярвайте ни, понякога тийнейджърските дневници могат да бъдат страшни четива. Особено за родители!