Дори и да прочете всички написани до този момент книги, посветени на родителството, човек пак няма да бъде напълно подготвен за изобретателността, с която неговите деца винаги ще намерят начин да нарушат правилата. Добрата новина е, че в поне деветдесет процента от случаите непослушните му наследници ще го накарат да се усмихне, докато извършват поредната си беля или подхождат с хитрост, за да се измъкнат от задълженията си. Истината е, че с малчуганите никога не е скучно.

Като доказателство за това сме избрали няколко статуса, споделени от потребители в Twitter, които са изпълнени с остроумие и духовитост. Ето ги и тях:

Надявам се, когато малките децата ми пораснат да бъдат щастливи и успели личности, които могат да спят до късно, вместо да стават рано и да вдигат врява до небесата, събуждайки цялата къща призори.

* * *

Моята 12-годишна дъщеря си оправи леглото без да съм я помолила, сега чакам да видя какво ще иска в замяна.

* * *

Любимата играчка на малката ми дъщеря винаги е тази, с която по-голямата ѝ сестра си играе в момента.

* * *

4-годишните ми близнаци прекараха половината сутрин, крещейки по гласовия асистент: "Алекса, пусни тази песен! Алекса, кажи ми колко е часа! Алекса, какво е времето навън!" и т.н. След като най-накрая се отказаха и излязоха да играят навън, Алекса ме помоли да ѝ намеря нов дом, в който няма деца.

* * *

Ако искате да знаете колко е часа на всеки 10 секунди, просто купете на детето си първия му ръчен часовник. Работи безотказно!

* * *

Знаете ли кое отнема повече време от ентусиазирания разказ на едно дете, разказващо как е преминал деня му в училище? НИЩО!

* * *

Синът ми току-що дойде при мен и ми сподели, че страшно много харесва новите колички, с които днес са им дали да си играят в детската градина. Това, което той не подозира, е, че те всъщност са негови. Тази сутрин ги дарих на заведението, защото той отказваше да се занимава с тях в продължение на година.

* * *

Летните ваканции от училище на тийнейджърите излизат по-евтино, защото през тях те се нуждаят само от две хранения на тен, тъй като проспиват цялата сутрин и стават чак на обед.

* * *

Ако искам да накарам децата ми да поспят на обед, то всичко, което трябва да направя, е да им кажа да си изчистят стаята. Изведнъж нивото им на енергия пада до нулата и те имат нужда да полегнат.

* * *

Днес осъзнах, че да помолиш малката си дъщеря да отиде до съседната стая и да извика останалите членове на семейството за вечеря, всъщност означава, че я караш да крещи с пълно гърло имената им едно след друго, стоейки плътно до теб.

* * *

Още дори не съм сложила яденето във фурната и моят син започна да крещи: "О, не! Ще го изгориш!"

* * *

Децата ми току-що си направиха ДНК тест... оказа се, че те не слушат на 100%.

* * *

Ако се нуждаете от нещо, което да ви вдъхне увереност, то никога не показвайте ваши снимки от миналото на децата си... Това просто има обратния ефект. Научих го по трудния начин.

* * *

В случай че децата ви са придирчиви към храната и отказват да ядат, то просто ги помолете да ви помогнат да разпределите покупките от магазина... Очевидно тогава капризите им изчезват, заедно с половината от продуктите, които сте купили.

* * *

Аз: Учителят ти по английски език ми каза, че си се провалил на контролното днес.
Синът ми: Да, защото не знаех, че ще имаме такова.
Аз: Как така? Той не ви ли предупреди?
Той: Очевидно... но на английски.

* * *

Детето ми: Имам нужда от помощ с домашното.
Отивам да му помогна и 5 мин. по-късно то ми казва: Не, това не е правилният начин, сега ще ти покажа как става!

* * *

Когато тийнейджър ти каже: "Изчистих стаята си", да знаете, че той всъщност има предвид: "Натиках под леглото мръсните чинии, които цяла седмица трупам в помещението, заедно с всички дрехи, въргалящи се по земята от по-отдавна".

* * *

Аз към 5-годишната си дъщеря: Пускаш за пране дрехи на сестра си? Защо?
Тя: Не, мои са.
Аз: Сигурна ли си?
Тя: ВСИЧКО е мое!

* * *

Малкият ми син: Тате, какво имаме за вечеря?
Започвам да изброявам всяка храна, за която се сетя, защото не мисля да готвя, а да поръчам доставка до вкъщи.
Синът ми: Но аз не обичам нищо от това!

* * *

9-годишната ми дъщеря: Имам прекрасен ден!
Аз: Защо?
Тя: Понеже този на сестрите ми е ужасен.

* * *

7-годишната ми дъщеря: Скучно ми е.
Аз: Отиди да си играеш със сестрите си.
Тя: Точно в този момент не ми се води война.

* * *

Детето ми пуска телевизора още с отварянето на очите си сутринта.
Аз: Не трябва да гледаш телевизия веднага щом се събудиш.
То: Е, не мога да гледам, докато спя, нали?