Да научим детето да спре да се осланя на пелените е едно от онези неизбежни събития в живота ни като родители, чието споменаване ни кара да настръхнем. Признавам си, аз направо изпадам в тиха истерия, само като помисля, че за Илиана предстои точно този "сладък" момент.

С него могат да се сравнят само отучването от нощното хранене, махането на биберона и преместването на детето в собствено легло. Сигурна съм, че всеки родител знае за какво говоря и колко усилия са необходими, за да се постигне успех в тези "спортни" дисциплини. Защото да тичаш след детето с гърне в ръка по цял ден си е спорт, извинете. Оказа се обаче, че махането на памперса не е спринт, а по-скоро маратон. Маратон, който изисква издръжлива физика и силна психика на атлет. Не, не говоря за детето.

Като професионален атлет в тази област аз отдавна разбрах, че за да успееш в тази дисциплина ти трябва най-вече добра стратегия. Има едно важно условие, за да не обречем мисията на провал още преди да е започнала. Детето трябва да е готово за махането на памперса. Първият път с Алекс точно това ме спъна. Той не беше готов и всичките ми усилия отидоха по дяволите.

Въпреки че има малчугани, които са готови по-рано, децата обикновено показват първи признаци на готовност около 18-24 месеца. Първият от тях е, че детето започва да се крие, когато върши естествените си нужди в памперса. На тази възраст често децата започват да проявяват и любопитство към това, което възрастните вършат в тоалетната. Грехота е да пропуснете задоволяването на това любопитство веднага щом го забележите. А идеалното време да се отървем от памперса идва, когато той остава все по-дълго сух и наследникът ни дори се буди чист от следобеден сън.

Естествено, преди да се впуснем в това приключение, трябва да решим дали да приучваме детето да ходи на гърне или направо на тоалетната със седалка-адаптор. Изборът ни зависи от нашите предпочитания и най-вече от самото дете.

Да пропуснем гърнето и да се хвърлим направо на тоалетната си има предимство и то е, че не се налага детето първо да се учи на гърне и после отново да се учи на тоалетна. С две думи - двойна работа! Освен това ако нямате гърне, няма и да го миете, което за мен определено си е сделка на живота!

Все пак има деца, които се страхуват от тоалетната и от пускането на водата. Тук добър вариант е именно гърнето. Как да изберете най-подходящото можете да видите във видеото.

С гърне или без, остава въпросът как да избегнем неприятните "оцапани" ситуации.

Естествено всичко зависи от стратегията, която сме избрали. Някои родители разчитат на "естествената бебешка хигиена". Това е метод, в който от раждането на бебето родителите се учат да разпознават "знаците", които то дава преди да извърши естествените си нужди и го изхождат над мивка или гърне. Аз лично не съм фен на този метод пореди ред причини, с които няма нужда "да си разваляме апетита".

Ако и вие сте като мен, то има няколко други подхода към ситуацията, за които ще ви разкажа в днешния епизод. Само споменавам, че един от тези методи гарантира край на мъките след едва три дни.

Махането на памперса е процес, който изисква време и търпение. Много, много търпение. И много прах за пране. Някои деца успяват за ден, а при други нощните инциденти продължават с месеци. И не казвам години само за да не ви отчая. Без значение колко време ще отнеме на наследника ви да се научи, не забравяйте, че все някога ще го направи. Най-късно до 1-ви клас е готов! Така че не се притеснявайте! Сипете си чаша вино и заредете поредната пералня!