Днес за ученическите спомени и за това какво е училището за нея, ще си поговорим с Михаела Маринова - момичето, което сме гледали по телевизията още когато беше ученичка и певицата, за която последният учебен звънец не е бил чак толкова отдавна. Ето какво има да ни разкаже прекрасната Михаела:

За теб сигурно училището не е нещо, което е много назад във времето и сигурно спомените ти са много пресни, но какво си спомняш от този период?

Винаги съм обичала да ходя на училище и мисля, че ученическите години са един от най-хубавите периоди в живота на всеки човек. Когато пораснем, често се връщаме с носталгия към тях и мечтаем отново да бъдем деца, особено на 15-ти септември, когато разхождайки се навън срещнеш деца с букети. Аз винаги очаквах с нетърпение да приключи ваканцията, за да се върна в класната стая и да се видя със съучениците ми.

Родителите ти строги ли бяха? Що се отнася и до оценките?

Майка ми и баща ми през цялото време ми повтаряха, че много по-важно е какво ще запомня от наученото, а не каква оценка ще изкарам. Не са били строги с мен, но и аз винаги съм била прилежна ученичка. През годините баба много ми е помагала с уроците, за което ѝ благодаря.

Кой беше за теб най-трудният предмет в училище?

Вероятно няма да ви изненадам с отговора - математиката (смее се). Не ми харесваше да решавам сложни формули и да стоя с часове над сборника.

А любимите ти предмети?

Със сигурност литературата. Обичах да чета и да развивам теми. Философията и биологията също ми бяха много интересни.

С какви извънкласни дейности си се занимавала? Сигурно пеенето е било сред тях.

Ходих на салса танци, както и на уроци по пиано и цигулка. Това са инструментите, на които и до ден днешен свиря. След това се записах на хип-хоп танци, а на 10 години започнах да се занимавам и с озвучаването на филми.

Кои са учителите в твоя живот, които са те вдъхновили и ще помниш винаги?

Класната ми от 1-ви до 7-ми клас е страхотен човек. Тя успяваше да ни обедини и да ни научи да се подкрепяме и да сме задружни. От 8-ми до 12-ти клас много голяма роля в живота ми изигра учителката ми по математика.

Спомняш ли си първата си двойка?

Да, беше в 8-ми клас по география, защото учителката ме хвана да преписвам от атласа (смее се). След тази случка разбрах, че повече не трябва да го правя.

Сега продължаваш ли да учиш?

Да, уча "Музикално-сценична режисура" в Музикалната академия. Сега ще бъда трети курс и ми е страшно интересно всичко, което ни преподават. Колегите ми са много готини и ме подкрепят.

Как си обясняваш агресията в училище? Ти самата била ли си свидетел или потърпевш от агресия в училище?

Децата в училище винаги се карат и често между тях възникват спорове за доста нелепи неща. Според мен е от голямо значение как родителите възпитават децата си и дали ги предразполагат да споделят с тях. Понякога не можеш да избягаш от конфликта, но ако имаш силна връзка и доверие на родителите си, за да им разкажеш какъв проблем имаш в училище и те успеят да реагират адекватно, тогава може би нещата ще се подобрят.

Лошо е, когато връзката между децата и родителите се губи, детето задържа всичко в себе си и не споделя, което постепенно води до натрупване на проблемите и раждането на агресията, която рефлектира върху заобикалящите го.