Преди година младата учителка Полина Алексиева публикува гневен пост в личния си профил във Фейсбук, който за дни стана вайръл. В него тя изтъкваше недостатъците на системата, борбата на българските учители и проблемите, с които се сблъскват, препятствията, с които трябва да се справя един млад учител и ниското заплащане, което ограничава възможностите за пълноценен живот. Година по-късно се срещаме отново с нея, за да разберем какво се е случило през този период, има ли промяна и в какво се изразява тя.

Поли, здравей, измина около година от поста ти, в който разобличи образователната система у нас. Какво се промени - обективно със системата и субективно за теб?

Обективно в системата има доста промени - нови учебни програми, нови стратегии за подобряване на образователния процес, инициативи за привличане вниманието на нови педагогически кадри, електронни дневници, по-модерни и актуални учебници, и разбира се, изпълнено е обещаното увеличение на учителските заплати с 20%, като се предвижда още едно увеличение до 2020 г. Субективно за мен - пак застанах зад учителското бюро, но този път по музика.

Как стана така, че смени философията с музика?

Философията и музиката са били моите най-любими занимания още от малка. Радвам се, че имах смелостта и куража да наградя тази своя любов с повече знания в университета. След като вече бях зад учителското бюро по философия, исках да видя какво е и по музика. Определено е различно.

На какви деца преподаваше и какви са приликите и разликите в преподаването на музика и на философия?

По философски цикъл преподавах на по-големи ученици от 8-и до 11-и клас (от 14 до 17-годишни), а по музика от 5-и до 9-и клас (от 11 до 15-годишни). Доста се различават двата предмета като методика, подход на преподаване, начин на планиране на урока, организиране и провеждане на часа. Часът по философия е предимно разказвателен, дискусионен, диалогичен. Учениците са по-големи, работи се в посока и развитие на критично мислене чрез анализи и дискусии. Докато часът по музика е динамичен, музикален, шумен. Учениците са по-малки. Разсейват се по-често. Започва с урок, а после с разпяване и пеене. Приликите и в двата предмета са, че се възприемат една идея по-леко като учебен материал от учениците, но тъкмо това е и предизвикателството на учителя. Той трябва едновременно да запази тази лекота у децата и да изпълни ефективно задълженията си по учебния материал, както и задължително да следи за спазването на правилата, реда и дисциплината.

Преди година следваше и поп и джаз пеене. Как се развива тази твоя страст и какво ще се случи с учителската професия, ще продължиш ли да преподаваш?

Да, завърших успешно магистърската си програма. В момента се изявявам и като вокален педагог. Работя по философски авторски песни. Продължавам с преподаването. Учениците ми носят много позитивни емоции.

Смяташ ли все още педагогическата професия за свое призвание и дойде ли ѝ времето, защото преди година казваше, че "не ѝ е сега времето"?

Дете съм на педагози. Явно го нося в себе си, защото каквото и да става, аз отново попадам зад учителското бюро. Дали по случайност, дали по заместване, дали поради някаква кауза или благотворителност, просто се оказвам там. Получавам много позитивни отзиви от учениците. Казват, че им помагам. Това е идеята.

Преподаването за теб е...

Да пре-по-давам. Да предам учебния материал, подавайки информацията интересно, така че наистина да съм дала. Това е рационалната част.

А музиката?

Тя е моята ирационална природа, дълбоко чувствена и емоционална.

Какви са най-смелите ти мечти за българското образование?

Иновативна и модерна училищна база с много възможности, удобства, библиотеки и техника, която да служи в полза на образователния процес, съвременни и приложими в настоящето учебни материали и планове, електронни дневници, лесен и бърз достъп чрез приложение с всички родители, лесна комуникация между учител - ученик - родител. Лесен и достъпен транспорт до всяко училище. Високи заплати и висококвалифицирани преподаватели. Нови предмети, като роботика, журналистика, мултимедия, маркетинг, реклама, финансова независимост, емоционална интелигентност, бизнес планиране, кариерно ориентиране, актьорско майсторство, танци, спорт. Много извънкласни дейности като плуване, карате, пеене, рисуване, писане, всякакви видове танци, клубове по дебати, йога. След години нашите деца ще бъдат на пазара на труда и трябва да придобиват знанията и уменията на съвремието. Изобщо, училищният живот да бъде една вълнуваща и динамична среда за обучаващият се млад човек, който ще изгради една стабилна основа, от която да тръгне целеустремен и с ясна визия към своето бъдещо развитие и социална принадлежност. Там трябва да вложим най-много. Качественото средно образование е в основата на едно качествено гражданско общество.

Ако можеше да промениш три неща в него тук и сега, кои биха били те?

Иновативна учебна база, по-високо заплащане на учителите, по-малки паралелки - до 15 ученици в клас.

Видяхме се преди година. Виждаме се и сега. Как си представяш ситуацията, ако се срещнем отново през 2020 година?

Представям си, че ще си говорим отново за още интересни промени, касаещи удобството и по-добрите условия за развитието на децата ни. Аз съм песимист в краткосрочен план и оптимист в дългосрочен.