Тя обича да чете. Предимно сюжети с убийства. Той - да се вижда с приятели и да експериментира с рецепти от италианската кухня. И двамата са на осемнайсет. Преди няколко дни завършиха Софийската математическа гимназия.

Ивана и Ники са сред онези над 49 хиляди дванайсетокласници, които прекараха последната година от средното си образование вкъщи. Но отидоха на бал. И то след традиционното за гимназията нестандартно изпращане, този път с парти по бански, с хавлии и с пяна до коленете в двора на училището.

Това, което предстои и за двамата, е да заминат в чужбина. Затова решихме да им зададем по няколко въпроса, преди да тръгнат.

Как бихте описали отиващата си учебна година с 3 думи?

Ивана: Необичайна, натоварваща, неангажираща откъм учебния материал.

Необичайна, защото не изглеждаше по начина, по който всеки ученик си представя да му протече последната година в гимназията. Въпреки че е обществена тайна, че дванайсетокласниците рядко стъпват в училище (особено втория срок), ние ходихме само когато класът ни не беше карантиниран или нямаше заповед от Министерството. Нямаше го това ходене по стаите и крещене на "и кой каза", последвано от броене до 12, но поне изпращането ни следваше традицията на СМГ.

Беше си и натоварваща, поне за мен, защото се нарамих с повече извънкласни дейности, отколкото можех да понеса. Главен редактор на училищния вестник, съосновател на училищния литературен клуб, активно участие в две неправителствени организации, а да не споменавам кандидатстването за университети и подготовката за матурите.

Въпреки това онлайн обучението е сравнително по-лесно от присъствената алтернатива, на която бяхме свикнали толкова много години. Не бяхме особено ангажирани от взимане на нов материал, което ни даде възможност да наблегнем на личните си цели и интереси.

Ники: Свободна, преломна, нестандартна.

Свободна, защото нямаше прекалено голямо напрежение и имах предостатъчно време да се виждам с приятели. Матурите не изискваха кой знае колко много подготовка, тъй като самите те са лесни. 

Преломна, защото покрай навършването на пълнолетие и COVID изолацията си дадох сметка за някои неща и преосмислих част от светогледа си. Осъзнах кои приятелства искам да поддържам и кои предпочитам да сведа до познанства.

Нестандартна, защото допреди 2 години въобще не си и представях, че 12 клас за мен може да изглежда така. Партита, редуцирани до минимум, покрай пиковете дори нулеви, както и ходене на училище присъствено може би не повече от 30 процента от времето. Определено липсата на социален контакт не беше от най-приятните неща за един 18-годишен.

Какво беше най-полезното от затварянето ви вкъщи по време на учебната година?

Ивана: Най-полезното беше, че като че ли успяхме да обърнем внимание на истински същественото за нас, а именно подготовката ни за след гимназията. Доста успяха да се фокусират върху взимането на ниво по език или върху ученето за кандидатстудентските изпити, или върху ориентирането за специалност, както е в моя случай.

Разбрахме колко много време губим в училище, в градския транспорт и с почивките, които си даваме след учебния ден. Вкъщи бяхме истински продуктивни, защото, ако трябва да бъда честна, никой от нас не е стоял пред компютъра от-до по време на час. Всеки се занимаваше с други дейности, които му бяха по-важни от внимателното слушане по предмет, който не отговаря на интересите му и не би му помогнал за в бъдеще.

Ники: Най-полезното от затварянето вкъщи беше излишъкът от време, който можеш да вложиш в себеразвитие по много различни начини. Това обаче е нож с 2 остриета, защото един 18-годишен, оставен на самотек с много време, невинаги намира мотивация да го използва правилно, въпреки че е полезно за него от всякаква гледна точка. А когато имаш много време и не правиш нищо с него, това се отразява зле психически.

Друго полезно нещо беше, че тази ситуация те кара да премислиш някои неща и да осъзнаеш кои са важните неща в живота.

А какво беше абсолютно непоносимо по време на това затваряне?

Ивана: Не искам да звуча неблагодарно, но най-непоносимата част беше да бъда затворена вкъщи с цялото семейство. Преди епидемичната обстановка нашите ходеха на работа, а с брат ми сме винаги различни смени, т.е. определено имах някакво време на разположение само за себе си и можех да се концентрирам или да си почина без силната музика, която кънти по цял ден; бученето на прахосмукачката; или пък гневните изблици, провокирани от видеоигри.

Ники: Непоносимо беше да не можеш да се видиш с приятелите си. Всичко останало са малки лишения.

Колко пъти успя да целунеш момче/момиче през тази учебна година?

Ивана: Точно в началото на учебната година си хванах гадже, тъй че съм им загубила бройката...

Ники: Без коментар ;)

Защо не искаш да останеш да учиш в България?

Ивана: Винаги съм смятала, че ще уча в чужбина. Покрай коронавируса и 12-ти клас започнах да се замислям, дали да си остана тук - все пак в момента живеем в необичайни времена. Дори съм приета в Американския университет в Благоевград с пълна стипендия.

Но имам чувството, че сега е моментът, в който, ако имаме възможността, трябва да излезем навън и да видим света. Навън има повече възможности, определени сфери там са на по-високо ниво от тук. Особено специалността, която съм си намислила аз - философия, политика и икономика. Разбира се, това не означава, че няма да се върна обратно.

Ники: Не искам да остана да уча в България по много причини. Аз ще следвам медицина и една от тези причини е много по-напредничавото образование в Германия, както и богатата материална база.

Освен това, дори да се абстрахираме от общата медицина, системата за специализация в България е така устроена, че тя буквално гони лекарите навън, което го наблюдаваме ежедневно с пустеещите болници, закритите отделения и т.н.

Надявам се, че тъжната картинка, която е българското здравеопазване (особено извън София), която ще става все по-тъжна, ще накара политиците да се сетят, че това не може да продължи така, и да се започне работа по реални реформи в сектора, които да мотивират мен и много други като мен да се върнем в България.

Какво ще бъде първото нещо, което ще направиш, когато минат всички изпити и се събудиш в ден, в който имаш цялото свободно време?

Ивана: Ще се наспя. Ще наваксам дванадесетте години, посветени на стрес и недоспиване, тъй като аз още от първи клас ходих на състезания по математика.

Ники: Ще отида в хубав ресторант с приятели и ще се насладя на вкусен обяд или вечеря, без да мисля за каквото и да било друго.