Те са любов от първо слушане. Те са "Джуниър Бенд" - детският духов оркестър на СУ "Емилиян Станев", Велико Търново. 

Много е вероятно вече да сте ги слушали, тъй като популярността им в последните години расте с епидемични темпове, а заразяването с тяхната музика е гарантирано. Дотук обаче с аналогиите с пандемията, защото на фона на повсеместната угнетеност, те са глътка свеж въздух. Повече за магнетичната им музика, както и "неща от кухнята" ни разкрива ръководителят им - Йордан Цветанов.

 

Ако днес оркестърът е модерен и атрактивен, а децата обожават музиката, която свирят, то невинаги форматът им е бил такъв. През 2011 г. диригентът им Йордан Цветанов поема училищния духов оркестър като наследство от преподавателя си Иван Иванов. 

"Шест-седем години имахме друга концепция - да зарадваме родителите и приятелите на родителите на децата, те да харесат репертоарно нещата, а и заради асоциациите, че всяко училище е имало духов оркестър, пък сега са останали малко. Ходехме всяка година на различни фестивали за духови оркестри, но заради некоректно оценяване децата бяха много разочаровани", разказва диригентът. 

Разочарованието обаче води до промяна на цялата концепция на оркестъра, която към днешна дата вдъхновява децата. Започват да си избират репертоара сами, поглеждайки към първопроходците в тази област - американската група Lucky Chops и немската Мeute. И двете групи обаче са от по шестима души, и колкото и децата от Велико Търново да харесват музиката им, иска много работа преди тя да зазвучи добре в аранжимент за 33-ма, колкото са "Джуниър Бенд".

"През 2014 г. ми изглеждаше като нещо много сложно и непостижимо за нашите деца. Решихме обаче да пробваме. Видяхме, че нещата се получават, особено когато те ги харесват. Изместихме маршовете с по-различни неща, които децата сами избират. Понякога, за да разработят дадено парче, им трябва време да узреят за него. Едно от парчетата на Мeute ни отне година, докато зазвучи, както бихме искали", разказва Цветанов.

Любопитното е, че всички всички деца в оркестъра са на различна възраст. Най-малкият е трети клас, което не му пречи да се труди наравно с по-големите. 11-класник от оркестъра пък вече сам съставя композициите. 

Прави впечатление с какво обожание и уважение към труда им, говори за тях ръководителят им. Казва, че именно положените от децата усилия го вдъхновяват:

"За да излязат на сцената за едно парче от три минути, никой не вижда годините труд, които стоят зад едно детенце. Децата си имат своите спадове, докато израстват си имат различни периоди, през които минават и музиката може би не е водеща през цялото време, но те по някакъв начин запазват това нещо и се изграждат като много отговорни хора". 

Усилията дават резултат. Освен международни прояви на различни сцени по света, те правят и турне из България, заедно с един от най-популярните изпълнители у нас - Графа. А журито на "България търси талант" им даде четири пъти "Да" при първата им поява през тази година. Видеата на "Джуниър Бенд" във Facebook пък се споделят по стотици пъти. 

"На сцена с Графа е нещо много сериозно, много предизвикателно и много хубаво. Те се докоснаха до един от най-големите, занимаващи се с такъв вид изкуство. За нас беше невероятно преживяване. През лятото направихме и негова песен с наш аранжимент за духов оркестър и той я хареса много. Направихме и клип, беше много интересно.

Но най-важното за децата е, че почувстваха как трябва да се държат на сцена. Сценичната треска стана по-различна, очакванията от тях се завишиха, заради което пък започнаха повече да се трудят. Така че, беше много ползотворно. Освен това Графа ги накара да се чувстват като колеги, не като деца, за което сме му много благодарни. Вече се чувстват повече като артисти". 

"България търси талант" е друг вид предизвикателство, от което децата също черпят полезен опит. 

"Поставяне на такъв вид сцена, където няма публика, а само камерите и четиримата от журито и екипа, който помага за всичко, е малко по-различна изява за тях. Според мен беше необходима, за да надградят сценичните си изяви и самото усещане за изява. Когато работят с хореограф, с осветление, с озвучение е много по-сериозно. Всяка грешка се чува.

Дори във визуален аспект, ако нещо сбъркат или някои не е в такт, това се вижда. Ако концертът е един миг от първото до последното парче, то когато в три минути трябва да представиш максимума, на който си способен, подготовката е много по-различна. С участието им на полуфинала вече нещата са много по-различни за тях, но са амбицирани да дадат 120% от себе си", разкрива още Йордан Цветанов. 

Ако спечелят наградата, ръководителят им би ги завел във всяка столица в Европа, но без предварително обявен концерт, а просто, за да види спонтанната реакция на хората: 

"Това го направихме в Италия. Експериментирал съм за колко време могат да съберат 500 души да ги слушат. Свирим например на някой площад и за около 6-7 минути те събират 500 човека публика. Много е интересна и реакцията на публиката в България. Когато излезем на улицата, много от хората смятат, че те не са от България. Оставих ги в Пловдив преди две години и седнах отстрани да ги слушам. Един дядо дойде и ми каза: "Откъде са тези деца? Не може да са българчета!". 

Какво им носи цялата тази популярност? Според Цветанов децата стават по-амбициозни и по-прецизни в труда си. Започват да изпипват повече нещата и дори самоподготовката им вкъщи се променя в положителна посока. Отделно много деца изявяват желание да се запишат в оркестъра и да се занимават с музика. 

"За мен това е най-хубавото нещо и може би това целяхме - с друг репертоар и с тази популярност, която добиха децата, още повече деца да започнат да се занимават и в училище с музика". 

А какви са предизвикателствата, пред които оркестърът се изпрвавя? Техният диригент предпочита да не се оплаква, но споделя:

"Стремим се всичко да е позитивно и дружно. Единствено може би трябват повече преподаватели, които да мотивират децата. Сега моят преподавател се върна да ми помага в училище. Аз например много дълго се питах как мога да надградя това, което правим и да стане оркестър от 100 човека например или дори повече. Питах се как успяват в другите държави. Открих, че това става с школа и с традиции. Мисля, че и при нас това ще проработи, особено за тези, които са минали през нашата "мелачка" - когато децата от оркестъра завършат професионалното си обучение в някой университет и се върнат и започнат те да помагат на мен. 

Когато са минали през това нещо и са видели плюсовете и минутите, ще се върнат със свежи и идеи и тогава вече може да им предам щафетата да продължат. Така, както ми помага моят преподавател, и така както догодина едно момче, бивш наш ученик, завършил университет в София, се връща да помага на мен. Досега каквото сме си наумили, горе-долу ни се случва, но има още какво да се желае, може да стане още много по-мащабно, красиво, професионално и зареждащо".

През годините са търсили варианти за допълнително финансиране, най-вече за да обновяват инструментариума си. 

"Оказа, че нямаме много голям успех с него. Благодарение на нашата директорка - Кина Котларска, нещата се промениха. Тя повярва в децата и с различни средства - повече от училището и малко странични, в момента сме постигнали всичко, което ни трябва като инструменти. Винаги може и по-добре, но това е добра основа на това, което ни трябваше. Няма инструмент, който да ни липсва, няма нещо, на което да ни е отказано.

Тази седмица завършиха и актовата зала в училището, където направиха ремонт и отделиха средства и за озвучаване на оркестъра. Нещата са невероятни. Вече можем да боравим със звук за голяма сцена. Всеки си има микрофон и необходимата апаратура, която да го озвучава. Прекрасна работа! Не мога да бъда по-щастлив от това нещо, което се случва в училище. За някого това може да звучи смешно, но за мен това е много". 

Като всички, и децата от оркестъра минават през пандемията и затварянето. Ръководителят им забелязва, че когато през май миналата година се събират отново след няколко месеца опити да свирят онлайн, децата са забравили да се слушат едни други.  

"На 1 май се събрахме отново в двора на училището. През цялото време правехме плахи опити с онлайн съвместно свирене, което май никой в света не успя да го направи. Появиха се някакви видеа, които се вижда, че са сглобявани после. Да свирят едновременно по този начин е много трудно, най-малкото защото енергията липсва. Та когато се събрахме отново, 90% от децата се бяха упражнявали вкъщи, но забелязах, че бяха забравили да се слушат един друг. Ансамбълът беше изчезнал. Трябваха ни много репетиции, докато си възвърнат това да се съобразяват един с друг и да се балансира оркестърът".

А вместо финални думи, ви оставяме да се потопите в тяхната музика: