Иван Москов е роден на 24 декември 1987 г. в София. Син е на актрисата Мая Новоселска и режисьора Теди Москов. Режисьор и оператор на музикални клипове на известни изпълнители, реклами и късометражни филми. Видеото му към сингъла "Pora Sotunda" на "Мистерията на българските гласове", в което участва Лиса Джерард от дуото Dead can dance, печели награда на фестивала Moscow Shorts и още няколко отличия, включително в Лос Анджелис. Част е от групата за експериментални проекти Association of Self-Motivated Artists, която, за негово съжаление, вече не съществува. Като ученик сменя 7 училища, макар да не е хулиган. Учи операторско майсторство в "НАФТЕКС Кръстю Лафазанов", както сам го нарича. Но не се дипломира заради "репресивното" отношение на тогавашния декан на факултета към неговите "творчески изблици" да бъде режисьор и оператор на творбите си. И понеже му забраняват, "а аз най-много обичам това", просто напуска...
- Вашите не бяха ли против, или приеха твоя бунтарски дух?
- Нашите - стига да съм жив и здрав, за тях е добре. Нормално го приеха. Естествено, подтикнаха ме няколко пъти да си завърша образованието, но мен ме хвана бачкане и оттогава все така...
- Кои са най-успешните ти проекти?
- Това е хвалипръцковщина. Хората, ако се интересуват, ще видят какво съм направил. Не мога да говоря за собствените си неща, които не харесвам. Може би има едно - най-скорошното, което ме кефи истински. И то не толкова, защото аз имам пръст в него, а по-скоро защото Господ имаше пръст в него - без никой от нас да се пъне, имаше хиляди предпоставки тотално да не се случи, но всяка от тях беше преодоляна с неимоверна лекота и стана - това е клипът за "Мистерията на българските гласове" (вижте видеото след интервюто).
- Много си скромен... А разбрах, че за малко да работиш с Prodigy. Разкажи повече...
- Преди всичко новината около тях е, че се самоуби фронтменът им Кийт Флинт... Иначе - преди 7-8 години на Spirit of Burgas се направих на мениджъра на бандата, нацепените батки от охраната на входа за бекстйжда не можаха да разпознаят не толкова добрия ми английски акцент и аз просто си изцепих през входа, говорейки на бритиш инглиш. Те ме гледаха малко странно, но аз си влязох отзад, отидох при Лиъм Хаулет и Кийт Флинт и им казах: "Здравейте, аз съм ваш почитател". Не им се натисках, за мен беше достатъчно да ги видя. Но тогава Лиъм, неочаквано за мен, прояви интерес, пита ме с какво се занимавам. И аз им подшушнах, че имам идея да снимам игрално-документален филм за тях, който трябваше да е свързан с техен нов албум. И тогава те ме свърза с техния мениджър.
- Истинският...
- Да, точно. Комуникирахме, ходих до Лондон, обаче изпуснах малко техния тайминг, защото излизането на албума предстоеше много скоро, аз изобщо не бях готов. И така се изгубихме, за съжаление.
Иначе последният им клип, който дори не знам дали ще излезе след смъртта на Кийт, беше сниман в България - но без тяхно участие, за тяхно парче, което групата даже още не е обявила. Аз нямах нищо общо, но понеже съм фен, помолих организаторите да ме вкарат като фотограф на терен. Така отидох с едно лентово апаратче и си щраках кадри.
Иначе, още преди да се случи това, исках и още искам да ги изненадам - да им подаря един клип, който е нещо като трибют за тях и по-специално за Кийт. Клипът е малка история с едно момченце, супер деветдесетарски като драматуригична структура, аз си падам по стария вид разказване и визуализация. Понякога си мисля, че съм леко демоде. Нищо общо с тези бюджетни красиви клипове в днешно време, с крещящи инсталационни кадри. Аз искам да има супер просто стори. И по една случайност, част от това, което съм измислил като история, съвпада с част от живота на Кийт, с начина, по който се държи, и отношението му към света. Така че те няма да участват, освен ако не изявят желание, но най-малкото трябва да хвърлят боб, за да разберат, че имам такива намерения...
- Очевидно си от малкото българи, общували с Кийт Флинт, как го усети - наистина ли би могъл да сложи край на живота си заради жена, пък била тя и японска диджейка, както се твърди?
- Имам свое обяснение, което може изобщо да не е вярно, но си мисля, че говорим за човек, натоварен с имидж, който не го оставя да се развива и да върви напред. Ако си Кийт Флинт много трудно можеш да излезеш от това амплоа, до края на живота ти всички ще искат този образ - на Кийт Флинт. Няма какво да говорим за него, той е абсолютен революционер в тази музика. Но ако изведнъж си дадеш сметка, че искаш да си не този, а друг, става малко дуалистично, изпадаш в нещо като биполярна депресия - надъхваш се, че трябва да си този, обаче вътрешната ти същност ти казва, че не си, че можеш да си друго. И тук идват много въпроси - правилно ли си направил нещата навремето, защо това те е докарало дотук? Почва една лавина, която може би е довела до това решение. Съмнявам се, че е само заради любовна драма, много банално изглежда за него.
Фреди (лека му пръст)...
Снимка: Личен архив- А харесваш ли българска музика?
- Да, кефят ме много неща напоследък. Преди години бях фен на Babyface Clan и Panican Whyasker, те са лудница. Но след време си дадох сметка, че до голяма степен са повлияни супер много от Запада, в което няма лошо, това е период, който е задължителен и е много истински. Но после си казах, чакай бе - къде е българската музика? Не народната, не поп фолка, защото и той не е български, той е някаква сръбска измислица за плескавици и вино. И макар че като кажеш думата "българска", която е попила страшно много негативни емоции, вече има и добри примери. Първият проект, който ми направи впечатление, е Стругаре - това е иновативна българска музика, друг вид пънк, макар изобщо да не прави пънк, той е поет, уличен поет, бард - личи му, че не го играе това нещо.
Другият е Жлъч - 100%, той е тотален, класа, според мен никога не е имало толкова добър БГ хип-хоп изпълнител. Аз даже от време на време му звъня в екзалтирани състояния, да му споделям глупави мои идеи за музикални видеоклипове...
Има и още един много добър - Григоров (Илия Григоров), но двамата не могат да се сравнят, различни са.
Сещам се и една страхотна група - The Bedlum Club, тя е интернационална - барабанистът е руснак, клавиристът - французин, басистът - ирландец, ако не се лъжа, а момчето на конгите е българин. Нямат вокал, свирят постфючъристик синематик пънк, както сами се определят...
Лошото е, без да искам да обиждам никого, затова няма да споменавам имена, че има български банди, които са добри музиканти, имат талант, но продължават да имитират чужда музика.
- Нямат идеи ли?
- Идеи имат. Може би им липсва смелост да ги осъществят. Много е трудно в една държава, която награждава артистите с арогантна незаинтересованост, да си смел. Но това, че много се кефиш на нещо, не значи, че трябва да го копираш постоянно, намери своите изразни средства... и в хип-хопа например е пълно с отвратителни имитатори. На мен са ми интересни артисти, които се променят, а не които затвърждават нещо и тъпчат на едно място. Мога да кажа, че аз бих искал да съм такъв, но не знам дали мога да го постигна...
- Хареса ли ти тогава новото парче на Ицо Хазарта, който доста се различава като стил от Жлъч и Григовор и някои го критикуват, че повтаря едно и също?
- Ицо Хазарта винаги ще е Ицо Хазарта. Е, новото му парче не ме изненада, но той и не се е стремил да ме изненада, той си прави музика за неговите хора. Аз слушам "Ъпсурт", откакто излезе "Боздуган" (първият албум на групата, 1999 г.) - чуваше се от всяка кола, която минаваше покрай мен, от заведения. Никога няма да забравя как тази музика звучеше на фона на залязващите наркомански 90-те, когато зад всяко училище имаше ученици, които се шприцват с хероин, и пафкащи марихуана скинове...
- Като говорим за българска музика, няма как да не те питам за българското кино...
- Българското кино е в супер подем. Поне се правят филми, а и имаме много яки. На мен много ми хареса "Ага" на Милко Лазаров, не само визуално. Това, което много ме изненада, беше как всъщност, без да си от онова място, можеш да предадеш усещането, чувството на живеещите там хора, на тоя лед, който е сковал цялата земя, по брилянтен начин. Аз съм фен на Лазаров още от първия му филм - "Отчуждение". Изобщо - падам си по по-отделени от масовката неща.
Но не смятам, че проблемът на българското кино е в актьорите, а в режисьорите. Актьорът не е някой, който идва да ти налепи плочките. Така че, ако си режисьор, твоята работа не е само да събереш екип и той да изпълнява каквото му кажеш, а да изкараш от актьорите онова чувството, с което искаш да заразиш лентата си. Има много талантливи и не толкова талантливи, но попаднеш ли на режисьор, какъвто и да си, той ще изкара от теб каквото трябва, ако е добър. Аз съм много далеч от това. За мен ниво в българското кино е "Лачените обувки на незнайния воин" (на легендарния режисьор Рангел Вълчанов - б.р.). Но днес ми липсват деца в главните роли, а не оформени актьори, вече няма филми като "Таралежите се раждат без бодли", "Куче в чекмедже" (сценарист, както и на "Горе на черешата", е баба му - известната писателка и драматург Рада Москова - б.р.). Затова ми е много интересно да гледам новия филм на Драго Шолев - "Прасето" - той е с деца.
Аз самият работих с деца без родители от домовете в Габрово (роден град на Рада Москова - б.р.) - измислих си една система за личностно развитие чрез кино - гледаме филми, пишем собствен сценарий и накрая снимаме наш късометражен филм, вдъхновен от различни сцени, които са им направили впечатление. Така децата реално влизат в кухнята, някои играят в ролите, други помагат на осветителите... Беше много хубаво. Една година ходех всяка събота и неделя.
- Това е страхотна идея! Ще я осъществиш ли пак?
- Като му дойде пак времето (ако му дойде). Сега имам две мои още малки деца и е малко трудно да се грижа и за други.
В село Маджаре с двете щерки
Снимка: Личен архив- А какво мислиш за успеха на Димитър Маринов, който участва в спечелилия "Оскар" за най-добър филм "Зелена книга"? Беше приет противоречиво...
- Ами не знам... има персонаж, чисто актьорски се е справил много добре, има лице за кино, камерата го обича. Има и други актьори, които знаят руски и са музиканти, така че явно не е избран само заради това за ролята. Но той се появява толкова за кратко, така че - чак пък голям успех...
- Прочетох, че преди няколко години си казал, че имаш идея за сюрреалистичен филм. Докъде го докара?
- Пиша го този сценарий, но е много трудно, защото няма логични връзки, много е асоциативно. Тоест - би го направило негледаем. Аз не съм от тези, които смятат, че киното е бизнес. Много хора го правят, за да стават известни и да печелят пари. Това, което аз усещам за киното, е, че то би трябвало да изразява твоя поглед към реалността. А моят поглед е магичен, донякъде сюрреалистичен. Тоест - не искам да се съобразявам с това, което публиката ще хареса и би искала да гледа. По-скоро бих казал - публиката да си гледа bTV, пък който се самомотивира да излиза от течението, ще гледа това, което съм направил (ако въобще го направя).
Кръстина - вдъхновение и съпруга на Иван
Снимка: Личен архив- Явно ще правиш филм за удоволствие, но ще трябва да почакаме да видим как ти се е получил...
- Да, и причините са много - едната е чисто финансова, разбира се. Погледнахме кои филми са спечелили евросубсидии в цяла Европа - ами 90% от тях с бежански конфликт в сюжета. Явно не може да се дадат пари за нещо, което няма общо с реалността. Изобщо тенденцията във филмите е хиперреализъм. Тери Гилиъм изчезна от киното, не стига само последният му филм, който все още не съм успял да гледам, но съм сигурен, че ще ми хареса, аз съм му голям фен.
- А кои актьори би избрал да участват в твоя филм?
- Никаква представа нямам. Актьорите идват в последствие, историята е първа. Аз нямам любими актьори, за мен любимият е този, който успее да ми предаде някакво чувство от екрана.
- Баща ти не ти ли помага, той е доста шантав, какъвто явно си и ти?
- Не, изобщо. Просто сме много различни. Той е шантав по друг начин. Чисто стилово много се различаваме, аз не владея изобщо това, което той може.
- Налагало ли ти се е да опиташ да избягаш от "сянката" на талантливите си родители, за да те познават хората с твоето име, а не като сина на Теди Москов и Мая Новоселска?
- Искаш да избягаш от някой или нещо, ако не искаш то да е било част от теб. Немците все още бягат от нацизма, а и сигурно винаги ще бягат. Аз няма от какво да бягам. Ако сам не можеш да си извоюваш да не ти казват сина на Теди Москов и Мая Новоселска, значи няма никога да можеш и си го заслужаваш - трябва да ти казват, че си сина на Теди Москов и Мая Новоселска. Дядо ми Стефан Москов, лека му пръст - баща на баща ми Стефан Москов (истинското име на режисьора - б.р.), той беше уникат, но заради комунистическия режим е бил спиран да работи като композитор и музикант. И в края на дните си, след като беше осъзнал, че няма как да се развие - започна да се представя с доза шега: "Аз съм бащата на Теди и мъжът на Рада". Така че, разбира се, някои възприемат това, че съм син на майка си и бащи си като сянка, други - като трамплин. И няма какво да се лъжем - аз познавам всички, не може просто някой да звънне например на Камен Донев и да му каже: "Камене, може ли да участваш в нещо, което ще снимам?". Познавам из основи и този вид изкуство, с което също съм много облагодетелстван и затова съм изключително благодарен, че е ми се е случило.
- Сигурно е било страхотно да присъстваш на репетициите на постановките на бащи ти в театър "Ла страда" и на снимките на "Улицата", които, когато бях 20-годишна, с приятелите ми очаквахме с нетърпение...
- Да, беше грандиозно тогава. Но това е все едно да питаш пицар дали обича пица - когато си израснал край пещта, не ти прави впечатление нито вкусът, нито формата, нито начинът на приготвяне. Аз съм част от тази "манджа" и не мога да я оценя реално, както повечето млади хора сега не могат да си дадат адекватна сметка какво е било по "онова време", защото просто не са го живели...
- И какъв излезе ти от тази "манджа" - кой е Иван Москов?
- О, не вдигаме ли много излишен шум около мен? Аз съм доста нормален артист, обикновен софийски дришльо. Неприятен Козирог, даже прекален. А може би и вече един възрастен, улегнал пънкар с две деца (смее се). Имам две дъщери - едната - Самуила, е на 3, другата - Калина - на 1 година и 4 месеца.
Иван с малката си дъщеря - Калина
Снимка: Личен архив- Не е много типично за един 30-годишен софийски дришльо от артсредите да има две деца...
- Не беше планирано, както и нищо в живота ми, но не беше грешка, просто явно някой друг имаше пръст. Жена ми започна да се бъзика, че откакто ме е срещнала, все е бременна и кърмеща, наистина й беше доста тегаво. И двамата обичаме да ходим на концерти, но когато няма никакви баби, които да помагат, седим и плачем с моята великолепна половинка вкъщи. Но всеки път, когато си помисля, че ми е трудно, се сещам за моя приятел Данчо Жечев, който има три деца - две от които близнаци, и много бързо си казва: "Чакай бе, всичко е тип-топ!". А и жена ми пак може да започне да работи - тя се занимава със скулптура, стъкло, керамика, порцелан, защото едно момиче идва да гледа малката, а и баба Мая помага, когато може.
И с голямата - Самуила
Снимка: Личен архив- А дядо Теди?
- Аааа, дядо Теди не можеш да го хванеш за такова нещо. Той и мен не ме е гледал, защото е много гнуслив, а около едно бебе има много лайна и повръщано. Но според мен като поотраснат малко ще е друго.
- Иначе - кой е Теди Москов, освен всичко, което знаем за него?
- Теди Москов е едно момче. Неостаряващо, по никакъв начин. Нервно. С голяма нетърпимост към бавните хора... Скоро гледахме филма за Христо Явашев-Кристо на "София филм фест" - много добър, между другото, препоръчвам - и долових огромна прилика между тях двамата като темперамент и начин на работа. И той така като баща ми (имитира го): "Абе, вие сте глупаци бе, какво правите? Не, не така! Ти си уволнен, махни се!". Много ясно знае какво иска и как да го постигне.
- Няма как да пропуснем и Мая Новоселска...
- Тя е тоталната му противоположност, много е споко, не обича конфликти. Не обича и показност, затова не дава интервюта. Ако я оставиш с приятна компания на капана с цигарки и кафенце, които преминават към винце и салатка със сиренце, може да не мръдне, обича да общува с хубави хора...
- Какъв вкус към изкуството са ти предали тогава тези двама толкова различни хора - не само за кино, а и за музика, книги?
- Ами заради многоцветните пъстри примери за музика, книги и т.н. имам малко шизофренични настроения - от Sepultura, мога да мина към Вивалди, Ела Фицджералд или Pink Floyd. И с книгите е така - може би за мен Книгата е "Жажда за живот" - биографията на Винсент ван Гог от Ървинг Стоун, но харесвам и много различни по стил автори - Хесе, Чехов, Булкагов, Маркес. Някои наричат това помиярщина, така че е възможно да съм просто един артпомияр...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}