Малко са сериалите, превърнали се в истинска легенда, които са оставили след себе си трайна следа в историята на телевизията. Всяка година множество нови продукции започват излъчването си на малкия екран с надеждата, че ще спечелят вниманието на Негово величество - Зрителя, но независимо колко амбициозни са техните създатели, голяма част от предаванията са обречени на провал. Тогава, загубили битката за висок рейтинг, те биват прекратени най-често още след първия си сезон, а сценарият за евентуалното им продължение се озовава сред останалия боклук в едно от кошчетата из офисите на снимачните студиа.

Но има и такива проекти, пожънали небивал успех, които продължават да вълнуват публиката дълго след своя край. Тяхната магия е толкова голяма, че хората гледат с нестихващ интерес повторенията на епизодите им, макар вече да са запознати с развоя им.

Вижте снимки >>

Едно такова шоу се появи на хоризонта през 2004 г., въпреки че първоначално съвсем не изглеждаше така, сякаш ще се превърне в хит. Заради лековатото звучене на заглавието си, "Отчаяни съпруги" сякаш предварително се изправи пред стена, изградена от недоверие и скептицизъм, която обаче сравни със земята още с пилотния си епизод, гледан от 21.3 млн. души. Продукцията, разкриваща ежедневието на пет коренно противоположни една на друга жени, живеещи на кокетната и тиха улица "Уистерия Лейн", намираща се в предградието на малкия американски град Феървю, надмина всички очаквания, разгромявайки своята конкуренция с оригиналния си сюжет.

Дотогава никой не бе и предполагал, че зад привидно скучната фасада на перфектния живот на домакините, обитаващи образцови къщи с добре поддържани морави и красиви градини, могат да се крият смразяващи кръвта тайни и всекидневие, изпълнено с интригуващи мистерии.

Всъщност, идеята за сериала идва на Марк Чери след разговор с неговата майка, която му споделя, че докато го е отглеждала, заедно с неговите братя и сестри, често се е чувствала "отчаяна". След разказа ѝ вдъхновението спохожда сценариста моментално и той веднага сяда да пише. Така се ражда историята за Габриел Солис - красивата, но разглезена супермоделка, отказала се от светлините на прожекторите и модния подиум заради мъжа, когото обича, но който никога не си е у дома; Сюзън Майер - наивната романтичка, която не спира да вярва в любовта и решително, но непохватно я търси под дърво и камък (а понякога и във водосточните тръби), макар бившият ѝ съпруг да е разбил безпощадно сърцето ѝ; Линет Скаво - амбициозната бизнес дама, пожертвала професионалното си развитие в името на своето семейство, което за неин ужас, въпреки обещанията на съпруга ѝ, не спира да се разраства, лишавайки я от мечтаната кариера; и Бри Ван Де Камп - перфекционистката, която е на мнение, че решението на всеки един проблем, независимо от неговия мащаб, се крие в кошница с домашно приготвени сладки, поднесена с мила и заучена усмивка, отказваща да приеме факта, че всеки един аспект от собственото ѝ битие е далеч от съвършенството, което се старае да представи пред околните.

Любопитен факт е, че Чери базира образа на Бри върху реална личност - собствената си майка, за която казва, че винаги е била изключително силна жена, надарена с невероятни умения в кухнята.

Първият избор на продуцента за заглавие на сериала е "Тайният живот на съпругите", който скоро след това се променя на "Тайните на "Уистерия Лейн", но впоследствие се сеща за безпомощността на майка си в миналото и така стига до идеята за "Отчаяни съпруги". В оригиналния си вид шоуто е комедия, целяща да привлече единствено дамите, но след като множество телевизии го отхвърлят, Марк пренаписва сценария и наред с интригите, вкарва в него криминални елементи. Така за 8-те сезона на предаването в него по един или друг начин умират общо 52 персонажа... при това някои от тях са сред главните действащи лица. Продукцията дължи част от успеха си именно на подобни непредвидими обрати, променящи ненадейно посоката на събитията, които публиката наблюдава безмълвно с вдигнати от изненада вежди.

Въпреки всичко обаче, макар частично да изменя курса на предаването, за да успее да го продаде на "ABC", Чери запазва голяма част от остроумния му хумор, балансиращ перфектно драмата и трилъра в епизодите. Така много от репликите на героините намират място сред най-култовите цитати от телевизията.

Нека да си припомним част от тях:

Габриел говори със Сюзън за 5-годишната си дъщеря.
Габи: Да не би да намекваш, че Хуанита е дебела за възрастта си?
Сюзън: Та тя е дебела дори за твоята възраст!

* * *

Хуанита: Мамо!
Габи: Какво?
Хуанита: Трябват ми пари, за да си купя сладолед.
Габи: Коя е вълшебната думичка?
Хуанита: Не знам... "Побързай"?

* * *

Сюзън: Това е добра идея. Иди ще отиде при него в 5:45 ч., което означава, че гърдите ѝ ще пристигнат в 5:30 ч., следователно аз трябва да съм там към 5:00 ч.

* * * 

Сестра Мери (монахиня): Парите не могат да купят щастие.
Габи: Разбира се, че могат! Това е просто лъжа, която казваме на бедните, за да не негодуват.

* * *

Габи: Прочетох конституцията и тя не защитава грозните хора.

* * *

Г-жа Маклъски: Страх ме е да напускам къщата си вечер.
Анджи: Поне сега имаш гадже, което да те пази.
Г-жа Маклъски: Рой ли? Човекът си сецна кръста докато белеше портокал. Повярвай ми, сама съм.

* * *

Габи: Никога не съм се хвалила!
Линет: Веднъж нарече лицето си "доказателство за съществуването на Господ".

* * *

Охранителят в болница "Феървю мемориал": Госпожо, трябва да напуснете, защото смущавате пациентите.
Сюзън: Това е абсурдно, в това отделение са пациентите в кома! Нима не искате да се събудят?

* * *

Глория Ходж: Здравей, Бри! Може ли да вляза?
Бри: Какво би била една градина, без змия в нея? 

* * *

Иди: О, не знаете ли? Вече имам съпруг.
Сюзън: Наистина? Чий?

* * *

Габи: Защо всички богати мъже са идиоти?
Карлос: По същата причина, поради която всички красиви жени са к*чки.

* * *

Габи: С Лу ли преспа?
Сюзън: Моят механик? Луда ли си?
Габи: О, хайде, беше с водопроводчик и бояджия... Имам предвид, нека си признаем, харесваш обслужващия си персонал.

* * *

Габи: Ето, направих закуска.
Хуанита: О, препечена филийка! Осведоми ме когато готварската ти книга излезе на пазара.

* * *

Габи: Това, което искам да отбележа е, че ще бъда ужасна майка. Аз съм егоист и егоцентрик. Единственият човек, който е по-егоцентричен от мен, е Карлос. Той е толкова егоцентричен, че не забелязва колко егоцентрична съм аз.

* * *

Линет: 500 долара за чифт дънки? Не бих платила и 100 долара за тях, дори да идваха с 400 долара в джоба.
Рене: Поне ги пробвай.
5 мин. по-късно...
Линет: Виж ми задника! Откъде се появи?
Рене: Върви с дънките.

* * *

Пастор Сайкс: Да не си убила някого?
Бри: Моля?
Пастор Сайкс: Лакомствата, които приготвяш за посещенията ми, са сигурен индикатор за душевните ти терзания. Колкото по-изтънчени са печивата ти, толкова по-измъчена е душата ти... Шоколадови кифлички с лешници и касис? Пак ще попитам. Убила ли си някого?

* * *

Боб: Мисля, че го видяхме във филм за възрастни.
Бри: Имаш предвид сложен и изтънчен ли?
Лий: Не, имаме предвид порно.
Бри: Моля?!

* * *

Бри към Габи за възпитанието на децата ѝ.
Бри: Само това ли ще направиш?
Габи: Следващия път ще спъна някоя от тях, докато тича.
Бри: Или можеш да опиташ да бъдеш малко по-строга.
Габи: Опитала съм всичко вече. Купих им кученце, само за да ги сплаша, че ще го убия, а те ме попитаха дали може да гледат.

* * *

Линет към големите си синове: За вас прането означава да хвърлите мръсните си дрехи в коша и да извадите чистите от шкафа.
Портър: Точно както прави татко!
Том: Ако хванеш телефонния указател и обърнеш страниците му, ще откриеш цял раздел с хора, желаещи да дават пари за нещо, наречено труд.

* * *

Сюзън: Целуна ли това момче? Защото ако не знаеш, той има обеца на езика.
Джули: Знам, показа ми я по-рано. Ти откъде знаеш?
Сюзън: Проверих профила му в социалната мрежа.
Джули: Кажи ми, че се шегуваш.
Сюзън: И знаеш ли къде още има обеца? Защото ако знаеш, значи си наказана!
Джули: Не беше ли ти тази, която ми каза да не съдя книгата по кориците ѝ?
Сюзън: Ако корицата е надупчена, то книгата не си струва!

* * *

Карлос: Никога не сме го правили на масата.
Габи: Напротив.
Карлос: Не мисля, че е било с мен.
Габи: О, да... Ами, просто ще създадем нови спомени върху масата.

* * *

Том: Значи отиде в офиса на Карлос, съблече се и си взе душ? Тази идея не ми харесва. Ами ако той бе влязъл?
Линет: Може би тогава най-после щях да получа повишението, което искам.

* * *

Габи: Обичам терапията при психолог.
Карлос: Нима?
Габи: Да! Това е като токшоу, в което съм гост, и единствената тема на разговор съм аз!

* * *

Сюзън: Ако феминизмът означава нещо, то това е, че няма нищо лошо да сриташ задника на голямо и злобно момиче.

* * *

Социалната работничка, при която Габи и Карлос отиват, за да осиновят дете: За всяко бебе има по десет двойки, които чакат. Вие не избирате детето, биологичната майка избира вас.
Габи: За да сме наясно, искате да кажете, че някоя мажоретка-повлекана, забременяла от треньора по футбол зад местния магазин за алкохол, ще преценява дали ние сме стойностни хора?

* * *

Линет: Значи ракът се е върнал... О, Боже, не мога да премина през това отново!
Докторът: Не, бременна сте.
Линет: Все пак, сигурни ли сте, че не е рак?

* * *

Хуанита: Ако не я харесваш, тогава защо слагаш най-красивите си бижута?
Габи: Така постъпват възрастните, когато не харесват някого. Вместо да ги удряме или нагрубяваме с лоши думи, намираме изтънчени начини да ги накараме да се чувстват нещастни от живота си.

* * *

Линет: О, моля те, този мъж ме забремени 4 пъти за 3 години. Само ми се иска да спи с друга.

* * *

Рене: Какво се случва с този квартал? Някакъв фургон спря и от него се изсипаха зловещи образи.
Том: Това е училищния автобус и те са деца.
Рене: Е, не ми харесва как ме гледат.

* * *

Габи: Знаеш ли колко отегчена бях днес? Бях на косъм действително да изчистя къщата!

* * *

Сюзън: Опитвам нова стратегия. Правя се на недостъпна.
Джули: И колко мислиш, че ще издържиш?
Сюзън: До обед. После ще притичам до там и ще го умолявам да ме обича.

* * *

Бри: Сестра ти се опита да се самоубие. Това не те ли натъжава?
Андрю: Помъчи се да си пререже вените с лъжица. Колко точно искаш да страдам?

* * *

Бри: Ще броя до три! Едно... Две... Знаете ли какво идва след три?

* * *

Директорката в училището на Хуанита: Ако не можеш да излежиш присъдата, тогава не извършваш престъплението.
Габи: Какво е това, гимназия "Шоушенк"?

* * *

Служителката в бюрото по труда: Вие имате опит с деца, аз имам свободна позиция в детска градина.
Габи: И да се занимавам с децата на другите? Та аз дори не харесвам своите собствени.

* * *

Иди: За какво говориш? Истински са!
Габи: О, моля те! Когато подскачаш нагоре-надолу, стаята се движи повече от гърдите ти.