17-11-2017 20-11-2018

Д-р Цветеслава Гълъбова: Хората са изключително стресирани, паникьосани, тревожни

Сведете до минимум седенето пред всевъзможни екрани – телефони, таблети, телевизори, общувайте много с природата

14:06 | 2 април 2021 | Автор: Маргарита Борисова 103 14554 Снимка: КАРЕ студио за #URBN

Д-р Цветеслава Гълъбова има магистърска степен по медицина от Медицинска академия-София, магистърска степен по "Здравен мениджмънт и безнес-администрация" от УНСС, а в момента учи риторика в СУ "Св. Климент Охридски".

"Имам 10 години до пенсия и тъй като всичко съм направила в държавното здравеопазване като кариерно израстване, мога да работя като пиар", шегува се известният ни психиатър.

Д-р Гълъбова е директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" в Курило от 11 години, а вече 27 г. работи там като психиатър.

- Д-р Гълъбова, каква е тенденцията за състоянието на нашето психично здраве след повече от година живот в условията на пандемия?

- Тенденцията е, че състоянието на психичното ни здраве се влошава, което е съвсем очаквано. Това е 1 година, в която променихме тотално начина си на живот - пътувания, театри, кино, концерти, срещи с близки хора... Всичко това вече го няма или са поставени някакви ограничения, за да се случи, като имунизационен паспорт, PCR тест, ваксиниране и т.н.

Бяхме подложени на масивно облъчване чрез медиите за коронавируса. Нещата се представят по начин, който според мен, не е подходящ, за да се вмени на даден човек да бъде дисциплиниран или убеден в полезността на ваксината. Единственото, което се случва, е, че хората са изключително стресирани, паникьосани, тревожни. Това от една страна, намалява имунитета им, от друга - събужда съпротивителни сили да правят точтно обратното, защото изобщо не са убедени, че всичко, което ни се казва, е точно така. Тъй като всичко, което ни се казва в тази една година, не е подплатено с факти и доказателства, а се представя като решения.

Снимка: iStock Images

Освен това, ние не чуваме мнението на водещи български епидемиолози, например проф. Мира Кожухарова, която години наред беше национален консултант в тази област на медицината. Различните гласове определено не се чуват. Остава впечатлението за водене на политика в тази сфера на база хрумване, което, разбира се, резултира в това, че хората отказват да спазват мерки. Освен това, е изключително плодородна почва за развиване на конспиративни теории. Постоянно ни се вменява чувство за вина, че се разболяваме, че натискаме здравната система.

Истината е, че здравната ни система има огромни пробойни и те не са отсега. Просто коронакризата ги оформи съвсем ясно и те станаха видими за всички. Виждаме една задъхана система, с много легла, но няма кой да работи. Видя се кои са добре платените специалности, че няма достатъчно инфекционисти и педиатри, както и интензивисти. Това са тежки, трудни специалности, към които хората не се насочват, защото не са добре платени. Проблеми колкото искаш има в нашата система и, разбира се, това се отрази върху високата смъртност от коронавируса.

Застаряваща нация сме, водим по ред заболявания, при които би могло с профилактика и редовен контрол да се поддържа човекът в достатъчно добро състояние и да му се удължи животът. Профилактика при нас няма. Нашата здравна система е сбъркана в основата си. В нея се печели от болест, което е парадоксално.

- Конкретно кои психични страдания се увеличиха във връзка с коронакризата?

- Големият ръст е в невротичните разстройства, а именно депресии, фобии, панически атаки, тревожни разстройства. СЗО обяви данни в тази посока и те са, че има около 30% завишение на тези случаи. У нас очакваме да излязат официалните данни от Националния център по обществено здраве за 2020 г.

- Как можем да се грижим по-добре за психиката си в извънредната ситуация, в която живеем?

- Добре е да напомня за един слоган на СЗО, а именно, че няма здраве, без психично здраве. Трябва да учим децата си как да бъдат психически устойчиви, как да се борят с трудностите, което в момента е още по-сложно, защото те са подложени на огромен стрес от дистанционното обучение.

Иначе, като съвети бих казала да се сведе до минимум седенето пред всевъзможни екрани - телефони, таблети, телевизори, да се общува много повече с природата, сега времето вече е хубаво. Планини, гори, реки - природа, природа, природа...

Снимка: iStock Images

Да се впуснем в живо общуване, доколкото това е възможно, в спорт, в отглеждането на цветя. Изобщо, всякакви занимания, които максимално ни отдалечават от цивилизацията в този й вид, в който ни се стовари в последната 1 година.

Разбира се, ако някой реши да се информира за коронакризата, нека да го прави от надеждни източници, за не повече от 5-10 минути на ден. Също така, при срещите ни живо с приятели и роднини това да не бъде единствената тема на разговор.

Снимка: iStock Images

- Как се отразява на човешката психика принудителното затваряне по домовете?

- Човекът е социално същество, още Аристотел го е казал. Ние сме това, което сме, благодарение на общуването в социума. Ние сме създадени така, че да живееем чрез общуването. Другото е биология. Когато ни липсва социалното общуване на живо, не виртуалното, резултатът е тревожност, страх, напрегнатост, несигурност, които може да се трансформират във враждебност, конфликтност, повишена агресия.

ИЗБРАНО