Самотата поразява силно младите хора, а несигурността от бъдещето и животът в изолация карат и млади, и стари да изпитват все повече стрес по време на пандемията от новия коронавирус, в която светът живее повече от година.

Самотата и социалната изолация и как те влияят на мозъка са темите, които вълнуват особено психолога д-р Ливия Томова от университета в Кембридж. Тя представя резултатите от изследванията си върху социалния стрес, социалната изолация и самотата и как те се отразяват върху мозъка, особено сред тийнейджърите, когато чувствителността към социалните стимули е изострена в лекция по време на Софийския фестивал на науката.

Единадесетото издание на фестивала ще се проведе в София Тех Парк на 15 и 16 май и на 17 и 18 май дигитално за ученици. Софийският фестивал на науката се организира от Британски съвет, под патронажа на Министерство на образованието и науката, в партньорство със Столична община. БТА е медиен партньор на фестивала.

Д-р Томова изследва темата още в докторската си дисертация в Университета във Виена, Австрия, продължава и като постдокторант по когнитивни невронауки в Масачузетския технологичен институт, САЩ, а през 2020 г. печели изследователска стипендия в Колежа Хенслоу, Кембридж.

Снимка: iStock by Getty Images

"Знаем, че несигурността обикновено причинява стрес, затова неизвестността към бъдещето, която в момента изпитваме, допълнена от изолацията и тревогите, които ни измъчват за здравето на близките си, определено допринасят да изпитваме повече стрес", обясни д-р Томова в специално интервю за БТА в навечерието на Софийския фестивал на науката.

Тя допълни, че както е добре известно, продължителното въздействие на напрежението има отрицателни последици върху тялото и мозъка. Обикновено учените измерват този ефект с количествата хормон на стреса - кортизол.

Д-р Томова каза, че е трудно да се определи кой страда най-много от изолацията по време на пандемията, но учетните смятат, че верояно младите хора са най-силно засегнати от самотата.

Снимка: iStock by Getty Images

"Има изследвания, които сочат, че тийнейджърите и младите хора са много чувствителни към социалната среда и особено към отрицателни преживявания като изключване и самота. Това се дължи основно на факта, че техните мозъци все още търпят развитие, което продължава до около 25-ата им година и тези процеси засягат специално тези части на мозъка, които са важни за успешните социални взаимодействия", каза тя.

Нужни са още изследвания, за да се отговори на въпроса по-точно, добави изследователката и уточни, че в момента са в ход няколко проучвания, като самата тя ръководи едно от тях в университета в Кембридж.

"Надяваме се догодина да можем да кажем с по-голяма сигурност как пандемията е засегнала психичното здраве на хората и кои са възрастовите групи, пострадали най-тежко", увери д-р Ливия Томова.

Учените изследват също как виртуалните социални взаимодействия могат да удовлетворят социалните потребности по време на пандемията.

Снимка: iStock by Getty Images

"Има данни, че активното ангажиране в социалните медии - например с чатове, с публикуване на снимки и получаване на коментари за тях, може да има положителен ефект върху усещането ни за връзка с другите хора. От друга страна пасивното използване на социалните медии като например преглеждане на фийда на други хора или на чужди снимки, сякаш въздейства отрицателно върху доброто състояние на хората и увеличава усещането за самота", обясни д-р Томова.

Учените смятат, че има различни начини, по които виртуалните социални контакти могат да помогнат за ограничаване на вредите от самотата. Тя отново подчертава, че специалистите тепърва трябва да изследват и опознаят по-добре тези процеси. Но според нея е важно например да се установи дали за хората е поят-важно да осъществ комуникация в реално време или пък по-значимо е съдържанието на тази комуникацията.

"Засега знаем много малко по този въпрос", каза д-р Томова.

В разговора с БТА изследователката поясни, че не е запозната дали се правят изследвания за комбинирания ефект на инфекцията от Covid-19 и отрицателните последици от стреса, предизвикан от пандемията. Но допуска, че стресът може да повлияе отрицателно на възстановяването от инфекцията, като се вземат предвид вредите му върху човешкото здраве.