"DIRections" е най-новата поредица на #URBN.dir.bg, в която ще ви отведем на виртуално пътешествие из градовете на България. Наш партньор в това пътешествие е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.

А избраните градове ще представим в малко по-различен ракурс, а именно - през хората, които ги пазят, обновяват и милеят за тях. Съвременните будители, за които няма "няма". Предприемачи, артисти, учители, писатели и специалисти, които са избрали да развиват своя град чрез своите умения, мечти и семейство.

Пътешествието из посоките на България започва от Велико Търново. A нашият първи гид там е също пътешественик, започнал живота си в старата ни столица, защитил докторантура по генно инженерство в престижни университети от новата Бръшлянова лига в Америка, специализирал в Кеймбридж и завърнал се в родния си град със специална мисия. Да създаде условия на хората да обикнат движението, телата и здравето си!

Неговото име е Калин Василев. Ще го познаете по благия му поглед, широката усмивка и това, че където и да мине с колелото, среща поне 2-3 приятеля.

Калин е основателят на инициативата TarnovoRUNS, която към днешна дата обединява всякакви спортни активности - от тренировки на открито, походи в планината, хоротеки, йога, велопоходи и малко бягане. Успява да ми отдели час преди петъчното велосъбитие, на което ще посетят един от своите спортни другари, който е контузен у дома. Срещаме се на въздух в парк Марно поле, като през цялото време гоним залязващото слънце по пейките там.

Калин е едно от първите лица, които ще ви представим в рубриката "DIRections". Генен инженер и съвременен визионер, който поставя грижата за здравето и превенцията за вашето здраве преди себе си. Не харесва извиненията, а търси решения. И намира такива.

От Търново до Питсбърг и Кеймбридж

Калин заминава само за година по разменна програма, която му позволява да учи ударно езика и да се подготви за изпитите по Toefl u SAT. Справя се успешно и кандидатства в няколко университета. Университетът в Гетисбърг го приема да учи биология и химия, като му предоставя 95% стипендия (40 000 долара годишно).

Родителите му също го подкрепят от самото начало, но като на всички стипендианти му се налага да работи допълнително от самото начало. За него са четири трудни от социална гледна точка години. Липсата на приятели, на телефон и богаташките синове, с които е заобиколен, го карат да намери своето убежище в лабораториите на университета.

След като завършва, го канят да остане в САЩ и да защити направо докторантура. Така и става. Поканен е в Carnegie Mellon University да изследва генното инженерство. Шест години разработва нови технологии за биосензорите - как клетките се докосват една с друга и как си комуникират. Особено харесва проектите, фокусирани върху тези клетки на тялото, които по естествен начин мутират, за да създадат антителата в човешкия организъм.

След като защитава своята докторантура, Калин е поканен да работи по проект в Кеймбридж. Труди се неуморно 4-5 месеца, за да покаже на своите професори какво може. Преподавателите му го харесват и успяват да издействат финансиране за работата му при тях. Там изкарва 2 години на усилена работа.

Едно от приложенията, което разработва, е сензор за наблюдаване на синаптични невронни връзки.

От Кеймбридж до България

След края на втората година на специализация си идва за 6 месеца в България.

Планът му е да си почине добре и после да търси работа по света или у нас. С диплома и признания като неговите ще е добре дошъл и в Англия, и в Щатите. Мечтата му е да се занимава с човешкото здраве и неговото опазване.

Докато е в чужбина, започва да инвестира повече време и усилия в грижата за собственото си здраве. Малко по малко започва да спортува активно, да тича, да прави йога. Полека започнал да експериментира с храната и станал вегетарианец.

"Започнах да осъзнавам, че независимо колко гениална е генетиката и развитието на медицината всъщност, голямото бойно поле е всекидневната превенция. Всекидневната битка. А не когато човек е вече болен"- споделя Калин.

Неговият начин на живот се променил през последните 8 години. Признава, че започнал сравнително късно да се увлича по спорта - чак на 26-27 години.

През тези шест месеца, в които бил в България, Калин си комуникирал активно с различни хора, споделящи страстта му към движението - клубовете с бегачи в София, организатори на семинирии и акселератори. Така осъзнава колко положително се е променила България и колко по-дейни стават хората тук. Като човек с много опит в чужбина, взима най-доброто от там и решава да го приложи тук. И така, като хоби, през тези 6 месеца Калин започва лека-полека да организира импровизирани събития.

Моята докторантура беше много bio-tech ориентирана и покрай това ми се наложи да учасвтам в различни курсови по предприемачество и акселератори. И си казах, че то е горе-долу същото.

"Бъди промяната към нещо по-добро"

Основателят на Търново Run е съгласен с нас, че въпреки административната си важност и развитие, България не се изчерпва само със София. Вярва, че интересни събития трябва да се организират във всички градове. Самият той често си позволява да идва до столицата за различни спортни или културни мероприятия. За съжаление обаче подрастващите не винаги могат да си го позволяват, защото са закотвени. Имат училище, лекции, нямат достатъчен бюджет или среда за събития в по-големия град.

Калин е щастлив, че в Търново има положителен тренд и все повече положителни и дейни хора решават да създадат своя дом именно там. В момента има поне 6-7 души, които се занимават с организирането на всякакви активности, защото си помагат и се допълват.

Качество, а не количество

Калин стартира Търново Run не за слава, а от любов към спорта. За него най-важното не е броят на интервютата в интернет, а растящият брой на общността.

Затова предпочита да поеме по трудния път - да направи 200 събития както трябва независимо дали ще бъде отразен на 2 или 20 места. Вярва, че добрата работа и вярата в каузата се отплаща в дългосрочен план. И че усмихнатите хора, дошли след края на събитието, са най-добрият ценз за тяхната важност.

През една от миналите седмици например организирали почистване на пространството извън болницата на града. Едно момче, живеещо в Ирландия, с много плам в гласа доверило на Калин, че няма търпение и той да се завърне у дома и да започне да помага по-редовно. Само трябва да го изчакат още 1 година.

Трудното начало

През първите 6 месеца на събитията не идва почти никой. "Представете си самата среда. Прибирам се след толкова години. Моите съученици са вече семейни, с работа, с деца, а част от тях вече с огромни кореми, зациклили между задълженията си, сериозни. И аз се прибирам и реално излиза, че нямам никакви познати в града. И така почнах лека-полека. Лепя малки обяви, раздавам листовки на хората, обяснявам на всички нови познати и непознати. Само и само да дойдат хора на събитията и да се престрашат. И стъпка по стъпка се задвижиха нещата."

Няколко месеца по-късно със свой приятел завършил ПР и маркетинг. Заедно пишат писма до медиите, за да популяризират каузата. Калин ходи непрестанно по различни местни радио и телевизионни канали и постепенно започва да се набира инерция. И така, в края на 2014 година, нещата изведнъж избухват. Оформя се една малка, но твърда общност.

"Първите 2 години целта не беше да намеря финансиране за каузата, а да събера поддръжници и хора, които да се запалят по спорта и грижата за здравето. Аз се върнах с някакъв минимален капитал, който си бях заделил за живот тук. Спестявах, не се хвърлях в харчове и ги изкарах на мускули. Живея вкъщи, а и нямам жена, нямам кола, нямам деца. Ходя с колелото навсякъде" - споделя с усмивка Калин.

"Най-важното, е че хората вече ни се доверяват, защото видяха, че не изневеряваме на принципите си. Да сме честни, открити, позитивни и автентични. А не сега да говоря за здравето и след това да се шмугна и да отида в храстите да запаля една цигара тайно, както правят по-голямата част от студентите по спорт.

Аз не искам тази организация да бъде кампанийна, т.е. една пясъчна кула, която има за цел да усвои едни пари по европроекти, да организира проформа няколко събития и да отчетем дейност. Мечта и цел е да това да бъде дългосрочна кауза, която да създаде общност от хора обичащи спорта и движението. Има туристически дружества на по 50-60 години. И аз искам моето да следва техния пример. Затова го правя бавно и стабилно" - споделя основателят на TarnovoRUNS.

Как се развива общността с годините и на каква възраст са основните й лица

Стартира с бягането, но сега - 4 години по-късно, е на заден план. За разлика от големите градове като София и Варна във Велико Търново няма толкова голямо общество за джогинг. Не повече от 40-50 души за целия град.

Затова на втората година решава да разшири значително диапазона от събития и теми. Освен бягане добавя тренировки, походи, колелета, йога, образователни събития, семейни фестивали за игри, хоротеки.

Споделя през усмивка, че хоротеките стават малки фестивали, защото вече събират по 500 души. А и в хорото има много силен национален и социален аспект. Например, при тренировката, докато пъшкаш и се потиш, си сам. Докато при хорото имаш контакт, раздаваш усмивки, споделяш я с хората до теб.

За момента планинарските походи също са изключително популярни. Може би, защото е по-лежерно, а и хората могат да споделят изживяването със семейството си.

Участниците в повечето събития обикновено са над 35. "Докато сме млади и здрави, игнорираме тялото си. С каквото и да се храним, колкото и да не си доспиваме - тялото успява да се справи и навакса. Но после, като чукнеш 35 години, ела да видиш - тежи ти. Не можеш да си носиш детето. А и вече имаш някакви позиции и стабилност на работа, което ти позволява малко повече свобода и възможност да отделиш време за себе си"- споделя Калин. "Слава Богу, имаме и доста деца-тийнейджъри".

"Мечтая да няма тази дупка от неспортуващи между 18 и 35. Понякога се чудя колко яко би било, ако имаш дете и го взимаш навсякъде докато спортуваш. Така от малко му даваш пример и го приучваш да се грижи за себе си и да се движи."

70% от спортуващите в събитията, организирани от Калин, са жени, което не го изненадва. Основателят на TarnovoRUNS вярва, че жените са много по-големи новатори от мъжете. Освен това, жената е бомбардирана през целия си живот със социални очаквания за външния си вид. Как трябва да изглежда, как не трябва да й виси дупето например. Докато при мъжете е точно обратното - големият корем е криворазбран повод за гордост и едва ли не социален статус.

Да видиш мъж да дойде да се мъчи и поти в парка е доста по-трудно. Докато една дама ще дойде в парка, ще си опъне постелката, ще се труди. Нежният пол също е един от двигателите на организацията TarnovoRUNS, защото по-голямата част от доброволците ни също са жени.

А само спортът ли е важен за здравето? (смее се) "Храната играе съществена роля, за да го опазим. Дори и на 500 хоротеки да отидеш, да се раздадеш на макс и да се натовариш, накрая можеш да нямаш никакъв напредък. Но това не е цялата формула и тези решения не са лесни със сигурност."

Любимите места

"Познавам всички пътеки около Търново. Има внушителни скални венци над града, от които има зашеметяваща гледка.

Обожавам стръмните улици на Търново, защото обичам да се качвам нависоко, за да наслаждавам на града, облян в светлина. Любима ми е улица "Панорамна", която разкрива прекрасна гледка, особено по залез.

Организацията TarnovoRUNS се издържа изцяло от дарения. Може да ги подкрепите в каузата, наречена спорт и здраве, ето тук и да им пратите дарение.