Кристиян Денчев е доста млад, но от близо две години поддържа своя самостоятелна практика като психолог в София. Под "млад" в случая разбираме впечатляващо млад, особено за професия, която се учи с опита. През октомври той ще навърши 25 години. Завършил е "Психология" в СУ "Св. Климент Охридски" и вече има сериозен брой клиенти, сред които са деца, юноши и възрастни.

Кристиян работи с различни диагнози и състояния - пост-травматично стресово разстройство, тревожно разстройство, депресивни състояния, умствена изостаналост, аутизъм, хиперактивност, паник-атаки, бърнаут. Използва основно когнитивно-поведенческата терапия, която усеща най-близка до своя мироглед и подход.

В кабинета си в центъра на София, той прие екипа на Urbn.dir.bg и за разнообразие се съгласи да седне на диванчето на споделящите.

Изпълнен с впечатления от своята работа, Кристиян обясни какви са най-честите проблеми на хората, които го търсят, и защо най-трудното нещо е да приемеш себе си и да се заобичаш. Сред важните теми, които обсъдихме, беше и неговото сътрудничество с платформата easybook.bg, която помага с планиране на графика му от около два месеца.

Би ли се представил със свои думи на читателите на Dir.bg?

Роден съм и съм израснал в Шумен. Майка ми е ресурсен учител, а баща ми е инженер. Завърших Природо-математическата гимназия. В семейството ми имаше силен натиск да стана инженер, но в последната година от гимназията, разбрах, че това не е за мен. Когато влязох да уча психология, осъзнах, че по професия всъщност приличам на майка ми, която работи с деца със специални образователни потребности.

Как и кога реши че ще работиш като психолог?

Като дете много обичах филми, в които има психология. Работата на криминалните психолози, които анализират серийни убийци например винаги ми е била интересна. Чудех се как от малко информация успяват да създадат цялостен профил на един убиец. В началото на 12 клас разбрах, че искам да уча именно това. Тогава се замислих, че хората винаги са ми имали доверие, идвали са при мен да ги изслушвам и са ме питали какво мисля за техните истории. И не само приятели, ами и учители и по-възрастни от мен роднини. Най-основното за един психолог е да може да изслушва, без да прекъсва, както и да слуша в правилните моменти. Тези неща ми се отдаваха и си казах, че ще работя това.

Кое според теб е най-трудно в тази професия?

Съвсем в началото ми се струваше страшно трудно по цял ден да слушаш хора, които те заливат с проблеми. Но се оказа, че за мен това не е натоварващо. Защото имам умение да изслушвам хората, да вниквам в тяхната история, знам как да им помогна, имам ясна идея и план как да се случи... Но и знам, че въпреки всичко това не е мой личен проблем. И като го знам, не се натоварвам. Когато изляза от кабинета, аз съм си аз и ако нещо ме е натоварило, то си е останало в рамките на часа. Обичам си професията и нямам проблем да работя по цял ден това.

Вече имаш сериозен трудов стаж. Откога практикуваш?

Имам 2 години и половина стаж по трудов договор. Още в университета стажувах като клиничен психолог във ВМА, като стажант-психолог работех в център за социална реабилитация и интеграция, стажувал съм и при д-р Петър Василев в терапевтична общност "Феникс". В самостоятелен кабинет съм от май месец.

Какъв е профилът на твоите клиенти?

Повечето са на възраст 30-35 години. Това е момент, в който хората навлизат в нов етап - в средна зряла възраст. В този момент започват и вътрешните конфликти, защото човек се чувства неудовлетворен от живота си, а иска да остави нещо след себе си. Иска да създаде семейство, а ако няма възможност за това, иска да канализира енергията си в някакъв творчески път чрез работа. Хората се чувстват и неудовлетворени, защото не знаят какво точно искат от партньорите си или не могат да си намерят половинка. По този начин човек се фокусира върху своите неуспехи, негативи и чужди постижения. Така се появяват емоции като потиснатост, тревожност, дори и гняв. Друг често срещан резултат са и паник атаките.

Може би те се дължат донякъде и на особеното време, в което живеем?

Проблемите идват заради бързо променящата се среда и човек все по трудно се адаптира - правилата се сменят, хората трябва да се развиват по-бързо. Затова и паник атаките в момента са толкова разпространени. Може да се каже, че това е модерната болест на този век.

Какви са другите често срещани проблеми в практиката ти?

Най-масово срещаният проблем на моите клиенти е в отстояването на личното им пространство. В България това е и културен проблем, свързан с историята, манталитета дори. Друг проблем на клиентите ми е с това да приемат себе си. Много хора искат другите да ги възприемат по даден начин, но когато сам не се оценяваш правилно, това няма как да стане. Именно върху това работим, насочвам ги, давам им практически съвети. Ако става дума за по-тежки кризи, работим и с психиатър. Защото психиатърът диагностицира, аз няма как да го направя.

Работиш ли с деца? А с много възрастни хора?

Да, най-малкият ми клиент е на 2 години, а най-възрастният - на около 80. Но е много трудно да се работи с над 50-годишни, защото в България това е друго поколение, с други възгледи. Възпитанието, което масово е получило по-възрастното поколение, много пречи на работата. Примерно, идва човек на 50-60 години с тревожно разстройство. За този тип разстройство е характерен когнитивният капан на зависимост от чуждото мнение. Но идва и другият момент, че човекът е израснал с нагласата да мисли винаги за другия, да се съобразява какво ще кажат околните, съседите, да прави така, че да не го посочат с пръст. Тук идва и сблъсъкът. Такъв клиент е много труден за работа, защото когато прави промяна, за него това е прекалено бързо, а ако е по-бавно - няма никакъв ефект.

Аз обобщавам, но винаги има и изключения: има хора на 60 и 70 години с изключително гъвкаво мислене, адаптивни. И все пак масово българинът е по-закостенял на тази възраст. Това е нормално. Преди децата са израствали по-друг начин, животът е бил друг...

Колко посещения при вас са необходими средно на един клиент, за да се почувства по-добре?

Имам няколко клиента, които идват вече година, дори две, защото имат сериозни проблеми. За да се наблюдава ефект са ни необходими между 8 и 15 срещи средно на човек. Започваме с по една среща седмично и разреждаме или зачестяваме, според необходимостта. Има клиенти, при които се започва дори с посещения едва 2-3 пъти месечно.

Как хората, които имат нужда, да избират психолог? По какво да се ориентират?

Зависи какво си търсят. Има хора, които държат на пола, други държат на възрастта и опита. Аз бих ги посъветвал, разглеждайки профилите в интернет, да си изберат онзи, който им допада чисто визуално и на когото биха се доверили. Това е моят съвет, защото ако си изберат човек, за когото са чували какви ли не хвалебствия, препоръки, но са със съмнение, че не могат да му се доверят, това съмнение ще попречи на цялата работа.

А твоите клиенти как те намират?

Имам различни клиенти - такива, които са били препоръчани от клиника, с която работя във връзка с паник атаките, такива от Държавна агенция за закрила на детето, и такива, които са ме намерили през интернет. От около два месеца имам клиенти и благодарение на easybook.bg.

Как започна съвместната ви работа с easybook.bg?

Чисто случайно. Аз ходя на салса в Salsa Spirit и съм близък с треньорите. Tе ми казаха за easybook.bg. После говориха с платформата да им кажат, че съм заинтересован, и така от easybook.bg се свързаха с мен.

Как оценяваш платформата?

Доволен съм, харесва ми, прави ми реклама. Съответно и аз я рекламирам, връщам си жеста. За мен е много полезна и защото ми дава сигурност, тъй като има немалко несериозни клиенти. Това са хора, които още по телефона усещаш, че се обаждат, но не знаят защо се обаждат. И аз хем знам, че няма да дойдат, хем няма как да не им запиша час. А easybook.bg ме спасява от подобен вид клиенти - когато някой си запише час през платформата, той със сигурност идва, най-малкото защото вече е платил. Това определено отсява несериозните.

Как ти се струва административният панел?

Удобен е. На мен по някой път ми се случва да забравя да вляза в графика на easybook.bg, но това си е мой проблем, а иначе той е много добре направен. Графикът има нотификации, а освен това и от easybook.bg ми звънят по телефона за да ми напомнят, че някой си е запазил час. Огромен плюс е да ме информират по телефона. Но когато аз забравя да запиша моите часове, е неприятно. За мен това е много добра платформа. Виждал съм и други такива, но те обикновено са чужди, неадаптирани и зле преведени. Силно се надявам easybook.bg да успее да се развие така както трябва, защото има огромен потенциал, а това, което предлагат, е страхотно. Казвам го от личен опит.

Има ли неща, които трябва според теб да се променят в платформата?

Не се сещам на този етап. Мисля, че няма.

Да се върнем на работата. Ниска ли е психологическата култура на българите?

Започва да се разчупва положението. И то в София, в малките градове ще са необходими години. Но тук хората открито започват вече да говорят, че ходят на психолог, че имат нужда от психолог. Но това е в начален стадий...

Какво трябва да се случи, за да започнат хората масово да търсят психолог?

Да се научат да се грижат за здравето си. Когато моите клиенти ги е срам да потърсят психиатър, аз ги насърчавам, като им казвам, че няма нищо по-странно от това да не отидеш на лекар. Няма по-странно от това да си болен от грип и просто да си седиш вкъщи, без да пиеш лекарства. Хората не обръщат внимание на здравето си, за тях е срамно да положат грижи, което е абсурдно. Срам ги е да поискат помощ от гинеколог, от уролог, срам ги е да кажат имам хемороиди, имам стрии... А психиатърът е лекар, това е специализирал - това са болести. Моята роля е да убедя човека, че има проблем и е редно да отиде на преглед и че като си седи у дома, няма как нещата от само себе си се оправят.

Мислиш ли, че хората чакат да "превъртят" съвсем, за да се обърнат към психолог?

За съжаление да. В повечето случаи идват, когато нещата вече са извън контрол. Когато някой дойде в началото, е супер и винаги го поощрявам. Защото колкото по-рано, толкова по-добре, съответно ще имаме по-малко срещи и няма да се случва така, че клиенти да стават зависими от мен. Идеята е да не са зависими от мен, а да си изградят по-добри стратегии за справяне с проблемите и в бъдеще, като се сблъскат с някаква трудност, да могат да се справят сами, без да ме търсят.

Какво те вдъхновява?

Бързата и ефективна работа. Харесвам, когато виждам някакво развитие и то не малко развитие, ами голямо развитие за минималните ни срещи. Трябва да е бързо, но премерено бързо, за да са стабилни резултатите. Терапията е взаимен процес, в който заедно правим план, определяме целите и избираме как да протичат сесиите, но спрямо темпото на клиента.