Проф. д-р Иво Петров е медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология към Университетска болница "Аджибадем Сити клиник". Преподавател, иноватор и пионер в областта на ендоваскуларната терапия в България. Има три специалности - вътрешни болести, интервенционална кардиология и ангиология.

Проф. Иво Петров е първият инвазивен кардиолог в България, който имплантира ендопротеза при аортна аневризма и дисекация (вкл. за първи път в света при дете). Извършва първата процедура каротидно стентиране и тромбекстракция на съдове на мозъка за лечение на мозъчен инсулт. Пионер в международен мащаб е за имплантиране на бифуркационни стентове при сложна патология на артериите на сърцето.

В периода 2006-2012 г. оглавява Клиниката по кардиология, ангиология и електрофизиология към "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда". От 1992 до 2004 г. работи в Клиниката по кардиология на УМБАЛ "Св. Екатерина". От 2018 г. е професор по кардиология в Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

В петък - 26 фувруари Дружеството на кардиолозите имаше уебинар, посветен на хипертонията и последните новости в терапията и начина за справяне с този проблем, който наистина е глобален и много съществен. Ето коментара по темата на проф. Петров специално за Dir.bg

Проф. Петров, какви са новите методи и начини за лечение на хипертонията?

Хипертонията от години е сред най-големите проблеми в медицината, тъй като се смята за един от най-големите убийци на нашето съвремие. За съжаление, в определен период от живота около 30% от нас или са имали, или ще развият хипертония. Това е един от най-големите и всеобхватен рисков фактор в областта на сърдечносъдовата медицина. Поради тази причина, са естествени търсенията в посока на това да се намират все по-нови и по-ефикасни методики за лечение на хипертонията. Съвсем умишлено казвам методики, имайки предвид не само приемането на медикаменти, но дори промяна в начина и стила на живот, теглото, храненето.

Снимка: iStock by Getty Images

Още от времето на ерата на началото на патофизиологията е известно, че при случаи на хипертония, която изключително трудно се поддава на лечение, се касае много често за проблеми както с нервната система, така и с бъбречната функция и много други фактори. Поради тази причина, още от времето на въвеждането на големите хирургически методики датира прекъсването на нервните окончания, които терминират в бъбречните артерии. Това е само една от методиките, която всъщност касае стремежа за намаляването на симпатикотонията.

Много от пациентите с резистентна хипертония са носители на високи нива на симпатикусов тонус. И както въздействие на ниво барорецептори в бифоркацията на сънната артерия, така и рецепторите в бъбреците са обект на въздействие от дълги години. В началото това е било обект на хирургическа методика. Но през последните 7-8 години това може да бъде извършено с ендоваскуларни методи.

Най-популярната в момента методика е т. нар. ренална симпатикусова денервация. Тя постепенно набира не само доказателства, но и показания за употреба при конкретни пациенти, които са трудни за лечение. Може да бъде прилагана и при такива пациенти, които отказват да приемат терапия. За съжаление, при неконтролирана хипертония, крайният резултат винаги е неблагоприятен от гледна точка на прогнозата.

Снимка: iStock by Getty Images

Защо 30% от хората в някакъв етап от живота си ще развият хипертония?

Такава е статистиката. За съжаление, модерният начин на живот е свързан с цялата характеристика, която води до хипертония. Това е заседналият начин на жимвот, неправилното хранене, стресът, на който сме подложени ежедневно, включително и ситуацията с пандемията, друг тип напрежение - професионални, междуличностни и т.н.

В момента около 30-35% от българите страдат от някоя от формите на хипертония, започвайки от лекостепенна и вървейки към тази в тежка фаза, включително с усложнения. Проучванията показват, че половината от хората не успяват да контролират добре своята хипертония.

Какви са прицелните стойности в момента за нормално кръвно налягане?

Истинските прицелни стойности, които намаляват риска, са на кръвно 120 на 80. При стойности 135 на 90 се приема за високо нормално налягане, а в някои класации вече се смята за високо кръвно. В миналото тези стойности се приемаха като незадължително показани за терапия, но сега сме повече склонни да започнем лечение, дори при такива уж гранични показатели на кръвното.

Илюзия ли е от страна на хората, които имат леко покачване на кръвното, че то може от само себе си да отшуми?

Най-често от само себе си не отшумява, освен ако не става въпрос за моментна емоционална и психологическа драма. Когато става въпрос за други фактори за развитие на лекостепенна хипертония, това изисква най-малкото промяна в стила на хранене с намаляване на солта в нея и в начина на живот - повече движение, спиране на цигарите и други наркотични вещества. Хора с начална хипертония е добре да се посъветват с лекаря си, защото, когато тя бъде оставена без внимание, се получават усложнения.

Снимка: iStock by Getty Images